Решение № 14191 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2014 г.

Решение № 14191 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кънсалтинг имидж" ЕООД срещу решение от 23.08.2013 г. постановено по административно дело № 1326 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд (СГС). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Излага, че за да отхвърли жалбата на "Кънсалтинг имидж" ЕООД против решение № 107 от 09.07.2004 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ) за заличаване на марка peг. № 44994, СГС неправилно е приел, че ЕТ "Никоко - Христо Кръстев" e заинтересувано по смисъла на Закона за марките и географските означения (ЗМГО) лице. Счита, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗМГО е неприложима, доколкото искането за заличаване не е подадено на основание нарушения на чл. 11 от ЗМГО. Едноличния търговец не е заинтересувано лице и по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 5 от ЗМГО, доколкото цитираната разпоредба дава защита на правата върху обекти на индустриална собственост в полза на лицата, които притежават правата върху тях. Към момента на депозиране на искането за заличаване на търговската марка ЕТ "Никоко - Христо Кръстев" не е притежавал ползването на противопоставените промишлени дизайни. На 22.03.2004 г. в Държавния регистър на промишлените дизайни е вписана изключителна лицензия с лицензополучател "Олинеза" ООД, гр. София. Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за промишления дизайн (ЗПД), лицензодателят има право да използва лиценза само ако това е изрично уговорено. Съгласие за ползване по делото не е установено. ЕТ "Никоко - Христо Кръстев" не се легитимира като носител на правата по чл. 19 от ЗПД върху дизайните, доколкото същите са отдадени на изключителна лицензия на "Олинеза" ООД. Счита, че не е допустимо търговската марка да бъде противопоставяна на промишлените дизайни, респективно същата да бъде заличавана поради твърдяно сходство между нея и по-ранно регистрираните промишлени дизайни. Законово очертаната закрила по чл. 18 от ЗПД на промишления дизайн не се разпростира спрямо търговските марки, като подобна закрила не е установена в друг нормативен акт. Външния вид на промишлените дизайни, така както са регистрирани, се възприема като опаковка и се определя от нейната форма, като етикета не може да се възприеме като част от външния вид на продукта, доколкото не е регистриран, съответно защитен по начин, по който да се откроява и съответно отграничава като обект на индустриалната собственост. Промишлени дизайни № 4873, № 4874 и № 4882 не са вложени в търговската марка на жалбоподателя, като по този начин същите не са използвани от жалбоподателя. При съпоставката между търговската марка и промишлените дизайни, разкриващи видимия външен вид на опаковки /туби, буркани и кутия/ са налице изобразителни, композиционни, цветови и текстови различия. Етикетите на промишлените дизайни не са защитими поотделно. Процесните дизайни се отнасят до цели продукти и съгласно определението за дизайн, дадено в чл. 3, ал. 1 от ЗПД, рисунъкът върху тях (етикет), както и капачките върху тях не са защитени самостоятелно, защото са само част от целия външен вид на опаковките. Рисунките (етикетите) са защитени само в комбинация с другите специфични елементи на процесиите дизайни. Дизайните на етикетите се защитават в клас 19-08 по Международната класификация на моделите и рисунките, а процесиите дизайни - опаковки са защитени в класовете 09-01 и 09-03. Притежателят на промишлените дизайни не е регистрирал етикетите върху тях като отделен промишлен дизайн в клас 19-08 по МК, за да го защити като самостоятелен обект на индустриална собственост. Общият външен вид на всеки един от промишлените дизайни, създава цялостно различно впечатление от впечатлението, което създава търговската марка на жалбоподателя, като по този начин у информирания потребител е налице различно цялостно впечатление относно марката и дизайните. Налице са и различия, достатъчни да разграничат търговската марка от етикетите на промишлените дизайни. Прави искане решението да бъде отменено, както и да бъде отменено потвърденото с него решение на председателя на ПВ, с което е заличена регистрацията на марка peг. № 44994 "ТРАПЕЗНА МАЙОНЕЗА Mayonnaise" /комбинирана/ с притежател "Кънсалтинг Имидж" ЕООД. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Председателят на Патентно ведомство на Република България, ЕТ "Никоко - Христо Кръстев" и "Олинеза" ООД не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Кънсалтинг имидж" ЕООД срещу решение № 107 от 09.07.2004 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което се заличава регистрацията на марка "ТРАПЕЗНА МАЙОНЕЗА Mayonnaise" /комбинирана/, рег. № 44994 с притежател "Кънсалтинг имидж" ЕООД, като дружеството е осъдено да заплати направените по делото разноски. За да постанови решението си съдът е изложил, че производството в ПВ е образувано по искане подадено на 10.11.2003 г. от ЕТ "Никоко - Христо Кръстев", за заличаване на регистрацията на марка № 44994 "ТРАПЕЗНА МАЙОНЕЗА Mayonnaise" /комбинирана/, с притежател "Кънсалтинг имидж" ЕООД, на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, буква "г" от ЗМГО. Молителят е посочил, че е заинтересувано лице, тъй като е притежател на регистрирани промишлени дизайни № 4873, № 4874 и № 4882, всички с приоритет от 31.10.2002 г, а атакуваната марка е образна и е с по-късна дата на подаване - 17.12.2002 г. С решение № 107 от 09.07.2004 г. на председателя на ПВ, на основание чл. 46, ал. 3 от ЗМГО регистрацията на марка "ТРАПЕЗНА МАЙОНЕЗА Mayonnaise" /комбинирана/, рег. № 44994 с притежател "Кънсалтинг имидж" ЕООД е заличена. В решението е изложено, че атакуваната марка е комбинирана, с дата на подаване 17.12.2002 г. и е регистрирана е на 04.06.2003 г. за стоки в клас 30 "майонеза". Промишлените дизайни рег. № 4873 "туби", рег. № 4874 "буркани" и рег. № 4882 "кутия" са заявени на 31.10.2002 г. След анализ на разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "г" от ЗМГО, чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗПД, чл. 10 от ЗПД, чл. 12, ал. 1 от ЗПД, чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, чл. 13, ал. 1 от ЗМГО и след подробно обсъждане на приетите по делото съдебно-маркова експертиза, тройна съдебно-маркова експертиза и нова тройна съдебно маркова експертиза, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "г" от ЗМГО за заличаване на регистрацията на марка "ТРАПЕЗНА МАЙОНЕЗА Mayonnaise" /комбинирана/, peг. № 44994 с притежател "Кънсалтинг имидж" ЕООД. Съдът е приел, че административното производство е инициирано от заинтересувано по смисъла на закона лице ЕТ "Никоко - Христо Кръстев", като притежател на регистрирани промишлени дизайни /туби, буркани, кутии/ с рег. № 4873, № 4874 и № 4882, всички с приоритет от 31.10.2002 г. Изложил е, че обстоятелството, че правото на ползване на промишления дизайн е отстъпено, чрез изключителна лицензия от притежателя му на "Олинеза" ООД, не изключва правото на лизингодателя да търси защита при нарушаването му. Счел е, че производството по чл. 26, ал. 3, т. 5, б "г" от ЗМГО е допустимо, тъй като и търговската марка и промишленият дизайн са обекти на индустриалната собственост, независимо, че са предмет на закрила по два различни закона - ЗМГО и ЗПД. За притежателя на противопоставимите промишлени дизайни е налице правен интерес по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗМГО да подаде искане за заличаване на марката, за която счита, че е сходна на притежаваните от него и закриляни от закона дизайни. Изложил е, че при наличието на по-ранно регистрирано право на индустриална собственост следва да се извърши преценка налице ли е такова сходство между регистрираните марка и промишлени дизайни, което да обосновава необходимост от заличаване на регистрацията на по-късно заявеното и регистрирано право на индустриална собственост. Приел е, че е налице сходство между регистрираните промишлени дизайни /туби, буркани, кутии/ с рег. № 4873, № 4874 и № 4882 и по-късно регистрираната комбинирана марка "ТРАПЕЗНА МАЙОНЕЗА Mayonnaise" /комбинирана/, peг. № 44994. Предвид заключенията на вещите лица по приетите съдебно-маркови експертизи е достигнал до извод, за наличието на идентични и сходни елементи между етикетите на промишлените дизайни и процесната марка, като подробно е посочил в решението идентичните и сходни елементи. Приел е за установено, че е налице и композиционна идентичност между етикетите на промишлените дизайни и процесната марка, като подробно е описал идентичните елементи в композиционно отношение. Посочил е, че графичните елементи върху етикетите и процесната марка са ситуирани по един и същи начин, еднакви са и контрастните преходи между светло и тъмно, светлата елипса представлява композиционен център, който обединява графичните елементи в нея и около нея, налице е и еднаква симетрия при графичното оформяне на етикетите на дизайна и марката. Приел е за установено и обстоятелството, че е налице сходство при възприемане на промишлените дизайни и процесната марка в тяхната цялост от страна на потребителите, посочвайки съществените и основни формообразуващи елементи, създаващи еднакво цялостно възприятие/впечатление при възприемането от потребителите на промишлените дизайни и процесната марка в тяхната цялост. С оглед на подробно посочените в решението прилики, съдът е приел, че процесната марка не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие, тъй като различията не са в степен да преодолеят въздействието на множеството съществуващи прилики в сравняваните етикети, включително и въздействието на композиционната идентичност. Достигнал е до извод, че обжалвания индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Закона за административното производство (ЗАП, отм.) и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. В правилни и подробни мотиви съдът обосновал наличието на предпоставките по чл. 26, ал. 3, т. 5, 6 "г" от ЗМГО, за заличаване на регистрацията на марка № 44994 "ТРАПЕЗНА МАЙОНЕЗА Mayonnaise" /комбинирана/, с притежател "Кънсалтинг имидж" ЕООД. Настоящата инстанция споделя направеното от съда тълкуване на материалния закон и преценка на фактите по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 5, 6 "г" от ЗМГО (в релевантната към датата на подаването на искането редакция), регистрацията на марка се заличава по искане на заинтересувано лице, когато използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално - право на индустриална собственост. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е приел, че ЕТ "Никоко - Христо Кръстев", като притежател на регистрирани с приоритет промишлени дизайни № 4873, № 4874 и № 4882, по смисъла на чл. 3 от ЗПД, се явява заинтересувано лице да инициира производство за заличаване на по-късно регистрираната комбинирана марка с peг. № 44994 с притежател "Кънсалтинг имидж" ЕООД. Неоснователно се явява направеното в жалбата възражение, че предвид отстъпването на правото на ползване на промишления дизайн на "Олинеза" ООД, чрез изключителна лицензия, притежателя му не се явява заинтересувано лице да търси защита при нарушаването му. Видно от чл. 19, ал. 1 от ЗПД, правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила. Следователно, учредената лицензия не засяга правото на лицензодателя да брани притежавания от него промишлен дизайн, включително да сезира председателя на ПВ с искане като процесното. След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и приетите по делото заключения на вещите лица, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, за наличие на предпоставките за заличаване регистрацията на процесната търговска марка. По делото не се спори, че дизайните, притежавани от ЕТ "Никоко - Христо Кръстев", са регистрирани преди марката на касационния жалбоподател, поради което те са с право на приоритет. Видно от нормата на чл. 18 от ЗПД (в релевантната редакция) обхватът на правната закрила на дизайна, се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн, и включва всеки дизайн, който не създава у потребителя различно цялостно възприятие. Изхождайки от обхвата на правната закрила на регистрирания дизайн, след извършена съпоставка на двата обекта на индустриална собственост, съдът правилно е приел, че е налице сходство между регистрираните промишлени дизайни и по-късно регистрираната комбинирана марка. Правните изводи на съда, касаещи сходствата между обектите на индустриална собственост са описани подробно и детайлно решението, поради което не следва да бъдат преповтаряни и от настоящата инстанция. Действително, както се твърди в касационната жалба, при съпоставката между търговската марка и промишлените дизайни, се откриват изобразителни, композиционни и текстови различия. Независимо от това съществуващите между тях множество доминиращи идентични и сходни елементи, подробно посочени в решението на СГС, включително и въздействието на композиционната идентичност на промишлените дизайни и процесната марка, водят до извод, за сходство при възприемането им в тяхната цялост от потребителите, респективно за опасност те да бъдат объркани и въведени в заблуда. При оценяване на възможността потребителят да бъде заблуден следва се изхожда от това дали обектите възприемани поотделно са сходни в степен, че да съществува вероятност за объркване, независимо дали те могат да бъдат разграничени, като се сравняват едновременно поставени един до друг. В настоящия случай, при поотделното възприемане на обектите, различията не са в степен да преодолеят въздействието на множеството съществуващи прилики. Изложеното в касационната жалба, че процесните дизайни се отнасят до цели продукти и че рисунъкът върху тях не е самостоятелно защитен, не води противни на направените по-горе правни изводи. Изображението върху обемното тяло на промишлените дизайни е част от правото върху съответния дизайн, поради което е включено в предмета му на закрила. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост. Предвид това е достигнал до законосъобразен извод, че двата обекта на индустриална собственост са идентични до степен да бъдат объркани от потребителите, поради което визираните в закона материалноправни предпоставки за заличаване на по-късно регистрираната от "Кънсалтинг имидж" ЕООД комбинирана марка са изпълнени. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение