Решение № 10534 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12697/2010 г.

Решение № 10534 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12697/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас, чрез процесуалния му представител - юрк. Веселин Иванов Монев, против решение № 1000 от 10.08.2010 г., постановено по адм. дело № 47 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, с което е отменен РА № 02900884 от 29.09.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, и потвърден с решение № РД-10-307 от 9.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в частта, с която е отменен РА за цялата сума от 33 794,93 лв., която включва сумата 3818,88 лв. и лихва 1368,84 лв. поради непризнати амортизации и определен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 588,06 лв. и лихви в размер 1244,42 лв., решението е недопустимо на основание чл. 218, ал. 2 АПК и следва да бъде обезсилено, тъй като в тази част РА не е бил обжалван по административен ред и е влязъл в сила. В останалата част касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като са били налице основанията по чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. с чл. 15, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 ЗКПО за увеличаване на финансовия резултат, а съдът не е възприел тези констатации, позовавайки се на частни диспозитивни документи. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което в едната част да обезсили като недопустимо постановеното решение, а в другата част да отхвърли жалбата срещу РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Старекс" ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил обжалвания пред него РА № 02900884 от 29.09.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, и потвърден с решение № РД-10-307 от 9.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Бургас. С този акт на ревизирания субект са били определени данъчни задължения по ЗКПО, включващи увеличение на финансовия резултат за 2006 г. и определяне на допълнителен корпоративен данък вследствие непризнат разход на дружеството за заплатена неустойка от 200 000 лв., както и непризнати амортизации за 2006 г. в размер на 25 459,15 лева. В резултат на тези увеличения с РА и РД е начислен допълнителен корпоративен данък, който, след като са взети предвид извършените прихващания с цитираните АПВ № 5280/4.05 2007 г., 6355/26.06.2007 г., 5943/1.06.2007 г., 9664/30.10.2007 г., 10524/28.11.2007 г., 11280/27.12.2007 г. и с останалите АПВ, издадени през 2008 г., е останал за внасяне в размер 33 794,93 лв. с начислена лихва върху тази сума в размер на 11 499,74 лева. Ревизионният акт е обжалван по административен ред само в частта, с която е допуснато увеличение на финансовия резултат със сумата 200 000 лв. по фактура, издадена от ЕТ "Дар - Анастасия Дачевска" № 2 от 22.09.2006 г. От мотивите на решението на директора на Дирекция "ОУИ" № РД-10-307 от 9.12.2009 г. е видно, че е обсъждано възражението на ревизирания субект срещу РА само по отношение на тази фактура, със сумата по която от 200 000 лв. е увеличен финансовият резултат, но погрешно в него е посочена цялата сума на определения корпоративен данък, а именно 33 794,93 лв., включваща и определения корпоративен данък за непризнатите амортизации в размер на 25 459,15 лв., за които не е била подадена жалба по административен ред. Предвид това основателно е възражението в касационната жалба, че в тази част решението на съда е недопустимо, тъй като на основание чл. 156, ал. 2 ДОПК не може да се обжалва РА в частта, която не е обжалвана по административен ред. Съдът е следвало да констатира това несъответствие и съответно да определи размера на следващия се корпоративен данък и лихви само за тази сума, като при евентуален спор между страните относно размера й, имайки предвид и извършените прихващания, да допусне нужната експертиза. Предвид това обаче съдът с оглед задължението си, което има съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, следва да прецени законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В случая това не е направено, тъй като в ревизионния доклад (РД) № 900884 от 4.08.2009 г., въз основа на който е издаден РА, се съдържат данни за издаването му от некомпетентен орган. От съдържанието на РД - в констатациите за посочените данъчни периоди, се установява, че за проверяваните данъчни периоди са издадени АПВ (цитирани по-горе), с които за 2006 г. е извършено прихващане на корпоративен данък. Съдът е следвало да събере и изиска по делото от ответната страна представянето на тези актове, за да провери кои периоди и какви задължения обхваща и включва ли се в тях задължението - предмет на спора. Такава проверка съдът е следвало да осъществи както с оглед разпоредбата на чл. 160 ДОПК, така и с оглед разпоредбата на чл. 133 ДОПК, според която установени данъчни задължения могат да се изменят само при наличие на изчерпателно изброените основания и по реда, предвиден в чл. 134 ДОПК. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд, която приема, че след като има влязъл в сила ДАПВ или АПВ, без значение относно датата на възлагане на ревизията следва да се спазва специалният ред за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 133 и сл. ДОПК. Ето защо съдът неправилно не е зачел действието на издадените АПВ, като е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган. Цитираните АПВ не са приложени в преписката, въпреки че представляват част от нея, щом са цитирани в РД. Съдът е следвало да задължи ответника да представи цитираните АПВ, за да прецени тяхното отражение върху валидността на настоящия РА. При наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК. В този случай, имайки предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, би следвало да се приеме, че процесният РА в съответната част е издаден от некомпетентен орган. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно валидността на РА. Предвид това решението следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се изискат и приложат цитираните АПВ и съдът да се произнесе по валидността на РА и евентуално след това да се премине към преценка за законосъобразността на определените с него данъчни задължения, като се вземе предвид и в коя част и за какви задължения точно е обжалван оспорваният РА. С оглед изложеното решението следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд - първо отделение,