Решение № 11903 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8182/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. С., гражданка на Сирия, против решение 5741 от 09.06.2025 г., постановено по адм. дело 1149/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторката твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с указания за правилното прилагане на закона. В касационната жалба са изложени твърдения, че съдът неправилно е преценил отказа на административния орган за законосъобразен, като е посочено, че в проведеното интервю са налице достатъчно данни за упражнено насилие, като и преследване, но те не се взети предвид от него. Отбелязано е, че в решението са незаконосъобразни позоваванията на решение на ЕСПЧ издаването на което предшествува с десет години действителната ситуация в страната от която идва жалбоподателката. Направено е възражение, че необосновано и незаконосъобразно е основаването на административния орган на некоректно и непълно събрана от самия него информация от лицето, кандидатстващо за статут. Посочено е, че съществуването на някакъв унифициран европейски въпросник - анкетна карта, за събиране на информация за изходната страна на лицето и обстановката в нея, не е основание да се приеме, че органът е изпълнил своето законово определено задължение да събира сам такава информация, която е релевантна за всеки конкретен случай, а и индивидуализираща реално съществуващата обстановка. Счита за неправилен извода, че не са представени доказателства молителката да е лично засегната с оглед специфично за нея лично обстоятелство - изповядваната религия. Отбелязано е, че в решението на органът е прието, че лицето изповядва религия еднаква с тази на управляващите, поради което не е налице опасност за нея по това направление, като е допълнено, че този извод не почива на реални факти и доказателства каква религия изповядва управляващата вихрушка, за да се съпостави с тази на молителката. Твърди се още, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история и при анализа на ситуацията на сигурност в държавата по произход. Възразено е, че съдът неправилно е приел преценката на административния орган за ситуацията в страната на произход основана на информацията, обективирана в предоставените справки. Посочено е, че това противоречи на общоизвестната информация по медиите. Прави довод, че т.н. справки не се основават на никакви първични документи, а на неназовани източници и отразеното в тях има повече характер на преразказ без елементи на разсъждения. Редовно призована за датата на съдебно заседание, А. С. не се явява лично и не се представлява. От назначеният и по реда на ЗПрП особен представител адв. С. Попов по делото е постъпило становище по същество с развити в него доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Изложението в становището преповтаря това развито в касационната жалба. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва жалбата, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното с нея съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание прилага справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците и справка с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на А. С., гражданка на Сирия, срещу решение 3195 от 16.04.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което ѝ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че на 06.08.2024 г. А. С. от Сирия е поискала международна закрила в Република България. Установено, е че тя е родена на [дата]. в Сирия, адрес гр. Алкатаа Дейр Ал Зор, [ЛНЧ], етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия: [вероизповедание], семейно положение омъжена. На 13.08.2024 г. с нея е проведено интервю. На него тя е заявила, че напуснала нелегално Сирия за Турция през май 2024 г., заедно със сестра си. Съпругът ѝ имал статут на бежанец в Германия. Преминала в България нелегално на 28.07.2024 г., със сестра си пеша. Не е подавала молба за закрила в Турция. Съпругът ѝ подал документи за събиране на семейство, но в Германия получил отказ, тъй като по времето, когато сключили брак същата била непълнолетна. Не желаела молбата ѝ да се гледа в Германия. Не била арестувана или осъждана. Сочи, че не е имала проблеми заради етническа или религиозна принадлежност или с официалната власт, не е участвал в религиозна организация, не членувала в политическа партия или въоръжена групировка. Била омъжена от 2018 г., но съпругът ѝ заминал през 2022 г. за Германия, тя останала в Сирия, работила като шивачка и родителите ѝ помагали. Избягала от Сирия заради войната, в района на Дейр Ал Зор имало военни действия между кюрдите и племената. Искала да дойде в България, защото е спокойно и хубаво място. По делото има приложен и предупредителен протокол от 19.03.2025 г. и заповед за задържане на лице 5403зз-72/21.02.2025 г. от който се установява, че А. С. е опитала да напусне България през ГКПП Русе Дунав мост. Анализирайки подробно бежанската история на чужденката на база даденото от нея интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на А. С. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- нито тя, нито нейните близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденката не е била лично преследвана в Сирия, поради което не са налице основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. С. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата и по произход - Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самата чужденка не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, така и на практиката на СЕС- Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извод, че не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А.. Сред новинарския поток относно Сирия е и информацията за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Съобщава се за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар, които осъществяват контакти с новата власт, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници се появиха и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу Сирия, свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от Сирия, както и, че от страна на Турция е направено изявление за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. От изявленията на лидерите на водещите държави в света се формира обща цел борбата срещу тероризма и справяне с тежката хуманитарна криза, като Германия предвижда значителен бюджет за подпомагане, вкл. чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развалини, вкл. и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- Хасково. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденката бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителката не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от А. С. факти в бежанската и история не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието и да се завърне в държавата и по произход. В проведеното интервю чужденката е заявила, че е напуснал свободно и доброволно Сирия, за да се засели другаде и то по точно в Германия, където там от три години е нейният съпруг, който има статут, тя не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на нея не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е била арестувана, съдена или осъждана, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от нея религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителката причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминала нелегално границата между България и Турция, както и опитът и да напусне България през ГКПП Русе Дунав мост, защото иска да се събере със съпруга си, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по - скоро са от личен и семеен характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АС-Хасково за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба и представеното от служебния защитник на бежанката становище по същество доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителката, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателката не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за нея от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденката и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителката за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последната да представи доказателство, че тя представлява специфична цел поради присъщи на нейното лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденката в територията на конфликта в качеството и на цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността й. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденката, върната в държавата и по произход в качеството и на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би била изложена на тежки заплахи за живота или личността ѝ. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателката бъде върната обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложена на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатката е млада и здрава жена, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в нейния конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденката, в т. ч. обстоятелството, че същата нелегално е влязла първо в Турция, където не е подавала молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминала нелегално българската граница, и е направила опит да премине нелегално втори път нашата граница, като е заловена на ГКПП Русе Дунав мост и, обстоятелството, че съпругът и е в Германия и иска да се събере с него там. Цялостното поведение на касаторката указва на желанието и да емигрира по лични, семейни и икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето и. Неоснователни са твърденията изложени в касационната жалба, че съдът неправилно е преценил отказа на административния орган за законосъобразен, като е посочено, че в проведеното интервю са налице достатъчно данни за упражнено насилие, като и преследване, но те не се взети в предвид от него. Противно на твърдяното от проведеното с търсещото закрила лице е видно, че тя категорично, ясно и недвусмислено заявява, че не е била арестувана и не била осъждана. Не сочи да е имала проблеми заради етническа или религиозна принадлежност или с официалната власт, не е участвала в религиозна организация, не членувала в политическа партия или въоръжена групировка. Това се потвърждава и от факта, че нейните близки по точно родителите и са в Сирия и живеят там. Неправилен е доводът изложен в жалбата, че в решението са незаконосъобразни позоваванията на решение на ЕСПЧ издаването на което предшества с десет години действителната ситуация в страната, от която идва жалбоподателя. Следва да се отбележи, че в постановения съдебен акт, решаващият съдебен състав се е позовавал и цитирал само и единствено решения на СЕС, но не и на ЕСПЧ. СЕС и ЕСПЧ са две отделни, независими съдебни институции с различни компетенции и правомощия. Между тях следва да се прави разлика и не следва да се смесват, бъркат или отъждествяват. Да действително в решение на Съда (голям състав) от 17 февруари 2009 година по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) се коментира и съпоставя съдебната практика на ЕСПЧ във връзка с член 3 от ЕКПЧ (вж. по-специално решение по дело NA. с/у Обединеното кралство), като и там се посочва, че напротив, член 15, буква в) от тази директива е разпоредба, чието съдържание се отличава от това на член 3 от ЕКПЧ и чието тълкуване при това положение трябва да бъде извършено самостоятелно, като се запазва зачитането на основните права, както са гарантирани те от ЕКПЧ. За да сме прецизни и коректни, трябва изрично да се подчертае, че конкретно позоваване в оспорваното съдебно решение на решения на ЕСПЧ не е правено и не е налице освен косвено, както вече беше пояснено. В акта на административния съд няма цитиран номер на решение или номер на дело на Европейския съд по правата на човека, каквито твърдения има изложени в жалбата. Неверни са твърденията, че административния орган се позовава на некоректно и непълно събрана от самия него информация, както и, че основаната на някакъв унифициран европейски въпросник -анкетна карта , за събиране не информация за изходната страна на лицето и обстановката в нея, не е мотив да се приеме, че органът е изпълнил своето задължение да събира сам такава информация, която е релевантна за всеки конкретен случай, а и индивидуализираща реално съществуващата обстановка. Информацията на която се позовава административния орган в решенето си е събрана по предвидения и регламентиран за това правен ред уреден в АПК и в развилото се законосъобразно административно производство. Тя е пълна, точна, ясна, всеобхватна и непротиворечива. В нея са изяснени, установени, разгледани и изследвани конкретните обстоятелства и факти касаещи личното положение на молителката нейната индивидуална бежанска история, както и актуалната и реална обстановка в страната и на произход. Като установената и описана от административния орган фактическа обстановка се потвърждава не само от проведеното интервю и попълненият някакъв унифициран европейски въпросник - анкетна карта , но и от всички други събрани в производството доказателства. Като изложените в тях данни не се изключват взаимно и не се противопоставими и противоречиви, а си кореспондират. Относно това, че счита за неправилен извода, че не са представени доказателства, молителката да е лично засегната с оглед специфично за нея лично обстоятелство, изповядваната религия следва да се отбележи, че въпросът за религията е изрично изяснен още по време на проведеното интервю и на него не са установени данни лицето да е имало проблеми, да е заплашвано или преследвано заради това. Тези изводи не са оборени и в проведеното съдебно първоинстанционно производство, както и в настоящето касационно такова. По повод доводът относно съпоставяне и изясняване на въпроса каква религия изповядва управляващата вихрушка и дали тя е еднаква с тази на молителката, трябва да се отбележи, че по делото не са представени каквито и да е доказателства, че управляващите имат религия различна от тази на молителката, както и, че от тава за нея биха настъпили негативни последици. В интервюто тя категорично и ясно заявява, че не е имала проблеми, като мюсюлманка сунит. Тези изводи се потвърждават и от общо известния факт, че в държавата и на произход преобладаваща част от населението са именно мюсюлмани сунити. Тази религия и това вероизповедание там е широка и масово разпространено, а не рядко срещано или забранено. Незаконосъобразни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е приел преценката на административния орган за ситуацията в страната на произход основана на информацията обективирана в предоставените справки. Данните за общественото, политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираните в първоинстанционното съдебно решение справки от 29.05.2025 г. и от 09.05.2025 г., но те се потвърждават и осъвременяват и от приложените в настоящето производство нови, допълнителни и актуални справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. С чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, законодателят е възложил на дирекция "Международна дейност" при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките с автор посочената дирекция се съставят в изпълнение на т. 7 от с. р., на базата на публично достъпни външни източници на информация, като при изготвянето им се съобразява "Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Същите представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Последните са изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023 г. / и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. С оглед на което са неоснователни и твърденията в жалбата, че т.н. справки не се основават на никакви първични документи, а на неназовани източници, и отразеното в тях има повече характер на преразказ без елементи на разсъждения. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,