Решение № 12027 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4056/2010 г.

Решение № 12027 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4056/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Людмил Косев Петров, чрез адв. Тодор Апостолов, срещу решение № 96 от 9.02.2010 г. по адм. дело № 648 от 2009 г. на Административния съд - София - област, пети състав, с което е отхвърлено оспорването на Людмил Косев Петров срещу решение № 24 от 2.07.2009 г. на началника на Митница Калотина, с което на основание чл. 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (МК) и чл. 59 АПК: 1) Определя размера на възникналото на основание чл. 203/1/ и 214 от МК задължение и другите държавни вземания относно лек автомобил марка "Мерцедес", модел "ЦЛС500", както следва: мито - 2725,22 лв., акциз - 13 500 лв., ДДС - 8695,49 лв., общо 24 920,71 лв.; 2) Длъжник за заплащане на определеното митническо задължение на основание чл. 96/1/а от МК е Людмил Косев Петров; 3) Определеното митническо задължение на основание чл. 217 от МК да бъде взето под отчет в двудневен срок от издаване на решението. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началникът на Митница Столична, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок, но е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че на 23.08.2008 г. Людмил Петров е декларирал временен внос на процесния лек автомобил чрез действия по чл. 233 § 1, б. "а", второ тире от РПМК. Прието е, че съгласно чл. 232, § 1, б. "б" транспортните средства, описани в членове от 718 до 725, когато не са декларирани писмено или устно пред митницата, се смятат за декларирани за временен внос с действието, посочено в чл. 233, в съответствие с членове 698 и 735. Член 232, § 2 предвижда, че когато не са декларирани писмено или устно пред митницата, стоките, посочени в § 1, се смятат за декларирани за реекспорт, като се приключва режимът на временен внос с действието, посочено в чл. 233. Съдът е приел, че съгласно чл. 233, б. "а", тире второ от РПМК за целите на членове от 230 до 232 действието, което се смята за митническа декларация, може да приеме следните форми: а) когато се касае за стоки, донесени до митническата служба или друго място, определено или одобрено според чл. 38, § 1а от кодекса - преминаването през митническата служба, в която не се използват два коридора, без непринудено да се направи митническа декларация. Съгласно приложимия също в случая чл. 558, § 1 от РПМК срокът на валидност на разрешителното се определя от митническите власти, като се вземат предвид икономическите условия и специфичните нужди на молителя. Срокът е определен съгласно чл. 562 във вр. с чл. 561, § 2, тире 3-то от РПМК (погрешно посочен в решението като чл. 562, § 2, тире 3-то от РПМК). Съгласно чл. 562, § 1 от РПМК сроковете, посочени в чл. 559 и 560, започват да текат от датата на приемането на МД за поставянето на стоките под режима или, при системата на възстановяване ("дроубек"), от декларацията за редовен внос. Съгласно чл. 562, § 2 от РПМК сроковете, посочени в съответствие с чл. 561, започват да текат от датата на приемането на МД за износ. По делото е прието още, че чл. 561 предвижда, че съгласно: § 1. При предварителен износ митническите власти трябва да определят срока, посочен в чл. 118 § 3 от кодекса, като се вземе предвид времето, необходимо за доставянето и транспортирането на вносните стоки в Общността. Съгласно чл. 562, § 2, тире 1-3-то срокът, посочен в § 1, не бива да надвишава: три месеца за стоки, подложени на механизъм за регулиране на цените; срока на валидност на разрешението за внос, издадено в съответствие с Регламент на Комисията (ЕИО) № 2 2630/81, когато се касае за непреработена захар, спадаща към КН 1701 11 или 1701 12; шест месеца за всички останали стоки. Обаче този срок може да бъде продължен, когато титулярът на разрешителното представи обосновано искане, при положение че общият срок не надвишава дванадесет месеца. Когато обстоятелствата налагат, продължението може да се разреши дори и след изтичането на първоначалния срок. Съдът е приел, че в процесния случай разрешението е за временен внос и е валидно за 6 месеца. След изтичането му административният орган е приел, че е възникнало митническо задължение, както и други държавни вземания за акциз и ДДС, за определянето на които е издадено процесното решение. Съдът е приел още, че съгласно цитирания в процесното решение чл. 203, § 1 от МК вносно митническо задължение възниква при неправомерно извеждане на стоки, подлежащи на облагане с вносни митни сборове от митнически надзор. Съгласно чл. 214, т. 1 - 3 от МК, ако не е предвидено друго в Митническия кодекс, размерът на вносните или износните митни сборове, дължими за дадена стока, се определя на основата на елементите за облагане на тази стока към момента на възникване на съответното митническо задължение. Когато не е възможно да се определи точно датата на възникване на митническо задължение, времето, което трябва да се отчете при определяне на митническата облагаема стойност на въпросната стока, е времето, когато митническите органи установят, че стоката е в състояние, според което възниква митническо задължение. При наличие на достатъчна информираност на митническите органи, която им дава възможност да установят, че митническото задължение е възникнало преди датата, когато са го установили, дължимите митни сборове за внос или износ за въпросните стоки се определят на базата на правилата за оценяване към най-ранна дата, установена като начална за митническото задължение и произтичаща от наличната информация. Наказателни лихви се прилагат с цел да се предотврати неправомерно придобиване на финансови привилегии чрез отлагане на датата, на която митническото задължение е възникнало или осчетоводено. Съдът е приел, че с оспореното решение на административния орган митническата стойност е била определена по реда на чл. 30, § 2, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (МК) с Протокол № 80/0527 от 2.07.2009 г., представен по делото, че в административното производство са били спазени административнопроизводствените правила и процедури във връзка с определянето на митническите задължения и други държавни вземания. Относно възражението на жалбоподателя, че от 4.05.2008 г. е бил в сила чл. 42 от Регламент (ЕО) № 450/2008 г. на ЕО от 23.04.2008 г., който отменя чл. 30, § 2, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2912/92 г., съдът е приел, че в случая намира приложение чл. 186 от Регламент (ЕО) № 450/2008 г. на ЕО от 23.04.2008 г., съгласно който регламенти (ЕИО) № 3925/91, (ЕИО) № 2913/92 и (ЕО) № 1207/2001 се отменят, но съгласно същия чл. позоваването на отменените регламенти се счита за позоваване на настоящия регламент и се чете съгласно таблиците за съответствие, представени в приложението. Следователно е прието, че позоваването на административния орган на разпоредбите от отменения Регламент № 2913/92 не е достатъчно основание за отмяна на решението. Решението е правилно. При постановяването му Административният съд - София - област, е изяснил релевантните за спора факти и е извършил подробен анализ на приложимата правна уредба. Изложил е правилни мотиви, които настоящата инстанция споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни изцяло. По делото е безспорно установено, че на 23.08.2008 г. касаторът на основание чл. 232 § 1, б. "б" е декларирал временен внос на процесния автомобил чрез действие по относно определяне на разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (РПМК). Временният внос е бил допуснат на основание (РПМК) за срок от 6 месеца - арг. от Видно от материалите по делото, разрешението за временен внос е било просрочено, следователно АО обосновано е приел, че е възникнало митническо задължение, както и други държавни вземания за акциз и ДДС, като с оглед правилната преценка на размера им е определил митническата стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (МК) с Протокол № 80/0527/2.07.2009 г. Относно възражението на касатора, че административният орган се е позовал на отменен нормативен, което е основание за неговата отмяна, настоящата инстанция намира същото за неоснователно. Регламент (ЕО) № 450/2008 г. на ЕО от 23.04.2008 г. е публикуван в "Официален вестник" на Европейския съюз на 4.06.2008 г. и съгласно чл. 187 от регламента същият влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в "Официален вестник" на Европейския съюз. Съгласно заключителните разпоредби, конкретно на ЕО от 23.04.2008 г., регламенти (ЕИО) (ЕИО) и (ЕО) № се отменят, но съгласно същия този чл. позоваването на отменените регламенти се счита за позоваване на настоящия регламент и се чете съгласно таблиците за съответствие, представени в приложението. Ето защо обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като не е направено такова искане. Водим от горното, Върховният административен съд - I-А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК