Решение № 4949 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2346/2015 г.

Решение № 4949 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2346/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Надя Георгиева Пеева от гр. Свиленград против решение № 479/14.11.2014 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 347/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-86/25.11.2010 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Вилна сграда", находяща се в землище на с. Дъбовец, община Любимец, област Хасково - заливен обем - чашка на язовир "Ивайловград" под хоризонтал 131,00, с извършители Трифон Иванов Пеев и Мавро Атанасов Райков. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответната страна - началник на РДНСК - Южен централен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК вр. чл. 219 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно допустимостта на оспорването е налице влязло в сила определение на ВАС, второ отделение по адм. дело № 16720/2013 г., което е задължително на основание чл. 235, ал. 2 АПК. От събраните по делото доказателства правилно е установено, че процесният строеж, подробно описан в заповедта за премахването му, е изграден в имот публична държавна собственост, в чашката на язовир "Ивайловград", без одобрени инвестиционни обекти и разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразни и обосновани са съображенията на съда за това, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. С оглед периода на извършване на строежа (1995 - 1996 г.) са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и незаконният строеж подлежи на премахване. Строежът не може да бъде търпим съгласно § 16, ал. 1 ДР ЗУТ и с оглед на това, че е изграден в територия, публична държавна собственост, за която няма одобрен ПУП към момента на изграждане и към настоящия момент, за да се прецени, дали същият е допустим или не съгласно устройствения план. Без правно значение е издаденото по реда на ЗТСУ и ППЗТСУ удостоверение за търпимост на строежа. Това удостоверение няма обвързваща доказателствена сила за административния орган и за съда. Доколкото процесният строеж е извършен в имот публична държавна собственост, той се явява недопустим по правилата и нормативите действали по време на извършването му и по ЗУТ, поради което подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с оспорената заповед. Законосъобразно е прието от решаващия съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дори и да има нередовности при съставянето и връчването на констативния акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, те не са съществени, тъй като не се отразяват на правнозначимите факти и не променят крайното решение за премахване на незаконния строеж. Оспорващата е упражнила правото си на защита чрез възражение срещу акта и чрез иницииране на съдебното производство, в което обаче не са представени доказателства, оборващи фактическите констатации на административния орган. Неоснователен е касационният довод за започнала, но непроведена процедура по узаконяване не по вина на извършителите на строежа. Ако същите са депозирали в изискуемия срок искане за узаконяване по реда на § 183 или § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, то те са могли да обжалват мълчалив отказ, за да финализират процедурата. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,