Решение № 3041 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13869/2011 г.

Решение № 3041 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13869/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166 от ДОПК е образувано по касационна жалба на Директора на Областно пътно управление Пловдив срещу решение № 1455 от 22.08.2011 г. по адм. д. № 91/2011 г. с което е отменен Акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № ПТР-12-04/28.12.2010 г., издаден от директора на Областно пътно управление /ОПУ/ гр. Пловдив, към Агенция "Пътна инфраструктура" /А "ПИ"/ към МРРБ, в частта в която срещу Илия Тодоров Данчев е установено публично държавно вземане за специално ползване на обекта за периода от 1.01.2005 г. до 9.07.2006 г. Счита, че в тази част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се остави в сила обжалвания административен акт в тази му част. Ответникът Илия Тодоров Данчев, чрез процесуални си представител, в писмен отговор и защита оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отменен АУПДВ № ПТР-12-04/28.12.2010 г., издаден от Директора на на Областно пътно управление /ОПУ/ гр. Пловдив, към Агенция "Пътна инфраструктура" /А "ПИ"/ към МРРБ, с който срещу Илия Тодоров Данчев е установено публично държавно вземане за периода от 1.01.2005 г. до 23.12.2010 г. в размер на 15000 лева главница и 4794.73 лева лихва, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането, представляващо дължима такса за специално ползване на път, като незаконосъобразен. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че с Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях № 783 от 3.12.2003 г., издаденото от и. д. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Пътища", Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ и чл. 11 от Наредбата за специално ползване на пътищата, е разрешено на Илия Тодоров Данчев да експлоатира "Газстанция" в обслужващата зона на път I-б "София - Бургас", км 253+800 - дясно, при конкретно определени условия. С оглед легалното понятие "специално ползване на пътищата", дадено в нормата на § 1, т. 8 от ДР на ЗП, правилно е прието, че следва да е налице възможност за реално ползване на пътя. В тази връзка, по отношение на периода от 10.07.2006 г. до 23.12.2010 г., когато е налице нов титуляр на задължението - Тодор Илиев Данчев, обосновано и законосъобразно е констатирано, че процесният АУПДВ следва да бъде отменен. В този смисъл е и становището на процесуалния представител на ответника, който не обжалва решението в тази част и в нея същото е влязло в сила. По отношение на периода от 1.01.2005 г. до 9.07.2006 г. по делото са представени доказателства, че жалбоподателят по обективни, независещи от него причини, е бил лишен от възможност за специално ползване на пътя, тъй като обектът все още не е бил изграден. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че законодателят въвежда презумпция за експлоатацията на обекта от датата на издаване на разрешението по чл. 18 от ЗП, която презумпция би могла да бъде опровергана от заинтересованото лице с подаването на изрично искане и удостоверяване на това обстоятелство със съставянето на констативен протокол от страна на служител на пътната администрация. В тази връзка позоваването на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата в сега действуващата й редакцията е неправилно. При положение, че обектът е пуснат в експлоатация едва на 28.12.2007 г., неоснователно е становището, че титулярът на разрешението не е спазил разпоредбата на т. 17 да уведоми пътната администрация за прекратяване на експлоатацията на обекта, както е неоснователно и становището, че същият съгласно чл. 26, ал. 3 от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ и от областните управители е следвало да поиска установяване с констативен протокол, че поради строително - ремонтни работи обектът не се експлоатира. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят направените разноски по делото, възлизащи на сумата 500.00 лева. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение