Решение № 8220 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4691/2010 г.

Решение № 8220 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4691/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Трайчо Стоянов Димов и Веско Трайков Димов, гр. Стара Загора против Решение № 4/1.02.2010 г., постановено по адм. д. № 470/2009 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от РДНСК Стара Загора, ст. ю. к. Татяна Маркова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Трайчо Стоянов Димов и Веско Трайков Димов против Заповед № ДК-02-С3-15/12.08.2009 г. на Началника на РДНСК Стара Загора, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна пристройка към жилищна сграда - лятна кухня", извършен от Трайчо Стоянов Димов в УПИ IV 4841, кв. 439 по плана на гр. Стара Загора, ул. "Родопи" № 27. Съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че е налице строеж, изпълнен през периода 1994-1995 г. без за него да има издадени строителни книжа, че незаконосъобразността на този строеж е установена по съответния ред още през 1994 г. (КА № 15/17.06.1994 г.) и изпълнителят му (в исково производство по ЗС) е бил задължен да премахне постройката, както и че не са налице условията за приложението на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Решението на Административен съд Стара Загора е правилно, обосновано и законосъобразно. Установено е от съда, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, изграден без строителни книжа в периода м. 06.1994 г. - м. 05.1995 г., констатирано по надлежен ред от контролните органи, който подлежи на премахване. Обосновано е прието, че в случая е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като строежът не е бил допустим по действащия градоустройствен план и не е бил деклариран към 31.12.1998 г., а с това не е било спазено императивно законово изискване. Неоснователен е касационният довод за нищожност на атакувания административен акт, тъй като сочените законови промени са (както самият касатор сочи) с ПМС № 5/20.01.2010 г., а обжалваната заповед е с дата - 12.08.2009 г. Съгласно чл. 142 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав