Решение № 311 от 4.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 633/2012 г.

Решение № 311 от 4.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 633/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Х. В. К. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Н. М., за отмяна на влязлото в законна сила решение № 1758/13.10.2011 г. на Русенски районен съд, ХIII гр. състав, постановено по гр. д. № 7012/2010 г. по описа на същия съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Молителят твърди, че в цялото производство по делото, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила по призоваването му - член 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК, е бил лишен от възможността да участва в това съдебно производство, което е основание за отмяна на влязлото в законна сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Излагат се доводи, че молителят въпреки че не е променял постоянния си адрес, на който не е имало причина да бъде открит, не са му били връчени никакъв препис от исковата молба и приложенията с нея, както и призовки за съдебните заседания по делото и съобщения за изготвеното решение, нито е намирал постановено залепено уведомление на адреса си, поради което не е спазен предвидения в горепосочените разпоредби процесуален ред за призоваване на страната, а съдът е пристъпил направо към назначаването на особен представител по делото. Ответницата по молбата М. Г. Б., чрез пълномощника си адвокат А. Г., в писмения си отговор, счита че не са налице основания на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в законна сила решение и моли молбата да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от данните по исковата молба, депозирана с вх. № 44435/7.09.2010 г. пред Районен съд [населено място] от ищцата М. Г. Б. против ответника Х. В. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за ответника К. е посочен адрес за призоваване [населено място], [улица], вх. В, ап. 13, като е образувано гр. д. № 7012/2010 г. по описа на Русенски районен съд, ХIII граждански състав. С разпореждане на съда, в закрито заседание, от 14.09.2010 г., от съдията докладчик е наредено изпращане съобщение, заедно с исковата молба и приложенията на ответника К. за отговор с указания срок, което е върнато в цялост /лист 10 от делото/, с отбелязване на длъжностното лице, че на посочения адрес няма етаж 13. След връщането на съобщението е изпратено ново /лист 12 от делото/ с цитиране на посочения адрес съгласно исковата молба-гр. София, [улица], вх. В, апартамент 13, което също е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице, че на посочения адрес няма вход В, с молба за точен адрес. След изпълнение на дадените на ищцата Б. указания от съда, в тази връзка е представено от последната по делото писмо от 2.11.2010 г. /лист 19 от делото/, относно удостоверения за постоянен и настоящ адрес на лицето Х. В. К., ответника по иска, а именно: гр. София, Район "Студентски", [улица], вх. В, ет. 2, ап. 6. С резолюция на съда от 4.11.2010 г. е разпоредено ответника К. да бъде призован и книжата връчени на посочения в справката от [община] настоящ и постоянен адрес, на който е изпратено съобщението. Същото е върнато в цялост /лист 21 от делото/, с отбелязване на длъжностното лице Ж. Х. за извършените действия-адреса посетен на 12.11.2010 г., 29.12.2010 г. и 21.01.2011 г., но никой не е намерен, съседите отказват информация. С разпореждане на съда от 24.02.2011 г. /лист 22 от делото/, в закрито заседание по делото, е констатирано, че ищцата е представила удостоверение от [община] относно постоянния и настоящ адрес на ответника, на който последния многократно и бил търсен от призовкаря, но не е намерен, с оглед на което съобщението на ответника следва да бъде приложено по делото и последния бъде назначен особен представител, поради което е била приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК. С оглед тези данни по делото, не е била спазена процедурата по призоваване на ответника К., предвидена в чл. 47, ал. 1 ГПК, предвиждаща когато лицето не се намери на посочения по делото адрес и връчителят не намери лице, съгласно да получи съобщението, последният залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, със съдържание на същото съгласно предвиденото в чл. 47, ал. 2 ГПК, което не е изпълнено, видно от отбелязванията на длъжностното лице и констатациите на съда, съгласно горепосоченото разпореждане от 24.02.2011 г. Вместо да укаже на длъжностното лице да изпълни процедурата по призоваването, предвидена в чл. 47, ал. 1 ГПК и едва след осъществяването й, изтичането на двуседмичния срок от същата, да премине към прилагане на предвиденото в разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК. При това положение, след като при призоваването на ответника, във връзка с връчването на исковата молба и приложенията към нея, са били нарушени изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до лишаване на страната лично да участва в производството по делото и да организира защитата си. Ето защо, молбата за отмяна се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено влязлото в законна сила решение и делото се върне за ново разглеждане на Русенски районен съд от момента на връчване на препис от исковата молба с доказателствата към нея за отговор по същата. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд