Решение № 6310 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2012 г.

Решение № 6310 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Данъчно-осигурителна практика"/ и на Мария Пламенова Йорданова с адрес: гр. София, ж. к. "Овча Купел" № 604, вх. Б, ет. 6, ап. 33 /адрес за призоваване: гр. София, ул. "Дякон Игнатий" № 4, ап. 7/, подадена чрез процесуалния й представител адв. Георгиева, срещу решение № 2146 от 23.04.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 9333/2011 г. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2001009895-1/11.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София. Според касатора, при определянето на пазарната оценка на автомобила в приетата по делото експертиза не е използван нито един от методите по § 1, т. 10 вр. т. 8 от ДР на ДОПК, както и редът и начина за прилагането им, регламентирани в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Поради това съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Мария Пламенова Йорданова, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Мария Пламенова Йорданова от гр. София оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Георгиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мария Пламенова Йорданова обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата й срещу РА. Твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно наведените доводи в касационната жалба са следните: 1. Неправилно са преценени от съда допуснатите процесуални нарушения при извършването на ревизията; 2. Неправилни са изводите на съда във връзка с дарените на жалбоподателката суми от Калинка Илиева и Лиляна Йорданова; 3. Неправилно съдът е преценил представените доказателства за теглени суми от сметката на Дарина Илиева Стоянова; 3. Неправилно е прието, че жалбоподателката е поемала изцяло разходите за своята издръжка и тази на дъщеря си; 4. Установено е по делото, че част от плащанията към "Юнекстрейд" ООД са извършени с пари, предоставени от бившия съпруг на Мария Йорданова, върнати от нейния баща. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което да се отмени РА изцяло, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кожухарова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2001009895-1/11.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Органите по приходите са установили обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и са определили основа за облагане по ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Първоинстанционният съд е отменил РА в следните части: 1. относно установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 2266.45 лв. главница и лихва 497.28 лв.; 2. относно установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата над 30616.44 лв. до 37867.85 лв. ведно със съответната разлика на начислените лихви. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП е неоснователна. Корекцията, направена от съда, по отношение на установения паричен поток на ревизираното лице /съпоставка на приходи и разходи/ за 2008 г. е само по отношение на намаляване на разходната част със сумата 1250 лв., представляваща вноска - дял в "Евроджобс сървисез" ООД, която незаконосъобразно е включена два пъти. Това обстоятелство не е било спорно за страните по делото в производството по съдебно обжалване на РА. Неточни са изчисленията на съда, направени в мотивите на решението по отношение на крайното салдо за 2008 г., което с РА е установено, че е положително - 232205.36 лв., т. е. след извършването на посочената корекция, същото би следвало да е в размер на 233455.36 лв., вместо приетото от съда в размер на 209766.86 лв. Така допуснатата грешка обаче не се отразява на законосъобразността на изводите на съда, че с оглед установеното положително салдо не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Правилно съдът е приел, че на основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите определя по реда на ал. 2 размера на данъчната основа за облагане и прилага установения в закона размер на данъка към нея. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка следователно, дори и при ревизия по чл. 122 от ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. Срещу тези изводи на съди не са наведени конкретни основания за незаконосъобразност от страна на касатора в подадената от него касационна жалба. По отношение на определянето на пазарната цена на закупения през 2009 г. автомобил. След като органът по приходите е оспорил покупната цена, посочена в договора, съгласно чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК той е следвало да определи в хода на ревизионното производство неговата пазарна цена като възложи експертиза по реда на чл. 63 и следв. от ДОПК, което в случая не е направено. Оценъчната експертиза, приета от съда, не е оспорена от ответника по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК и от негова страна не е заявено искане за назначаване на друго или повече от едно вещи лица, които да определят пазарна цена по начина, по който той счита, че следва да бъде направена, а именно на базата на реално сключени сделки. Втората касационна жалба е основателна, поради следните съображения: На първо място, неправилен е изводът на съда, че крайното салдо за 2009 г. е отрицателно и че за годината разходите превишават приходите, поради което е формирана данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Още в хода на ревизията, видно от констатациите в Ревизионния доклад и в Ревизионния акт е установено положително салдо за годината в размер на 24 569.34 лв. Ако разходите за годината бъдат намалени с 30 817.44 лв., сума представляваща разликата между приетата от ревизиращите органи стойност на закупения автомобил и определената от вещото лице пазарна цена, както правилно съдът е приел, че следва да се направи, то приходите за 2009 г. биха били в размер на 55386.78 лв. В РА е констатирано отрицателно салдо за 2009 г. само за периода 15.02.09 г. - 31.05.09 г., факт, който е констатиран и от вещото лице по назначената ССЕ. Следователно, налице е противоречие в мотивите на съда, изложени в неговото решение, по отношение на облагането по реда на чл. 122 от ДОПК за 2008 г. и 2009 г., което се дължи на погрешна преценка на установените факти по делото. Както беше посочено по-горе, във връзка с облагането за 2008 г., касае се за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Отделно от това, основателни са доводите на жалбоподателката, че така установеното в РА превишение на разходите над приходите се установява във връзка с извършени плащания към "Юнекстрейд" ООД в изпълнение на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и представените от това дружество във връзка с извършената насрещна проверка и връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения приходни-касови ордери. Искането е връчено на 23.12.2010 г., т. е. след като е изтекъл срокът на ревизията и доказателствата са събрани след тази дата. Това обстоятелство не прави РА недействителен, но както е прието в много от решенията на ВАС, събраните след приключването на ревизията доказателства не следва да се ценят. С оглед на така изложените съображения, решението на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Йорданова срещу РА, като постановено в нарушение на материални закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта му за 2009 г., която е потвърдена от първоинстанционния съд. При този изход на делото на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски в размер на 475 лв. Правилно е прието от в първоинстанционното решение, че по делото не са представени доказателства за това, че договореното адвокатско възнаграждение е платено. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение