Решение № 5613 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2025 г.
ВАСОсмо отделение29.05.2025 г.докладчик Ива Кечева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 25845 от 04.12.2024 г., постановено по адм. д. 6017/2024 г. по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА/п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез адв. Станков и адв. Големанова, срещу Решение 25845 от 04.12.2024 г., постановено по адм. д. 6017/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на Сдружение Асоциация на млекопреработвателите в България е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 01-1500/7#3/17.02.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда за изтичане на давността по чл. 3, § 1 вр. § 3 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 и чл. 171, ал. 1 ДОПК за установяване на спорните публични държавни вземания. В тази насока се твърди, че началният момент на давността при продължаваща нередност, каквато в случая е налице, е датата, на която нередността е прекратена, а в случай на многогодишна програма - изричното прекратяване на програмата с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/261 на Комисията от 17 февруари 2021 г. Не са изтекли и 5 години от момента на прекратяване на продължаващата нередност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, чрез адв. Големанова, излага аргументи за неправилност на решението и моли за неговата отмяна, както и за присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Сдружение Асоциация на млекопреработвателите в България, чрез адв. Райчинова, излага подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226, ал. 1 АПК, след като с Решение 5930/15.05.2024 г., постановено по адм. дело 9327/2023 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение 5075/26.07.2023 г., постановено по адм. дело 2906/2022 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. На първоинстанционния съд са дадени указания, при новото разглеждане на делото, да установи кога е приключила изрично процесната промоционална многогодишна програма; от кога тече давностният срок за погасяване на установеното публично вземане; прекъсвано ли е течението на този срок, съответно изтекъл ли е 5-годишният давностен срок към момента на образуване на производството по издаване на АУПДВ. С оспорения пред АССГ Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-1500/7#3 от 17.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е определено на Сдружение Асоциация на млекопреработвателите в България подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 340 233,36 лв., представляващо сбор от извършени междинни и окончателни плащания по промоционална програма Качествено европейско сирене по сключен договор за финансово подпомагане 14 от 18.09.2015г., поради установени изкуствено създадени условия за получаване на предимство и е отказана финансова помощ по заявки за плащане 301014141216/14.12.2016 г., в размер на 64 575,92 лв., 212014230217/23.02.2017 г. в размер на 638 258,74 лв. и 222014310517 от 31.05.2017 г., в размер на 0,00 лв. Установено е, че със заповед РД-09-772 от 26.11.2014 г. на министъра на земеделието и храните е утвърдена промоционална програма Качествено европейско сирене. С Решение от 20.04.2015 г. Европейската комисия (ЕК) е одобрила промоционална програма Качествено европейско сирене и начина на съфинасиране, предложено от Асоциация на млекопреработвателите в България /АМБ/. По предложение на сдружението от 11.06.2015г., със Заповед РД-09-495 от 14.07.2015 г. министърът на земеделието и храните е одобрил Agropromotion Sprl, Белгия за прилагаща организация за изпълнение на програмата и е наредил на АМБ да сключи договор с нея по реда на чл.19, ал.5 от Наредбата за условията и реда на избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти. Между ДФЗ и АМБ е сключен Договор за финансово подпомагане 14 от 18.09.2015 г., по силата на който сдружението поема задължения да осъществи дейности по промоционалната програма, такива каквито са определени в предложението му, подадено в МЗХ с вх. АО-1863/30.09.2014 г., допълнено с писмо с вх. 15-430/03.11.2014 г. и с писмо с вх. 15-85/04.02.2015 г., неразделна част от договора. В ДФЗ е постъпило писмо с вх. 02-0600/19#9 от 14.12.2016 г. от Дирекция J2 "Одит на разходите за селско стопанство" към Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони, с което българските власти са информирани, че след получена информация от Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/, прилагането на определени промоционални мерки в България не е в съответствие с правилата на ЕС и че е налице измамна дейност, водеща до неправомерно плащане на средства от ЕФ. На 10.11.2017 г. е изготвен Окончателен доклад на ОЛАФ по дело OF/2012/0565/B, постъпил в ДФЗ на 25.05.2018г., според който между засегнатите лица от проведеното от службата разследване е и АМБ. Съдържанието на доклада сочи, че система от вътрешно разследване /на корумпирани служители в агенции на ЕС/ и външно разследване, проведено от ОЛАФ със съдействие на държави-членки на тяхна територия, са установени данни за трансгранична престъпна схема за измама, с цел получаване на финансиране от бюджета на ЕС, реализирана при прилагането на промоционалните програми за реклама на земеделски продукти и храни на вътрешния пазар и на трети страни. Тези действия от фактическа страна са свързани както с промоционалната програма, така и с избраната прилагаща организация Agropromotion Sprl. Съгласно Решение за изпълнение /ЕС/ 2021/261 на Комисията от 17 февруари 2021г. от финансирането на Съюза се изключват разходи на Република България, част от които е и Промоционална програма Качествено европейско сирене. С писмо изх. 01-1500/7 от 19.01.2022 г. ДФЗ е уведомило АМБ, че открива производство по издаване на АУПДВ. В изпълнение на задължителните указания, дадени с Решение 5930/15.05.2024 г., постановено по адм. дело 9327/2023 г. по описа на ВАС, АССГ е обсъдил нормите на чл. 3, § 1, § 2 и § 3 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Съобразил е, че съгласно мотивите на касационната инстанция, процесната програма е многогодишна, защото има за предмет популяризиране на определени видове хранителни продукти, предвидено е да се изпълнява три години и да се финансира със средства на Европейския съюз. Доколкото в случая нито в регламента, нито в Решение С
2493 final от 20.04.2015 г., с което ЕК е одобрила финансовото участие на Общността в програмата, е посочена крайна дата за приключване на работите, съдът е приел, че за край на програмата следва да се приеме 29.11.2016 г., когато е последната операция по договора - изпълнението е прието и е извършено плащане, съгласно приетото по делото Уведомително писмо 168/29.11.2016 г., откогато тече срокът по чл. 3, § 1, втора алинея, второ изречение от Регламент 2988/95. Според АССГ, по делото не се установява давността да е била прекъсвана, поради което давностният срок по чл. 3, § 1 е изтекъл на 29.11.2020 г. Съдът е съобразил, че съгласно чл. 3, § 3 от Регламент 2988/95 държавите-членки могат да установят срок, който е по-дълъг от този, предвиден в § 1 и § 2. В тази връзка е обсъдил регламентираните с чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК давностни срокове и е формирал извод, че оглед нормата на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламента и установения край на програмата 29.11.2016 г., началото на 5-годишния давностен срок е 01.01.2017 г., който е изтекъл на 31.12.2021 г., значително преди датата на издаване на процесния АУПДВ - 17.02.2022 г. Формирал е извод, че давността не е била спирана и прекъсвана, доколкото нито ответникът твърди, нито се констатира наличие на някое от обстоятелствата по чл.172 ДОПК, включително това по чл. 172, ал. 1, т. 6 от ДОПК, тъй като установяването на публичното държавно вземане не е било поставено в зависимост от изхода на образуваното досъдебно производство по сл.д. 13/2017г., пр.пр. 129/2017г. по описа на Специализираната прокуратура. По тези съображения, АССГ е приел, че след като е погасено по давност установеното вземане, административният акт следва да бъде отменен. Решението е правилно. Съгласно чл. 27, ал. 8 ЗПЗП при издаване на актове по ал. 6 и 7 от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания /какъвто е настоящия случай/ се прилагат сроковете за давност съгласно Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/. Съгласно чл. 3, §1, ал.1, изречение първо от Регламент 2988/95, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Този срок цели да гарантира правната сигурност на икономическите оператори, за да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателни последици и кои все още могат да бъдат обект на преследване (вж. в този смисъл решение на СЕС от 11 юни 2015г. по дело С-52/14, Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG, ECLI:EU:C:2015:381, т.24 и цит. там практика). Посоченият срок се прилага както за нередностите, които водят до налагане на административна санкция по смисъла на член 5 от Регламента, така и за нередностите, като разглежданата в настоящия случай, които са предмет на административна мярка в съответствие с член 4 от регламента, състояща се в отнемане на незаконно придобитата облага (вж. в този смисъл решения Handlbauer, C 278/02, EU:C:2004:388, т. 33 и 34, Josef Vosding Schlacht-, Kьhl- und Zerlegebetrieb и др., C 278/07C 280/07, EU:C:2009:38, т. 22, както и Cruz & Companhia, C 341/13, EU:C:2014:2230, т. 45). По чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламента, в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Процесната програма е многогодишна и нередността е продължаваща, което не е спорно между страните по делото. За изричното прекратяване на Промоционална програма Качествено европейско сирене няма данни по делото, съответно давността започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая нередността е прекратена на 29.11.2016 г. с последната операция по договора - изпълнението е прието и е извършено плащане, съгласно Уведомително писмо 168/29.11.2016 г., като именно от тази дата започва да тече давностният срок, както правилно е приел административният съд. В този смисъл е и даденото разрешение с решението на СЕС по дело С-436/2015, т. 70: член 3, параграф 1 от Регламент 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че давностният срок за преследване на нередност, извършена в рамките на многогодишна програма" като разглеждания в главното производство проект, започва да тече от момента, в който въпросната нередност е извършена, в съответствие с член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент 2988/95, като следва да се уточни, че ако става въпрос за продължаваща или повторно извършена" нередност, давностният срок започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, в съответствие с член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент 2988/95.. В тази насока е и практиката на ВАС по аналогични случаи Решение 2855/11.03.2024 г. по адм. д. 6955/2023 г., VIII отд.; Решение 9817/17.10.2023 г. по адм. д. 3476/2023 г., I отд.; Решение 4329 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. 329/2025 г., VIII отд. Неоснователно е касационното възражение, че програмата е прекратена с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/261 на Комисията от 17 февруари 2021 г. Видно от диспозитива на този акт, с него от финансирането на Съюза само се изключват разходи на Република България, част от които са и такива по процесната промоционална програма, но липсва волеизявление за прекратяването й. В този смисъл е и Решение 5930/15.05.2024 г., постановено по адм. дело 9327/2023 г. по описа на ВАС, I отд. Удълженият с националното право /съобразно възможността по чл. 3, § 3 от Регламент 2988/95/ давностен срок от 5 години по чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2017 г. и е изтекъл на 31.12.2021 г., преди датата на образуване на процесното административно производство /19.01.2022 г./ и преди издаване на спорния АУПДВ. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая давността не е спирана и прекъсвана, като мотивите в тази насока изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да се повтарят. Следователно процесните публични задължения са погасени по давност, което обуславя незаконосъобразност на спорния акт. Като е достигнал до същия извод АССГ е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. От ответника не са претендирани разноски за касационното производство, поради което такива не му се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,