Решение № 6740 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14219/2014 г.

Решение № 6740 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14219/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Райко Иванов Кудрин (вероятно процесуалният представител по пълномощно на жалбоподателя е допуснал техническа грешка при изписването на фамилното име, защото във всички документи по пенсионната преписка и съдебните дела той е с фамилно име Кадурин) от гр. Велинград срещу решение № 426 от 16.09.2014 г. по адм. дело № 444/2014 г. на Административен съд - Пазарджик. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 7781 от 09.06.2014 г. по адм. дело № 3551/2014 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил решение № 24 от 24.01.2014 г. по адм. дело № 862/2013 г. на Административен съд - Пазарджик и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като е дал задължителни указания на първоинстанционния съд да събере допустимите доказателства и доказателствени средства за твърдения от Райко Иванов Кадурин тонаж на управляваните от него автомобили през процесния период от 25.06.1982 г. до 05.04.1985 г. (пътни листове, превозни документи, издадени на негово име и други писмени доказателства, удостоверяващи управляваните от Райко Иванов Кадурин товарни автомобили), както и да прецени категорията на трудовия стаж, придобит от Кадурин за времето от 05.04.1985 г. до 06.09.1989 г. на длъжността "механик" при същия осигурител. При повторното разглеждане на делото Административен съд - Пазарджик е изпълнил тези указания и е назначил съдебно - икономическа експертиза, по която вещото лице Александър Дончев Александров е дало заключение, че няма данни за тонажа на управляваните от касационния жалбоподател автомобили, нито са открити доказателства относно обстоятелството дали изпълнявайки длъжността "механик" Райко Иванов Кадурин пряко е участвал в ремонта и поддържането на товарни автомобили. При тези данни с посоченото по-горе решение Пазарджишкият административен съд е отхвърлил жалбата на Райко Иванов Кадурин срещу решение № 31 от 16.09.2013 г. на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане № ПР-391 от 07.08.2013 г., с което длъжностното лице по пенсионното осигуряване в РУСО Пазарджик е отказало да отпусне исканата от жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че общият размер на установения осигурителен стаж не е достатъчен за правото на такава пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради липса на обсъждане на събраните доказателства по делото, а направеният краен извод, че няма данни за тонажа на автомобилите, управлявани от жалбоподателя през процесния период, е необоснован, защото: а) в удостоверение образец УП-3 с изх. № 313 от 12.05.1994 г., издадено от ЕД "Чепино Автотранспорт" ООД изрично е отбелязано, че жалбоподателят е бил шофьор на товарен автомобил с ремарке; б) в писменото заключение по изпълнената от него съдебно-икономическа експертиза вещото лице инж. Васил Маджаров (по първото дело - адм. д. № 862/2013 г. на ПАС) е посочил, че "към визирания период в автомобилните предприятия за обществен транспорт, в частност и смесено автостопанство - Велинград, се експлоатираха няколко модела товарни автомобила "Шкода", като всички са с товароносимост 8,6 - 9,3 тона, като към тези автомобили са се прикачвали ремаркета с товароносимост 8 - 12 тона. И така общата товароносимост на композицията е между 15 и 20 тона". Тези доводи и обуславящите ги аргументи са неоснователни. Според чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж документите, с които се установява осигурителен стаж, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При направена проверка от контролен орган било установено, че във ведомостите за работни заплати на "Чепино Автотранспорт" ЕООД за периода 25.06.1982 г. - 05.04.1985 г. Райко Иванов Кадурин е вписван с длъжност "шофьор в първа автоколона", но без да са уточнени вида и тонажа на автомобила, управляван от него. Следователно удостоверение обр. УП-3 с изх. № 313 от 12.05.1994 г. не съответства на данните във ведомостите за заплати. Освен това не е изяснен въпросът защо на 12.05.1994 г. е издадено удостоверение обр. УП-3 само за трудовия стаж като шофьор, след като без да преустановява работата си в посоченото автостопанство Райко Иванов Кадурин е продължил да работи в същото на друга длъжност (механик). В заключението на вещото лице инж. Васил Маджаров не се съдържат данни, въз основа на които на първо място да бъде направен извод, че през процесния период от 25.06.1982 г. до 05.04.1985 г. Райко Иванов Кадурин е бил шофьор на товарен автомобил "Шкода" с ремарке, а само при наличието на такива данни може да бъде възприето предложеното от вещото лице логическо умозаключение (виж по-горе цитираната в б. б част от писменото заключение) - ако бъде установено, че жалбоподателят е бил шофьор (водач) на товарен автомобил "Шкода" с ремарке, а през процесния период автостопанството във Велинград е разполагало само с посочените от вещото лице автомобили и ремаркета, то би следвало, че през процесния период жалбоподателят е бил водач на товарен автомобил "Шкода" с ремарке с общ тонаж над 12 тона. Но при липсата на посочените предпоставки - ако бъде установено, че жалбоподателят е бил водач на товарен автомобил "Шкода" и че този автомобил е бил с ремарке - предлаганото от вещото лице умозаключение не може да бъде направено. Според трайно установената съдебна практика по трудови спорове е недопустим иск за установяване от коя категория е бил полагания труд на определена длъжност. Затова Върховният административен съд в своята практика прие, че са допустими свидетелски показания за установяване на трудовата функция, но с т. 25 на § 6 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на ДОО за 2013 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 2012 г.) бе създадена нова ал. 10 на чл. 104 КСО, според която категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. В последно време обаче Върховният касационен съд допуска възможността чрез иск по чл. 357 от Кодекса на труда да бъде установявана длъжността, която е изпълнявана от работника в един минал период. Така например, с опр. № 483 от 27.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2237/2014 г. ВКС (III г. о.) приема, че е допустим иск с правно основание по чл. 357, ал. 1 КТ за установяване към минал момент на длъжността, заемана от ищеца по трудово правоотношение като елемент от същото, когато ищецът твърди да е заемал една длъжност, а работодателят - друга и когато е налице преназначаване на друга длъжност в рамките на съществуващо трудово правоотношение. В това определение се прави позоваване на реш. № 309 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1672/2010 г. на ВКС, III г. о., което е по чл. 290 ГПК, но по същественото е, че в изпълнение на определението Велинградският районен съд с решение от 31.10.2014 г. по гр. д. № 148/2013 г. е признал за установено по отношение на "Чепино Автотранспорт" ЕООД, че ищецът (лице, различно от настоящия жалбоподател Райко Иванов Кадурин) е работил към "Чепино Автотранспорт" ЕООД, респ. към предприятията и дружествата, чиито правоприемник е това търговско дружество, като шофьор на товарен автомобил "Шкода" с прикачено ремарке с товароподемност 17 тона. Решението не е било обжалвано от страните по делото и е влязло в сила. То е своеобразно указание за реда, по който жалбоподателят Райко Иванов Кадурин би могъл да установи по съдебен ред твърдението, че е бил назначен на длъжност шофьор на товарен автомобил "Шкода" с ремарке с товароподемност над 12 тона. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,