Решение № 12560 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7768/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение08.12.2025 г.докладчик т Тодор Петков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 13645 от 18.04.2025 г., постановено по адм. дело 4776/2024 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта да заплати на Динамик Ресурс ООД сумата от 4000.00 лв. (четири хиляди лева), представляваща разноски, направени в производството пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на младежта и спорта, представлявано от министъра на младежта и спорта, чрез процесуален представител Г.Дряна, против решение 13645 от 18.04.2025 г., постановено по адм. дело 4776/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което Министерството на младежта и спорта (ММС) е осъдено да заплати на Динамик Ресурс ООД: 1. Сумата в размер на 30 268,18 лева, главница и представляваща пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразен административен акт Решение РД-16-208/23.12.2020г. на главния секретар на ММС за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: Ремонт и рехабилитация на изкуствена тревна настилка на игрално поле на стадион Смолян в гр. Смолян; 2. Сумата в размер на 10 352.35 лв., представляваща законна лихва върху главница по т. 1 за периода от 14.05.2021г. до датата на подаване на исковата молба 14.05.2024г. и 3. Сумата в размер на 5 708.99 лв. разноски по адм. дело 4776/2024г. по описа на АССГ. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а искът, уважен с него неоснавателен и недоказан. По релевираното касационно основание чл. 209, т. 3 АПК, са развити подробни аргументи, касаещи двата порока на неправилното съдебно решение. При подробно изложени съображения касационният жалбоподател прави искане решението на Административен съд София-град да бъде отменено, като се постанови решение по същество, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции на "Динамик Ресурс" ООД. Претендира присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа жалбата и излага съображения по същество. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност. Ответникът "Динамик Ресурс" ООД представлявано от Д. Братанов, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица] чрез процесуалния си представител адв. Р.Василева и адв. Георгиева, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, поради което се иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа отговора на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалвания съдебен акт е правилен и предлага същия да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба, подадена от Динамик Ресурс ООД, срещу Министерство на младежта и спорта за заплащане на сумата в размер на 33 295 лева, представляваща настъпила вреда във формата на пропусната полза в имуществото на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска, както и мораторна лихва в размер на 12 308.93 лева за периода от 2.02.2021г. до датата на подаване на исковата молба. В съдебно заседание, проведено на 18.03.2024г., е депозирана молба за изменение на иска, като същият следва да се приеме за предявен за сумата от 30 268.18 лева и мораторна лихва 11 251.99 лева. С решение 13645 от 18.04.2025 г., постановено по адм. дело 4776/2024 г., съставът на Административен съд София-град е допуснал изменение на първоначално предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 33 295 лева, представляващо настъпила вреда във формата на пропусната полза в имуществото на Динамик Ресурс ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска, както и мораторна лихва в размер 12 308.93 лева за периода от 2.02.2021г. до датата на подаване на исковата молба, който следва да се приеме за предявен, както следва: За присъждане на обезщетение в размер на 30 268.18 лева, представляващо настъпила вреда във формата на пропусната полза в имуществото на Динамик Ресурс ОДД, в едно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска, както и мораторна лихва в размер на 11 251.99 лева за периода от 2.02.2021г. до датата на подаване на исковата молба. С втори диспозитив съдът е прекратил производството по делото за разликата до първоначално предявения размер от 33 295 лева, представляващо настъпила вреда, както и за разликата до първоначално предявения размер от 12 308.93 лева, представляващо законна лихва върху претендираната сума. С трети диспозитив съдът е осъдил Министерство на младежта и спорта да заплати на Динамик Ресурс ОДД сумата в размер на 30 268.18, представляваща пропуснати ползи, претърпени в резултат на незаконосъобразен административен акт Решение РД-16-208 от 23.12.2020г. на главния секретар на Министерство на младежта и спорта, както и да заплати сумата в размер на 10 352.35 лева представляваща законна лихва върху сумата от 30 268.18 лева за периода от 14.05.2021г. до датата на подаване на исковата молба 14.05.2024г. С четвърти диспозитив административния съд е отхвърлил иска за законна лихва за сумата над 10 352.35 лева до пълния размер от 11 251.99 лева за периода от 02.02.2021г. до 13.05.2021г. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 218 ЗОП. Обосновал е извод, че в случая безспорно е налице първата предпоставка от този фактически състав, доколкото е установена незаконосъобразност на решението на възложителя за избор на изпълнител /решение 119 от 04.02.2021г. на КЗК по преписка КЗК-32/2021г., потвърдено с решение 8680/19.07.2021г., постановено по адм. дело 3033/2021г. по описа на Върховния административен съд/, посочено като източник на претендираните вреди. Развил е подробни съображения, че отговорността по чл. 218 ЗОП не изключва обезщетяване на пропуснати ползи, за което се е позовал и на практика на СЕС. Съдът е приел в конкретния случай, че представените от Динамик РесурсООД документи отговарят на изискванията на Министерство на младежта и спорта, както е взето и предвид обстоятелството, че същото е отговаряло на всички условия за заемане на първото място, което се е установило и от неоспорената от страните съдебно-икономическа експертиза, дружеството е имало легитимни правни очаквания, че ще бъде избрано за изпълнител и с него ще бъде подписан договор. Въз основа на това е достигнато до извода, че за ищеца е настъпила реална вреда от пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на приходи от сключен договор за определяне като изпълнител на обществена поръчка. Нереализираните приходи се измерват на база доказана цена на услугата, която не би могла да бъде осъществена, поради незаконосъобразно поведение на ответника, като под цена следва да се разбира приходът, чието постъпване в патримониума на стопанския субект е пропуснато. На следващо място съдът е приел, че отстраняването на дружеството е в пряко причинно-следствена връзка с възможността той да участва занапред в процедурата и от там да бъде избран за изпълнител. От доказателствата по делото съдът е достигнал до извода, че с постановяване на незаконосъобразно решение РД-16-208/23.12.2020г. на главния секретар на Министерство на младежта и спорта и сключването на договор за възлагане на обществената поръчка с друг участник, възложителят е лишил ищеца от възможността той да сключи договора, респективно да реализира законна печалба, с която да увеличи имуществото си. Съдът е приел за неоснователно твърдението, че причинната връзка между претендираните вреди и незаконосъобразния акт на възложителя била разкъсана от факта на приемането на обекта. Въз основа на гореизложеното съдът е счел, че са налице пропуснати ползи в резултат на нереализирана печалба от несключен договор между дружеството и министерство на младежта и спорта поради незаконосъобразна процедура. За формиране размера на дължащото се обезщетение е приета по делото съдебно-икономическа експертиза, въз основа на същата съдът е приел, че е основателна исковата претенция за сумата от 30 268.18 лева, представляваща главница, както и че е основателен искът за заплащане на лихва върху тази сума от дата 2.02.2021г., но с оглед направено възражение за изтекла погасителна давност съдът е приел, че е погасено вземането за лихва за периода 2.02.2021г. до 13.05.2021г. Също така е счел че следва да се присъди мораторна лихва за периода от 14.05.2021г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва от завеждане на исковата молба от 14.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата или дължимата законна лихва върху посочената главница е в размер на 10 352.35 лева. Решението е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на решаващия съд по приложението на материалния закон. Безспорно е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 218 ЗОП. Съгласно чл. 218 ЗОП, всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка, при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 АПК. По аргумент от чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват исковете за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове,действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита се реализира при условията на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Във фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се включват елементите - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия, и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите от посочения фактически състав, отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да се ангажира. Съгласно чл. 204, ал. 1 и ал. 4 АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, като незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение. Анализът на горепосочените разпоредби и направеното от законодателя препращане, обуславя извода, че уважаването на иск с правна квалификация по чл. 218 ЗОП, предполага, при условията на пълно и главно доказване по делото да бъде установено кумулативното наличие на трите елемента от сложния фактически състав на отговорността за допуснати нарушения при провеждането на процедура или сключването на договор по ЗОП, а именно - незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или незаконосъобразно бездействие на възложителя при провеждане на възлагателна процедура или сключване на договор за обществена поръчка, вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и противоправния акт, действие или бездействие. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът Динамик Ресурс ООД, е участвал в процедура за възлагане на обществена поръчка, по вид публично състезание с предмет: "Ремонт и рехабилитация на изкуствена тревна настилка на игралното поле на стадион Смолян, гр. Смолян", публикувана под УНП 07981-2020-00065. В утвърдената документация за участие е предвидено, че обществената поръчка се възлага въз основа на икономически най изгодната оферта, която се определя като оптимално съотношение качество-цена по чл. 70, ал.2, т. 3 от ЗОП. Класирането на участниците се извършва на база получената за всяка оферта комплексна оценка, като сумата от индивидуалните оценки по определени предварително показатели, съобразно методиката. Динамик Ресурс ООД е предложило като цена 332 950 лева без ДДС или 399 540 с включен ДДС. На 23.12.2020г. в Централизираната информационна система, ММС е публикувало протокол 2 на помощният орган на възложителя, изготвен на основание чл. 181, ал. 4 от ЗОП и утвърден от гл. секретар на ММС за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка. Като по отношение на офертата на Динамик Ресурс ООД е прието, че участникът е изготвил техническото си предложение в съответствие с предварително обявените условия на възложителя, заедно с предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите специфики. Комисията е оценила офертите и по показател Срок на изпълнение на поръчката, като Динамик Ресурс ООД е предложило срок за изпълнение на строителството 12 календарни дни. Комисията е отворила ценовите оферти и е приела, че заявената от Динамик Ресурс ООД цена е най- ниската. Като показатели на ценообразуване при определяне цената за изпълнение на СМР са описани следните параметри: часова ставка 5.23 лева на час, допълнителни разходи върху труда 90%, допълнителни разходи върху механизацията 20%, доставно-складови разходи 10% и печалба 10%, като към ценовото предложение е приложена и количествено-стойностна сметка. На заседанието, проведено на 18.12.2020г., Комисията не е класирала участниците и не е определила изпълнител. На 22.12.2020г. след като са били известни ценовите предложения на участниците е постъпило искане от Онтарио Спорт БГ ЕООД, за извършване на проверка дали предложените настилки от всички участниците допуснати до отваряне на ценовите оферти, съответства със зададените изисквания и характеристики на поръчката и съответно дали са включени в актуалната продуктова листа на съответните производители. Помощният орган на възложителя е провело заседание на 23.12.2020г., на което е била извършена служебна проверка на електронните страници на производителите на предложените от участници настилки, в резултат на което Комисията е счела, че не е открита на страницата на производителя на настилка EFEL Superblade Duo 50 предложена от Динамик Ресурс ООД. Въз основа на което комисията е отправила предложение до възложителят да бъде отстранен от участие Динамик Ресурс ООД, тъй като представената от същия оферта не отговаря на предварително обявените условия. След като е отстранена офертата на дружеството Динамик Ресурс ООД, комисията е изготвила комплексна оценка на останалите участници, прие което е предложила на възложителя да бъде класиран на първо място участникът Онтарио спорт БГЕООД. С решение РД-16-208/23.12.2020г. на главния секретар на ММС е обявено класирането на участниците, като на първо място е класиран Онтарио спорт БГЕООД, на второ място Джерамис Интернешънъл ЕООД и на трето място ДЗЗД ПК Смолян, като е определен за изпълнител Онтарио спорт БГЕООД. А Динамик Ресурс ООД е отстранен от участие на основание чл. 107, т.2, б. а от ЗОП във връзка с раздел V, т. 1.5.2.1 от указанията за участие, част от одобрената документация, тъй като е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. Така приетото решение е обжалвано. С решение 119 от 04.02.2021г. на КЗК по преписка КЗК-32/2021г. е установено, че същото е незаконосъобразно. С решение 8680 от 19.07.2021г., постановено по адм. дело 3033/2021г. по описа на ВАС е потвърдено като правилно решението на КЗК. В мотивите на решението на ВАС е посочено, че възложителят не е поставил към участниците изискване да предложат тревна настилка, която да включена в актуалната продуктова листа на съответния производител. Поставени са единствено изисквания към предлаганата изкуствена трева, поради което съдът е достигнал до извода, че при разглеждането на предложението на Динамик Ресурс ООД комисията по чл. 103 от ЗОП не се е съобразила стриктно с поставените от възложителя условия и е допуснала нарушение на правилата на ЗОП. С оглед фактическата установеност по делото, настоящият състав счита за правилен извода на административния съд, че в разглеждания случай е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 218 ЗОП, тъй като е безспорно установено, че са допуснати нарушения при провеждане на процесната възлагателна процедура и сключването на договора за обществена поръчка. В конкретния случай исковата претенция е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващ пропуснати ползи, Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на касатора, че по реда на чл. 218 ЗОП не подлежат на обезщетяване пропуснатите ползи, както и че няма норми регламентиращи нормите на печалба на стопанските субекти. Правилно административния съд е приел, че ищцовото дружество развива икономическа дейност, а пропуснатите ползи принципно са свързани с невъзможността да реализира приходи от сключени договори във връзка с тази дейност. Всяка търговска дейност по закон е свързана с възможността за получаване на търговска печалба, като това е и целта и смисъла за развиване на търговска дейност. 3ащитата на правата по чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/, съгласно постоянната практика и утвърдени стандарти на защитата на притежанията, установени от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, включва и възможността за обезщетяване на пропуснатите ползи. Съгласно Тълкувателно решение 3 от 13.01.2023 г. по т. д. 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Това означава, че за да е основателен искът, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. Твърдението за пропуснатата полза при искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че твърдяната евентуална печалба е доказана. Исковата претенция в случая, както по-горе се посочи е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи изразяващи се в нереализирана печалба от несключването на договор за обществена поръчка. Съобразно доказателствата по делото, в това число и приетата съдебна експертиза е видно, е че дружеството развива икономическа дейност, а пропуснатите ползи, както правилно е приел административния съд са свързани с невъзможността да се реализира приходи от сключен договор във връзка с тази дейност. Безспорно е установено, че ищцовото дружество е имало обосновано и оправдано правно очакване, че именно той би бил избран за изпълнител на обществената поръчка, който извод се подкрепя и от приетата по делото експертиза. Според установеното от вещото лице Динамик ресурс ООД, би следвало да бъде определен за изпълнител на обществената поръчка. Нереализирани приходи се измерват на база доказана цена на услугата, която не е могла да бъде осъществена, поради незаконосъобразно поведение на ответника. В случая Динамик ресурсООД не е могло да реализира заложените в ценовото си предложение печалба в размер на 10%, която е част от показателите, въз основа на който е образувана цената за изпълнение на договора. В конкретния случай нереализираната печалба е в размер на 30 268 ,18 лева. Решение РД-16-208/23.12.2020г. на главния секретар на ММС, с което е отстранено ищцовото дружество от участие в процедурата е обявено за незаконосъобразно, съгласно посочените по - горе решения. С оглед незаконосъобразното решение на възложителя Динамик ресурсООД е било лишено от възможността да бъде определен за изпълнител на обществената поръчка, както и да бъде подписан договор за възлагане на изпълнението, вместо с ищцовото дружество възложителят е подписал договор с Онтарио спорт БГЕООД, който с решение 1397 от 07.12.2022г. постановен по т.д. 2154/2021г. по описа на СГС е прогласена унищожаемостта на същия. Правилно е установено от първоинсатционния съд, че с оглед установеното Динамик ресурс ООД е понесло вреди от нереализирани търговска печалба в размер на 30 268.18 лева, а отстраняването му от участие с оглед обявеното впоследствие незаконосъобразно решение на възложителя се явява пряката причинно следствена връзка, с която неговата възможност да участва в процедурата и да има възможност да бъде избран за изпълнител е ограничена. В тази връзка се явява правилна преценката на съда за причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния акт. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че всички елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на възложителя за обезщетение за пропуснати ползи по реда на чл. 218 ЗОП, в случая са доказани. Неоснователен е релевирания довода в касационната жалба, че процентът печалба от 10% заложен в ценовото предложение на Динамик РесурсООД като част от ценообразуващите показатели показва само начина, по който участникът в процедурата по ЗОП е формирал ценовото си предложение в частта за изпълнение на СМР. В настоящия случай, с приетата по делото съдебно икономическа експертиза, по категоричен начин се установява, че нереализираната търговска печалба за Динамик Ресурс ООД, в случай, че поръчката му бе възложена и бе сключен с него приложения договор е изчислена в размер на 30 268.18 лева. Вещото лице за даде този отговор е извършил анализ на представеното ценово предложение на ищцовото дружество, и е приел, че общо калкулираната цена за изпълнение на поръчката от 332 950 лева без ДДС с включена печалба от 10%. Несъстоятелно е твърдението, че ценообразуващите показатели се използват единствено в случай на непредвиден разход Настоящият състав споделя изцяло изводите на решаващия съд за формиране на обезщетението и досежно акцесорната претенция за лихви, която правилно е уважена, като е уважено и направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на вземането за лихви. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви, които с оглед възможността по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, касационният състав намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото изложение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от наведените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000,00 лв., което е малко над минимално определения размер определен съгласно чл. 7, ал. 2 вр. с чл.8, ал.1 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението на касационния жалбоподател за прекомерност е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение