Решение № 12165 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 370/2018 г.

ВАСV отделение09.09.2019 г.докладчик т Здравка Шуменска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7089 от 27.11.2017 г. по адм. дело № 10513/2017 г. на Административен съд- София град. ОСЪЖДА Б. Джифаров да заплати на МВР-СДВР сумата от 100.00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12165 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 370/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Джифаров, подадена срещу решение № 7089 от 27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 10513/2017 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 225 з-301 от 22.08.2017 г. на началника на сектор "ПКП" при 01 РУ - СДВР за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендира съдебни разноски. Ответната страна - началникът на сектор "ПКП" при 01 РУ - СДВР намира жалбата за неоснователна по подробно изложени съображения в писмения бележки и чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Панайотова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е била заповед рег. № 225 з-301 от 22.08.2017 г. на началника на сектор "ПКП" при 01 РУ - СДВР, издадена на основание чл. 192, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11. С нея на Б. Джифаров, заемащ длъжността старши инспектор - началник група "Оперативна дежурна част" при 01 РУ- СДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, поради "неизпълнение на служебните си задължения, като не е провел своевременно и в указаните му срокове дисциплинарно производство, с което е пропуснал срок за налагане на дисциплинарно наказание, даден му от ръководителя на структурата по смисъла на чл. 37 от ЗМВР, на основание чл. 24, ал. 2 от Правила за организация на работата в МВР с предложенията и сигналите". Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния орга по смисъла на чл. 204 от ЗМВР и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Наказанието е определено с оглед характера на нарушението и при съобразяване с нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, която предвижда, че неизпълнението на служебните задължения се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Разпоредбата е императивна и обвързва дисциплинарно наказващия орган, което заедно с обстоятелството, че наказанието е за минималния срок, предвиден в чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, налага извода, че мотивиране на заповедта с допълнителни съображения относно вината, вида и размера на наказанието не е необходимо. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед данните за извършено дисциплинарно нарушение от служителя Джифаров. В съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР след приемане на писмените обяснения, който са взети предвид от административния орган видно от съдържанието на самата заповед. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени основания в чл. 146 от АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за представяне на доказателства, а също и възможност да ангажират такива, включително и гласни за установяване на релевантните обстоятелства. Решението е постановено след обсъждане на възражения и доводите на страните, анализ и оценка на доказателствата, а изводите на съда за отсъствие на основания за отмяна на административния акт са мотивирани с конкретни съображения. Конкретно неоснователно е възражението за смесване на две административни процедури, респ. и приложимостта на срока по чл. 24, ал. 2 от цит. Правила с оглед предмета на отношенията, които те регулират, но това не е ограничило правото на защита на адресата на административния акт. Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като то следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, Б. Джифаров следва да заплати разноски в размер на 100. 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,

Цитирани разпоредби

1