Решение № 11175 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13295/2012 г.

Решение № 11175 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13295/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Ем Пи Ви Трейдинг Лимитид - клон" ЕООД чрез пълномощник адв. Александър Райнов, против Решение № 4517/02.08.2012 г по адм. дело № 4934/2011 г. на Административен съд - София град, с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - Директорът на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Станчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София - град е отхвърлил жалбата на "Ем Пи Ви Трейдинг Лимитид - клон" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 101006018/28.10.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, с която не е отменен с решение № 566/31.03.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. Приел е, че в хода на ревизията е установено, че предметът на дейност на търговското дружество на територията на Република България е продажбата на автомобили втора употреба, внос от Република Италия и Германия, съхранявани в база в с. Ресилово, община Сепарева баня. Констатирал е, че с цел установяване на действителните пазарни цени (застрахователни стойности) при продажбата на леки автомобили към датите на осъществяване на сделки от ревизираното лице, в хода на ревизията е изготвено искане за възлагане на експертиза чрез прилагане на методите, определени в § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ДОПК, съобразно Наредба № 5/26.02.1999 г. и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда, начините и методите за определяне на пазарните цени, издадени от министъра на финансите. При изготвянето на експертизата освен представената документация вещото лице е използвало и немския бюлетин Schwackeliste, брой от м. 08.2004 г., както и Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор, вещото лице е направило и проучване на пазара на база оферти за продажби на подобни автомобили, както и информация от интернет страницата Mobile. BG. При извършеното сравнение между фактурираната от ревизираното лице стойност при продажбата на автомобилите и определената с експертната оценка застрахователна стойност на същите органите по приходите са установили, че е налице разлика, изразяваща се в занижаване на продажната цена при извършените от дружеството продажби на лек автомобил Тойота Ланд Крузер с рама YTEBZ99Y800021804, лек автомобил Мерцедес G 270 с рама WDB4633232X130785 и лек автомобил Мерцедес S 500 с рама WDB22041A313306. В резултат на този анализ на доказателствата органите по приходите са направили извода, че са налице основания за доначисляване на ДДС и на основание чл. 55, вр. чл. 30, ал. 2 и чл. 29, ал. 5 от ЗДДС са начислили данък за извършените продажби в размер на 6609, 19 лв. и лихви в размер на 3377, 11 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извода, че в процесния случай именно застрахователната стойност на посочените по-горе три моторни превозни средства е предмет на спора. Направил е подробен анализ на извършената в ревизионното производство експертиза и е стигнал до извода, че не е налице нарушаване на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, както и на Наредба № 5/26.02.1999 г. и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините на методите за определяне на пазарните цени, издадени от министъра на финансите по отношение на използвания метод за оценка на пазарните цени. В хода на първоинстанционното производство е изслушано заключението по изготвена съдебно-автотехническа експертиза, което заключение, обаче съдът не е кредитирал, тъй като при изготвянето на същото вещото лице изрично е посочило, че не е могла да идентифицира моторните превозни средства с необходимите технически характеристики за сравнение и анализ - дата на производство и оборудване, а информацията, с която е разполага за изготвяне на експертизата е марка, модел на автомобила и година на първа регистрация. Посочила е съща така, че при извършената проверка в отдел "Пътна полиция" в СДВР не е получила подобна информация доколкото за получаването на такава е следвало да бъде налице представено писмено искане от съда. При така съпоставените данни за извършване на експертизата, с които е разполагало лицето, изготвило същата в хода на ревизионното производство и вещото лице при изготвянето на експертизата в съдебното производство и с оглед на притежаваната информация и липсата на процесуална активност от страна на жалбоподателя първоинстанционният съд е приел като обективно заключението за пазарните цени на процесните моторни превозни средства, дадено в хода на ревизионното производство. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита решението за правилно, а касационната жалба за неоснователна. Липсват посочените от касатора касационни основания за отмяна на съдебното решение. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Безспорно е установено от заключението на вещото лице в ревизионното производство, че има съществена разлика между посочената застрахователна стойност на процесните три автомобила и действителната такава, още повече, че едно от издадените застрахователни удостоверения не е от ЗД "Дженерали" АД, а в останалите две липсва съществена информация за състоянието на автомобилите. За установяване на действителната застрахователна стойност в хода на ревизионното производство е изготвена експертиза, възложена по реда на ДОПК, като използвания от правоспособен експерт метод е метода на сравнимите неконтролирани цени. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че при проявена процесуална активност от страна на жалбоподателя в производството пред първата инстанция и направено искане от същото до съда, назначеното от съда вещо лице вероятно би имало възможността да изготви заключението си при наличието на необходимата му информация, но доказателствената тежест обаче в тази насока принадлежи на жалбоподателя, като още с определението за насрочване на делото му е указано, че на него принадлежи доказателствата тежест да установи фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си. Следва да се отбележи, че заключението на вещото лице Илиева е прието и неоспорено от страните, поради което направените възражения от жалбоподателя в касационната жалба, касаещи спорните обстоятелства, е следвало да бъдат направени в съдебното заседание по приемането му. Поради тази причина се налага изводът, че Съдът е следвало да съобрази именно експертните оценки на автомобилите, дадени в хода на ревизията. Използваният от експерта метод е законово регламентиран и тъкмо той следва да намери приложение. Ето защо следва да се приеме, че ревизията правилно е определила допълнителното задължение за данък върху добавената стойност за внасяне. Ревизионният акт в тази част е законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Затова делото е решено при наличните доказателства, съобразно проявената процесуална активност на страните с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и решението е правилно. Решението е постановено при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е уважил доказателствените искания на жалбоподателя. Изяснил е релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон. При тези обстоятелства, за решението не се установява наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК