Решение № 3 от 1.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 791/2009 г.

Решение № 3 от 1.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 791/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на "Т" О. със седалище в гр. К. за отмяна на влязло в сила решение № 359/7.08.2008 г. по гр. д. № 197/2008 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е оставено в сила решение № 267/19.12.2007 г. по гр. д. № 257/2007 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е осъдено "Т" О. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да заплати на Р. М. Б., Б. С. Ю. и С. С. Ю. сумата 29 000 лв., представляваща част от цена на недвижим имот по предварителен договор за продажба с дата м. май 2001 г. и нотариална заверка от 1.06.2001 г., ведно със законната лихва от 27.07.2007 г. до окончателното плащане, както и разноски в полза на Р. Б. в размер на 800 лв. Молбата е основана на представен разходен касов ордер № 26/24.04.2004 г., за който се твърди, че е от съществено значение за правилното решаване на делото. В молбата се излагат твърдения, че през м. май 2009 г. на молителя било предадено заключение на съдебно-икономическа експертиза, прието в хода на наказателно дело срещу бивши негови служители. Заключението съдържало констатации за съхраняван в счетоводството на "Р" АД разходен касов ордер № 26/24.04.2004 г., установяващ връщане на сумата 10 000 лв. от "Р" АД на С. Б. - наследодател на Р. Б., С. Ю. и С. Ю., с отбелязано основание "възстановяване по договор". Разходният ордер, според молителя, доказва погасяване на част от задължението му по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД към ищците до размер сумата 10 000 лв. и обуславя отхвърляне на предявения срещу него иск за плащане на тази сума. Поради факта, че ордерът и оформеното с него плащане не били известни на страните при разглеждане на делото, искът бил уважен в пълния претендиран размер от 29 000 лв., вместо за сумата 19 000 лв. Предвид изложените твърдения и доводи, молителят моли да бъде отменено влязлото в сила решение в частта, с която е осъден да заплати на Р. Б., Б. Ю. и С. Ю. сумата 10 000 лв. /разлика над сумата 19 000 лв. до сумата 29 000 лв./, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответниците по молбата Р. М. Б., Б. С. Ю. и С. С. Ю. не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, т. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е допустима, когато след влизане на решението в сила са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са били известни на заинтересованата страна при решаването му или страната не е могла да се снабди своевременно с тях. Новите обстоятелства и писмени доказателства могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение тогава, когато пропускът да бъдат релевирани или представени при разглеждане на делото се дължи на обективна невъзможност за узнаването и представянето им от заинтересованата страна и не е последица от неполагане на дължимата грижа за добро водене на процеса. С решението, чиято отмяна се иска, молителят "Т" О. е осъден в качеството на ответник по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да заплати на ищците Р, Б. Ю. и С. Ю. сумата 29 000 лв., представляваща платена от наследодателя им С. Б. цена на недвижим имот по предварителен договор за продажба с нотариална заверка на подписите от 21.05.2001 г. От мотивите към решението е видно, че уважаването на осъдителния иск е аргументирано с изводи за извършено от купувача С. Б. плащане на уговорената в предварителния договор цена от 29 000 лв. и с неизпълнение на насрещното задължение на продавача "Т" О. за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот в уговорения за това срок. За да приеме, че купувачът е изпълнил задължението си за цената, съдът се е позовал на приета по делото квитанция за платена от С. Б. на "Р" АД сума в размер на 29 000 лв., предназначена "за продажба на имот по предварителен договор", и на клауза в предварителния договор между С. Б. и "Т" О., с която е уговорено, че цената ще бъде платена в полза на трето за договорната връзка лице - "Р" АД. Представеният в настоящото производство разходен касов ордер № 26 от 24.04.2004 г. удостоверява изплащане на сумата 10 000 лв. от касата на "Р" АД на С. Б. Плащането е извършено след уговорения в клаузата на чл. 4 от предварителния договор срок за прехвърляне на собствеността от страна на продавача "Т" О., с изтичането на който договарящите са обвързали правото на купувача да получи обратно платената авансово цена. Посочените обстоятелства и вписаното в ордера основание за изплащане на сумата 10 000 лв. - "възстановена сума по договор", обосновават извод за наличие на правно-релевантна връзка между оформеното с ордера плащане и правоотношенията между "Т" О. и купувача С. Б., респ. неговите наследници, породени от неизпълнението на предварителния договор за продажба. Ответниците по молбата не са релевирали доводи за относимост на ордера към друго договорно правоотношение между наследодателя им и третото ползващо се лице "Р" АД, което също е индиция за доказателственото му значение за правния спор, разрешен с влязлото в сила решение. По делото няма данни разходният ордер и плащането на сумата 10 000 лв. да са били известни или да е могло да станат известни на молителя преди влизане в сила на решението, предмет на исканата отмяна. Изводи за съществуването им не се съдържат и в заключението на приетата в хода на делото съдебно - икономическа експертиза, въпреки, че същата е изготвена след проверка по счетоводните книги на "Т" О. и на "Р" АД. Поради това следва да се приеме, че пропускът да бъде релевирано плащането и да бъде представен разходният ордер като доказателство в производството по разглеждане на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД не се дължи на неоправдано процесуално бездействие и на неполагане на дължимата грижа за добро водене на процеса от страна на молителя. При тези обстоятелства съдът приема, че е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд. Решението следва да бъде отменено изцяло, независимо от заявеното в молбата искане за частична отмяна, тъй като новопредставеният разходен ордер следва да бъде обсъден във връзка с всички останали доказателства по делото, относими към преценката за основателност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. В полза на молителя "Т" О. следва да бъдат присъдени направените в производството за отмяна разноски в размер на сумата 805.50 лв. /205.50 лв. - държавна такса, и 600 лв. - адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Мотивиран от изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,