Решение № 8274 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2015 г.

Решение № 8274 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Индустриален парк Елин Пелин"АД моли да бъде отменено решение № 4632/30.06.2015 г. по адм. д. № 8955/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2101400444/11.04.2014 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2101400444/11.04.2014 г. на ТД на НАП - София, с който е определен данък върху добавената стойност за довнасяне 34 350,06 лв с лихви за периода м. 10.2010 г. - м. 8.2013 г. и корпоративен данък 13 517,62 лв с лихви общо за 2010 г. - 2012 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдени са възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба като съдът е достигнал до правилни правни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Обосновано съдът е приел предвид чл. 130 от ЗДДС за неоснователно възражението, че не е налице бартер по договора за строителство от 23.09.2009 г., за който плащането е уговорено с аванс от 100 000 лв и прехвърляне собствеността на два УПИ. Собствеността върху двата УПИ е прехвърлена с нотариални актове № 65 и 204 от 1.12.2010 г. на обща стойност 810 663 лв, а с платените такси по прехвърлянето в размер 25 169,66 лв са на обща стойност от 835 793,66 лв. Договорените изпълнени СМР са предадени с констативен протокол от 10.11.2010 г. и са на стойност 910 947,32 лв. Според чл. 26, ал. 7 от ЗДДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 95 от 2009 г., когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на всяка от доставките е пазарната цена на получаваната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем. Ревизираното лице е издало фактура с данъчна основа 835 793,66 лв на строителя с начислен данък 167 158,73 лв. В РА е прието, че на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДС данъчната основа включва стойността на полученото - стойност на СМР от 910 457,32 лв плюс заплатените такси от 25 169,66 лв - общо 935 587,98 лв с дължим ДДС от 187 117,60 лв, от които 19 958,87 лв не са начислени и внесени. За да отхвърли жалбата съдът е цитирал чл. 73 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно Общата система на ДДС и обосновано е приел, че доводите за отклонение на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС в приложимата за периода редакция от текста на чл. 73 от Директивата не са основателни. Според чл. 73 от Директивата по отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74 - 77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката. Цитираната разпоредба не противоречи на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС в приложимата редакция за 2010 г., както правилно е приел съдът. В тази част с решението правилно е отхвърлена жалбата против РА за начислен ДДС по чл. 26, ал. 7 от ЗДДС и следва да бъде оставено в сила. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 1.2011 г. - м. 8.2013 г., по фактури за получени нотариални, счетоводни, правни, одиторски и други услуги на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като услугите са предназначени за извършване на освободени доставки. В този период дружеството е извършвало само освободени доставки, поради което съдът обосновано е приел, че РА в тази част е законосъобразен. Правилен е изводът на съда, че претендираната основна дейност - инвестиции за проектиране и развитие на индустриална зона гр. Елин Пелин и изграждане на складови бази за съхранение на материални запаси на групата, към която принадлежи ревизираното лице в този период не е извършвана и не са осъществени свързани с нея облагаеми доставки, а са извършвани само освободени доставки - ипотекиране на собствени имоти за предоставяне на банкови гаранции по кредити на трети лица и отдаване под наем на земя. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта по ЗКПО. В РА не са признати амортизации за 2010 г. - 2012 г. по 43 513,20 лв за всяка година за трафопост, въведен в експлоатация според протокол на ревизираното лице на 1.11.2009 г. на основание чл. 58, ал. 1 от ЗКПО. По делото са събрани доказателства, че трафопостът не е включен в електроразпределителната мрежа на "Чез разпределение България"АД, не се води като негов актив, а по договора за присъединяване между ЕРП и ревизираното лице от 23.03.2010 г. следва да се изгражда нов трафопост. Според чл. 58, ал. 1 от ЗКПО начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Второто изречение на тази алинея изисква датата на въвеждане в експлоатация да е документално обоснована. Според ал. 2, когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт. Касаторът поддържа, че не следва да отговаря за неизползването на актива - трафопост от електроразпределителното предприятие, което следва да е собственик на електроразпределителната мрежа и съоръженията към нея предвид чл. 88 от ЗЕ. Доводът не променя факта, че протоколът, представен за въвеждане в експлоатация на трафопоста, подписан от служители на ревизираното лице, не установява въвеждане в експлоатация на съоръжението, поради което датата на въвеждане в експлоатация не е документално обоснована по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗКПО и органите по приходите и съдът правилно са приели, че амортизации за невъведен в експлоатация трафопост са начислени в нарушение на закона. Решението и в тази част като правилно следва бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1966,03 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,