Решение № 12899 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2014 г.

ВАСII отделение29.10.2014 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163 от 16.04.2014 г. по адм. дело № 669/2013 г. на Административен съд-Враца . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12899 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на кмета на община Роман против решение № 163 от 16.04.2014 г. по адм. дело № 669/2013 г. на Административен съд-Враца, с което е отменена негова заповед № 1293/25.10.2013 г., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Въздушен електропровод НН" от съществуващ трафопост в поземлен имот № 001010 до поземлен имот № 001004, който представлява отклонение от техническата инфраструктура за захранване на ел. енергия съществуващата в ПИ № 001004 стопанска сграда, находящ се в землището на с. Кунино. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на оспорването. Ответната страна Радой Марков Радойчовски оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за материалноправно незаконосъобразна, доколкото разпореденият за премахване строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и неоспорено заключение на вещо лице, съдът обосновано приема, че процесният строеж е извършен през 1954 г. и като нанесен и допустим по кадастралния и регулационен план на с. Кунино от 1959 г., представлява търпим строеж. Правилно съдът не е кредитирал показанията на св. Калафунски относно изграждане на строежа след 2003 г., доколкото същите са в противоречие с останалите гласни доказателства. Може да се направи и извод за вероятна заинтересованост в показанията на този свидетел, доколкото той и ответникът са насрещни страни по граждански дела, за което са представени писмени доказателства с касационната жалба. Неоснователно е позоваването от касатора на нотариално заверена декларация от 25.11.2003 г. на Петко Димитров, доколкото от съдържанието й не може да се направи еднозначен извод за изграждане на електропровода след датата на декларирането. Обратното, може да се приеме, че към тази дата има действащ, функциониращ електропровод. Подмяната на кабели на съоръжението не означава ново изграждане на въздушния електропровод, състоящ се от 9 железобетонни стълбове, които според свидетелите не са променяни след 1968 г. Верен е изводът на административния съд за действителност на оспорената заповед, въпреки че е с противоположно съдържание на предходни писма, издадени от кмета на община Роман и на началника на РО "НСК"-Враца, в които се удостоверява, че процесният строеж е търпим. Тези писма не представляват у-ния за търпимост по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ защото не са издадени от компетентен орган, а отделно от това нямат обвързваща доказателствена сила. Търпимостта на незаконните строежи подлежи на служебно изследване от административния орган в производството по премахване доколкото представлява законноразпоредена пречка за издаване на заповед. Статутът на търпимост възниква по силата на закона и при наличие на материалноправните условия по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ, бр. 82/2012 г. Като е достигнал до обосновани и верни фактически и правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2