Решение № 7630 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2024 г.

ВАСВторо отделение19.06.2024 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 302 от 29.11.2023г. постановено по адм.дело 545/2023г. на Административен съд - Велико Търново.

ОСЪЖДА Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, гр. София, да заплати на Д. В. Х. с [ЕГН], сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща разноски в касационното производство

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет /УС/ на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, чрез процесуалния му представител - адв. Якимова, против решение 302 от 29.11.2023г. постановено по адм.дело 545/2023г. на Административен съд - Велико Търново, с което е обявено за нищожно Решение по т. 2 от дневния ред, прието с Протокол от неприсъствено заседание 188 от 28.01.2023 г. на Управителния съвет на Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране, в частта с която на Д. В. Х. от Велико Търново е отказано вписване в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност, Секция ОВКХТТГ за части Вентилация, Климатизация, Хладилна техника и Газоснабдяване. Касаторът твърди че решението недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива съображения, че дипломата, която притежава Х. не му дава право да упражнява регулираната професия Инженер в инвестиционното проектиране. Решението на Управителния съвет на Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране /УС на КИИП/ не било нищожно, тъй като не противоречало на Решение 135/27.04.2021 г. по АД 65/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с Решение 12092/25.11.2021 г. по АД 8061/2021 г. на ВАС, тъй като с обжалвания административен акт на Х. бил приет за член на КИИП, в секция Отоплителна, вентилационна, климатична и хладилна техника, топло- и газоснабдяване /ОВКХТТГ/ и му е призната ограничена проектантска правоспособност по части Отопление и Топлоснабдяване. Иска отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски в размер 1,070.- лева. Ответникът Д. Х. в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Развива подробни съображения в подкрепа на оспореното решение. Твърди че решението на УС на КИИП е нищожно. Иска решението на Административен съд Велико Търново да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски 1,500.- лева адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Д. Х. е подал Заявление вх. 4/11.02.2019 г. за вписване в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност към секция Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване. С Решение 135/27.04.2021 г. по АД 65/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с Решение 12092/25.11.2021 г. по АД 8061/2021 г. на ВАС, е отменен предишен отказ на УС на КИИП да впише Х. в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в секция Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. И двете съдебни са приели, че Х. е доказал изпълнението на относимите към случая законови условия по ЗКАИИП и Закона за висшето образование за придобита правоспособност по специалност от регулираната професия инженер в инвестиционното проектиране, даваща му правото да бъде вписан в Регистъра на чл. 6, т. 3 от ЗКАИИП, че същият е представил всички изискуеми документи по чл. 12, ал. 2, т. 1 5 от ЗКАИИП, установяващи тази правоспособност, поради което е следвало да бъде вписан, на основание чл. 13, ал. 1 от закона, както и че при извършване на преценката за наличие на условията за придобиване на проектантска правоспособност УС на КИИП е постановил отказ, с който е нарушил материалния закон, тъй като е приложил норми, които са неотносими към правоспособността на ответника. Съгласно чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Правилно Административен съд Велико Търново е приел, че постановеното решение от УС на КИИП в частта му, с която на Д. Х. е отказано вписване в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност, Секция ОВКХТТГ за части Вентилация, Климатизация, Хладилна техника и Газоснабдяване е в противоречие с цитираните по-горе съдебни актове и по тази причина на основание чл. 177, ал.2, изр. първо АПК е нищожно. Неоснователен е доводът да касатора, че тъй като Х. бил приет за член на КИИП, в секция Отоплителна, вентилационна, климатична и хладилна техника, топло- и газоснабдяване /ОВКХТТГ/ и му е призната ограничена проектантска правоспособност по части Отопление и Топлоснабдяване, решението на УС на КИИП не противоречало на съдебното решение с което е отменен предишен отказ на съвета. Както вече Върховния административен съд е имал възможност да се произнесе, предоставянето на проектантска правоспособност по части от частта от инвестиционните проекти, е недопустимо, предвид относимите норми на Наредба 4/21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, както и на Наредба 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, които регламентират, че частта от инвестиционния проект "топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" е една (единна) и правоспособността за изработване на инвестиционен проект по тази част не може да бъде разделяна на отделните си елементи. В този смисъл Решение 6183 от 9.06.2023 г. на ВАС по адм. д. 2133/2023 г., II о. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което не следва да бъде касирано. Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски се явява основателно. Така мотивиран Върховният административен съд, второ отделение,