Решение № 2550 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2008 г.

Решение № 2550 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на "Лидерпак" ЕООД, София ("Лидерпак"), против Решение № 103/6.06.2008 г. постановено по а. д. № 3415/2007 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Лидерпак" против Решение № 136/6.07.2007 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ) с което, на основание чл. 46, ал. 5 във вр. с чл. 26, ал. 3, т. 3 и чл. 26, ал. 6 от ЗМГО, е прехвърлил регистрацията на марка рег. № 51853 "АLМI", с притежател "Лидерпак", за стоки от клас 29 на Международната класификация на стоки и услуги (МКСУ) на "Almi" Ges. m. b. H. & Co. KG., Австрия ("Алми"). Недоволен от решението, "Лидерпак" го обжалва. Твърди неправилността му поради допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон - чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и необоснованост. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени решението на председателя на ПВ. Ответната страна - председателят на ПВ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на решението на АССГ. Същото становище се застъпва и от процесуалния представител на заинтересованата страна "Алми". Прокурорът счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната му жалба са правните изводи на АССГ за допустимостта на административното производство пред ПВ въобще и за наличието на предпоставки, обуславящи основателността на разгледаното искане за заличаване на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно установено по делото е, че "Almi Alfred Mittermayer und Sohne" Gesellschaft m. b. H & Co. KG, с актуално към датата на издаване на решението наименование "Almi" Ges. m. b. H. & Co. KG. Австрия, е имало регистрирана на 30.10.1991 г., по реда на Мадридската спогодба, словна търговска марка (ТМ) рег. № 580281 "Almi", за стоки от класове 29 и 30 по МКСУ, подробно описана в обжалваното съдебно решение. Касаторът е собственик на регистрирана на 30.06.2005 г. комбинирана ТМ рег. № 51853, съдържаща словен елемент "Almi", изписан с едри тъмни букви и специфичен шрифт, за стоки и услуги от класове 16, 29 и 35 по МКСУ, заявена за регистрация в ПВ на 21.07.2003 г. Тази марка също е описана в решението. Производството пред ПВ е започнало по искане на "Алми" за заличаване регистрацията на ТМ р. № 51853, в последствие изменено в молба за прехвърляне на марката на основание чл. 26, ал. 6 от ЗМГО. След изпълнение процедурата, предвидена в ЗМГО, с обжалваното Решение на председателя на ПВ, е прехвърлена регистрацията на ТМ рег. № 51853 за стоки от клас 29 по МКСУ, от "Лидерпак" на молителя "Алми". Прието в решението е, че "Лидерпак", преди 21.07.2003 г. (датата на заявяване за регистрация на ТМ рег. № 51853), е закупувал от "Алми" стоки, обозначени с ТМ "Almi", които е внасял и реализирал в България. Т. е. страните по спора пред ПВ са били в отношение на производител на стоки (подправки за колбаси) и техен разпространител. След анализ на текста на чл. 6, седмо, ал. 1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г., ревизирана в Брюксел на 14 декември 1900 г., във Вашингтон на 2 юни 1911 г., в Хага на 6 ноември 1925 г., в Лондон на 2 юни 1934 г. и в Лисабон на 31 октомври 1958 г. (ПК) и чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО, председателят на ПВ е приел, че в момента на регистриране на ТМ, "Лидерпак" е бил агент (представител на "Алми". Този извод е възприет и от АССГ, който в мотивите на обжалваното решение го е доразвил и е отхвърлил жалбата на "Лидерпак" против решението на председателя на ПВ. Спор по фактическата обстановка между страните по делото, с изключение на случаите, които ще се разгледат по-долу, няма. Предмет на касационната жалба са правните изводи на АССГ относно наличието на качеството на агент (представител на "Лидерпак" по отношение на "Алми". Поддържайки обратната теза, че той не е агент) представител, касаторът излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. От тях могат да се извлекат и такива за неправилност на решението на АССГ поради допуснати от него нарушения на материалния закон. Те са неоснователни. Сравнявайки текста на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО с тези на чл. 6, седмо, ал. 1 от ПК и чл. 8, ал. 3 от Регламент (ЕО) 40/94 на Съвета от 20.12.1993 г. относно търговската марка на Общността (CTMR) е видно, че те са почти идентични. За да се приеме наличието на основание за заличаване на регистрирана марка, респективно прехвърлянето на регистрацията, е било необходимо да се установи по делото наличието на всички релевантни за спора обстоятелства: Съществуването на словна ТМ "Almi", собствена на "Алми", регистрирана с рег. № 580281 по реда на Мадридската спогодба на 30.10.1991 г. за стоки от клас 29 (релевантния за спора) по МКСУ; Регистрирането на комбинирана ТМ "Almi" рег. № 51853 в ПВ на РБ на 30.06.2005 г., също за стоки от клад 29 по МКСУ, собствена на "Лидерпак"; Липса на съгласие от страна на "Алми" за регистрацията на ТМ рег. № 51583. Спорният въпрос, дали "Лидерпак" е имало качеството на агент (представител на "Алми следва да се разреши в духа и смисъла, заложен в ПК, Регламент 40/94 и ЗМГО. ПК не дава легално определение на понятията "агент" и "представител", но е ясен замисълът на този международен акт да се осигури защита на участниците в стопанския оборот, които доверявайки се на своите (най-общо казано) " стопански партньори", търпят вреди от техни нелоялни действия. Легалните дефиниции на същите понятия в българското право в случая не могат да бъдат използвани, без оглед на обстоятелството какви области от обществените отношения се уреждат с тях, тъй като те са неприложими спрямо международните актове. Неприложими са и чл. 37, ал. 1 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) - думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове и чл. 9, ал. 1 от ЗНА - "Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно". За вложеният в чл. 6, седмо, ал. 1 от ПК смисъл следва да съдим не от легалните определения на понятията Дагент и "представител" съгласно българското законодателство, а от този, който ползва самата ПК и актовете по прилагането й. Даденото в чл. 8, ал. 3 от Регламент 40/94 на Съвета от 20.12.1993 г. решение на този въпрос е идентично с решението, дадено от ПК и чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО. В този смисъл необоснована се явява тезата на касатора, изградена върху легалните дефиниции на същите понятия съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), Търговския закон (ТЗ), Закона за митниците (ЗМ) и др. Показателно е тълкуването, дадено в Решение от 19.12.2002 г. на Отдела по заличаване при Службата за хармонизиране на международния пазар (търговски марки и дизайн), гр. Аликанте, Испания, по тяхна Преписка № 164С 000548644/1 (вж. л. 223 - 228 от делото, в превод л. 218 - 222): "термините ДАгент" или "представител" трябва да се тълкуват широко за да покрият всички видове търговски взаимоотношения, без значение отnomen juris (наименованието по закон) на договорната връзка между принципала-притежател и агентът-СТМ заявител (т. е. заявител на марката на общността). Ето защо това, че има някакво споразумение за търговско сътрудничество между страните от такъв вид, което поражда връзка на довереник, като поставя върху заявителя пряко или косвено основно задължение за доверие и лоялност въз основа на интересите на собственика на ТМ е достатъчно за целите на чл. 8