Решение № 2940 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2011 г.

Решение № 2940 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на група "ПК и организация на движението" при сектор "Пътна полиция" на Областна дирекция на МВР гр. Бургас, против решение № 1509 от 27.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1720/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Тодор Панайотов Панайотов, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Постъпила е и частна жалба от Тодор Панайотов Панайотов против постановеното по делото определение, с което на същия са присъдени направени по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отменил заповед № ЗК-129/23.11.2019 г. на началника на група "ПК и организация на движението" при сектор "Пътна полиция" на Областна дирекция на МВР гр. Бургас, с която на Тодор Панайотов Панайотов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Правилника за приложението му. Дисциплинарното наказание е наложено на Панайотов за това, че на 04.10.2009 г. около 00.10 ч. в гр. Бургас при обслужване на ПТП с лек автомобил не е изяснил напълно фактическата обстановка и не е съставил акт за установяване на административно нарушение на Стати Георгиев Статев (собственик на автомобила) за предоставяне на моторното превозно средство на водач, който е под въздействието на алкохол, с което е допуснал небрежност в служебната си дейност. Изводът на съда, че държавният служител не е извършил визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина е законосъобразен и обоснован. По несъмнен начин по делото е установено, че на мястото на ПТП при отиване на автоконтрольорите, са присъствали водача на автомобила и лизингополучателя Статев. Безспорно се установило, че автомобилът е управляван от Иван Димитров Костадинов, който е употребил алкохол. Последният е заведен в РУП, а на мястото нямало свидетели. От проведения разговор с водача и с лизингополучателя не се установило по какъв начин водачът се е сдобил с ключовете на автомобила. Костадинов е твърдял, че ключовете му ги е дал Статев, а Статев твърдял, че Костадинов сам е взел ключовете (докладна записка на гл. полицай Гюров, присъстващ на местопроизшествието). Обяснения в този смисъл са дадени и от Панайотов. В последствие са снети обяснения от Атанас Николов Димитров, (присъствал в заведението, в което са били Костадинов и Статев) и от собственика на заведението. Лизингополучателят също е дал писмени обяснения, а на 29.10.2009 г. и водачът на автомобила е дал обяснения. Обясненията са дадени за изясняване на въпроса дали Статев е предоставил ключовете на автомобила или същите са взети без негово съгласие от Костадинов. На 12.01.2010 г. е получен и отговор от тел. 112 относно постъпилите сигнали за станалото произшествие. От изложеното следва, че към момента на извършване на ПТП, предвид времето на настъпването му - полунощ и при проливен дъжд, противоречивите твърдения на Статев и Костадинов и липсата на свидетели, не е могло да бъде установено административно нарушение от страна на лизингополучателя. Съгласно правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. В случая видно от събраните в административното производство доказателства административното нарушение не е могло да бъде установено в момента на извършването му, поради което и посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина не е извършено. Ето защо като е направил извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед административен съд гр. Бургас е постановил съдебен акт, който е в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт, съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба против постановеното по делото определение, с което е осъдена ОД на МВР Бургас да заплати на Тодор Панайотов направените по делото разноски в размер на 180 лв., то същата е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Определението е постановено в производство по чл. 248 от ГПК, като при разпореждането за съобщаване на насрещната страна за исканото допълване съдът е констатирал, че уговореното адвокатско възнаграждение съобразно приложения по делото договор за правна защита и съдействие е в размер на 300 лв., като изрично е отбелязано, че са платени сто и петдесет лева. Към момента на постановяване на обжалваното определение е направено вписване в пълномощното като е отбелязано, че на 12.01.2010 г. са внесени и останалите 150 лв. При така установеното законосъобразно първоинстанционния съд е присъдил на жалбоподателя действително направените разноски към момента на постановяване на съдебното решение в размер на 150 лв. В съдебно заседание по делото не са представени доказателства за заплащане на разноските в пълния им размер, не е представен и списък на разноските, като съгласно изискването на чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Направеното дописване в пълномощното със задна дата не може да установи, че адвокатското възнаграждение е било платено към момента на приключване на устните състезания по делото. На присъждане подлежат направените, а не уговорените разноски. Ето защо определението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,