Решение № 8343 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2016 г.

Решение № 8343 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности"-МВР, чрез процесуален представител, против решение № 7055 от 14.11.2016 г. по адм. дело № 7913/2016 г. на Административен съд С.-град. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. О. М. С. Костова, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 5785з-934/07.06.2016 г. на Директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" при МВР, с която на М. С. К., началник група "Курортен комплекс Л.-Н." в "Почивно дело" при ДУССД-МВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от Правилата и във връзка с чл. 198, ал. 2 от ЗМВР и § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, на основание чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Решението на Административен съд С.-град е правилно като краен резултат. Споделят се изводите на първоинстанционния съд за противоречие на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с разпоредбата на чл. 194 от ЗМВР, но по различни от изложените от съда съображения. В процесния случай служителят е наказан за извършени нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на заповед, и чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от Вътрешните правила за поддържане профила на купувача и редът, по който се извършва изпращането на документи в регистъра на обществените поръчки и публикуването им в профила на купувача от ДУССД-МВР/Правилата/, утвърдени със Заповед № 5785з-517/16.04.2015 г. на ВПД директор на ДУССД-МВР. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че неизпълнението на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и 3 от Правилата, е извършено от служителката системно, по см. на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. Тъй като нормативно установеното задължение на възложителя на обществени поръчки по чл. 22б, ал. 2, т. 14 и ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.) е отпаднало съгласно чл. 42 от ЗОП/ДВ, бр. 13, 2016 г./, е отпаднала и санкционната норма по ЗОП за непубликуване и непубликуване в срок в профила на купувача на информацията по чл. 22б, ал. 2, т. 14 и ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.) и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е налице основание за прилагане на по-благоприятния за дееца закон, е обусловена маловажност на извършените от М. К. нарушения, съгласно чл. 198, ал. 2 от ЗМР. В резултат на основание чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР /системни маловажни нарушения на служебната дисциплина/, на служителя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР като дисциплинарно нарушение е посочено неизпълнението на заповеди. За извършването на това дисциплинарно нарушение, ЗМВР в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР изрично е предвидено налагането на дисциплинарно наказание "порицание". С. К. е наказана за "системни маловажни нарушения на служебната дисциплина", за което нарушение според чл. 199, ал. 1 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително /чл. 198, ал. 2 от ЗМВР/. За извършването му, съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗМВР, е предвидено по-лекото дисциплинарно наказание "мъмрене", като извън тази хипотеза различно дисциплинарно наказание за този вид дисциплинарно нарушение е визирано само в случаите по т. 1 и т. 2 на чл. 199, ал. 1 от ЗМВР, а именно при извършване на маловажно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание "мъмрене", и системни маловажни нарушения на служебната дисциплина. За възприетото от ДНО виновно нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, както се отбеляза по-горе, следва да бъде наложено по-тежкото дисциплинарно наказание "порицание". Налага се извода, че дисциплинарното нарушение "неизпълнение на заповед", предвид неговия характер, не е от категорията дисциплинарни нарушения, които могат да се квалифицират като маловажни, и следователно лицето, което е извършило такова нарушение, да бъде наказано с по-леко от предвиденото в чл. 200, ал. 1 от ЗМВР наказание. Определяйки по този начин вида на наказанието, което следва да бъде наложено на Костова, съобразно процесното нарушение, ДНО е издал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в нарушение разпоредбите на чл. 194, ал. 1 от ЗМВР, налагайки дисциплинарно наказание, несъответно на извършеното нарушение. Отделно от горното, възприема се извода на административния съд, че към датата на издаване на оспорената пред първата инстанция заповед № 5785з-934/07.06.2016 г. на Директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" при МВР, не е налице задължение по чл. 20 от Правилата, основано на действаща правна норма по отношение на наказаното лице, предвид редакцията на чл. 42 от ЗОП /ДВ, бр. 13/2016 г./ към 07.06.2016 г., при което не се възприема за осъществен от М. К. състава на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК . Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на М. С. К. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.04.2018 г. с адвокат Р. Д.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение