Решение № 12025 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14682/2013 г.

Решение № 12025 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14682/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "СИД ЛОГИСТИК" АД, ЕИК 200674894, чрез адв. Виктория Терзиева, срещу решение № 5731/30.08.2013 г., постановено по адм. д. № 842/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставен в сила ревизионен акт /РА/ № 2101201335/28.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с решение № 2730/20.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София /с ново наименование директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. Касаторът навежда като касационни основания за отмяна на решението предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност. В допълнение към касационната жалба се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Иска се отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Иванова, която заявява претенция за заплащане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" София, чрез процесуалния представител юрк. Тодорова, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на делото пред Административен съд София-град е законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № 2101201335/28.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с решение № 2730/20.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София /с ново наименование директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.08.2009г., м.07 и м.08.2010г. в общ размер на 14983,33 лева по фактури, издадени от "Консумфарм" ООД и "Газ Лоджистик" ЕООД, ведно с начислените лихви за забава. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По отношение на фактура № 0:01192 от 05.08.2009г., издадена от "Консумфарм" ООД жалбоподателят е изложил, че първоинстанционният съд неправилно е игнорирал представените по делото приемо-предавателен протокол от 03.08.2012г. и преводно нареждане от 22.03.2013г. и неправилно е констатирал, че не е доказано реално извършване на възложената услуга от страна на доставчика. Настоящата касационна инстанция намира тези възражения за неоснователни. При обжалване законосъобразността на ревизионен акт първоинстанционният съд е длъжен да следи служебно за наличието или липсата на всички основания за признаване на данъчен кредит, независимо от основанията за отказ, посочени от данъчните органи в ревизионния акт. В конкретния случай Административен съд София-град правилно и законосъобразно е изложил, че не е доказано реалното извършване на възложената услуга. Същият е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства и правилно и законосъобразно е посочил, че както представените документи, така и извършеното плащане на остатъка от сумата, не доказват реално извършена услуга - проучвателни консултации по изграждането и организацията на специализирани фармацевтични складове, заедно с икономическата обосновка на проекта. Правилно решаващият съд не е кредитирал представения документ с наименование "Обща информация по проекта по договор от 05.08.2009г. със "Сид Логистик" АД" от общо 121 страници, тъй като е установил, че същият има идентично съдържание с утвърдения с решение № 303 от 14.12.2006г. на Комисията за защита на конкуренцията "Секторен анализ на производството и търговията с лекарства", както и с документ със заглавие "Анализ на фармацевтичния пазар на България през 2009г.", публикуван в интернет на сайта Farmar.bg. Този извод е правилен с оглед на факта, че представеният за първи път пред съда документ от страна на жалбоподателя не е резултата от възложената работа с договор от 05.08.2009г. на "Консумфарм" ООД и същият не е представил други доказателства, които да водят към друг извод. Всяко начисление на данъка по ЗДДС, без да са налице категорични доказателства за реално изпълнение на доставката, води до незаконосъобразно упражнено от получателя по фактурите приспадане на данъчен кредит. С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че тъй като не е доказана реалност на доставката както в административното, така и в съдебното производство, то правилно органите на приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит за сумата от 4200, относно остатъка от сумата в размер на 25200 лева за данъчен период м.08.2009г. по фактура № 0:01192 от 05.08.2009г., издадена от "Консумфарм" ООД. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е потвърдил обжалвания ревизионен акт в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 10783,33 лева по фактура № 0:01109 от 08.07.2010г. и фактура № 0:02013 от 27.09.2010г., издадени от "Газ Лоджистик" ЕООД за данъчни периоди м.07 и м.09.2010г. Съдът обосновано е изложил, че след като е доказано, че доставката няма да се осъществи, както и няма извършено плащане в размер на сумите, отразени във всяка една от фактурите, то за останалата част ревизираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит поради неизпълнение на изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Правилно е приетото от Административен съд София-град, че издадените впоследствие кредитни известия се отнасят съм данъчния период м.11.2010г. и при извършване на ревизия на дружеството, обхващаща този данъчен период резултатът за периода следва да се коригира не с цялата сума на ДДС, посочена в кредитните известия, а само в съответстващата .. част. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че оставянето в сила на ревизионния акт в тази му част би довело до двукратно намаляване на сумата на данъчния кредит на дружеството във връзка с едни и същи сделки. Правилно съдът е констатирал, че се касае за различни данъчни периоди, поради което и няма как в решението на съда да се прави съпоставка между резултата от ревизираните данъчни периоди м.07 и м. 09.2010г. и неревизирания данъчен период м.11.2010г. Това разминаване на резултатите от сочените в жалбата данъчни периоди би могло да се коригира по административен път. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се дължат и в полза на ответника по касация, тъй като на основание приложимия текст на чл. 161, ал.1, изр. последно ДОПК, на приходната администрация се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, каквото възнаграждение вече е присъдено в първата инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,