Решение № 3595 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2017 г.

Решение № 3595 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. А. против решение № 15 от 07.04.2017 г. по адм. дело № 19/2017 г. на Административен съд – Търговище. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушени на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба – директорът на Областна дирекция на МВР - Търговище, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Търговище е отхвърлил жалбата на А. А. против заповед № 363 з-91/23.01.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Търговище, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, чл. 197, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на А. – младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" към ОД на МВР – Търговище, му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съдът е установил от фактическа и правна страна, че жалбоподателят е санкциониран дисциплинарно за това, че заедно с младши инспектор И. И. - младши автоконтрольор в същата група, са довели М. К. и О. Ш. в Районно управление - Търговище, с цел установяване самоличността на единия мъж и изясняване на случая със собствеността на лек автомобил и управлението на същия на 16.10.2016 г., около 10:00 часа. Доведените лица са останали в сградата на районното управление за извършване на необходимите справки, връчване на два акта за административно нарушение и преценка на необходимостта от провеждане на процесуално следствени действия, с оглед данните за извършено престъпно деяние по чл. 343в, ал. 2 НК. С действията по отвеждането на М. К. и О. Ш. в Районно управление - Търговище, на лицата е ограничено правото на свободно придвижване. Полицейският служител не е издал заповеди за задържане при условията и по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, съгласно изискванията на чл. 74 от ЗМВР. Това поведение на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, за което му е наложено предвиденото в закона дисциплинарно наказание, при отчитане на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът погрешно е възприел фактическите обстоятелства и е достигнал до неверни правни изводи. Не се споделят касационните доводи, че в оспореното решение съдът не е установил времевия период на извършване на административното нарушение от служителя, като не е установена фактическата продължителност, в рамките на която е било ограничено право на свободно придвижване на визираните в заповедта лица. Съдът, след като е обсъдил данните по административната преписка, правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Неоснователно е възражението за неправилно приложение от съда на нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата изисква в заповедта да има ясно посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Както вярно е счел решаващият съд, законовото условие е спазено от дисциплинарно наказващия орган, като заповедта съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити. В съответствие с данните по дисциплинарната преписка, съдът е посочил, че дисциплинарната процедура е проведена съобразно административно производствените правила, регламентирани в чл. 205 и сл. от ЗМВР. В хода на образуваното дисциплинарно производство са изяснени значимите за нарушението факти, дадена е възможност на служителя да организира защитата си и са обсъдени дадените от него обяснения. Съдът е изяснил фактическите обстоятелства, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание на служителя, и правилно е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна. Съдът е установил вярно фактическата обстановка, релевантна за дисциплинарната отговорност на служителя. След коректен анализ на писмените и гласни доказателства, събрани по делото, правилно е приел, че А., в качеството си на младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" към ОД на МВР – Търговище, заедно с младши инспектор И. И. - младши автоконтрольор в същата група, е извършил описаните в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения. Пропускът, бездействието на служителя да издаде заповед за задържане на основание чл. 74 от ЗМВР при извършване на фактическо такова, е безспорно установено. Посочени са правните норми, на които това поведение противоречи. По същество това са мотивите, обосновали издаването на заповедта. Тези съображения са достатъчни да индивидуализират нарушението и да аргументират волеизявлението на административния орган. При преценката за спазване на материалния закон, съдът ясно и обосновано е посочил в мотивите, че са били налице фактическите основания на задържане по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и лицата са имали качеството на задържани лица без това да е осъществено по предписания от закона ред. Правилно съдът е приел, че поведението на служителя съставлява нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от МВР. По релевираното оплакване от касатора относно продължителността на фактическото задържане на лицата, следва да се посочи, че същото е ирелевантно към преценката дали е извършено дисциплинарно нарушение и законосъобразно ли е наложеното дисциплинарно наказание на служителя А., тъй като това обстоятелство би било относимо към преценката за законосъобразността на оспорена заповед за задържане на лице до 24 часа, издадена на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, каквато в случая не е издадена. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице наведените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 07.04.2017 г. по адм. дело № 19/2017 г. на Административен съд – Търговище. Решението не подлежи на обжалване.