Решение № 17164 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9578/2019 г.

Решение № 17164 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9578/2019 г., II о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета по "ИПВ" на община Разлог, подадена чрез пълномощника му адв. Р. Николов, срещу решение № 795 от 18 април 2019 година, постановено по адм. дело № 620/2018 година по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед № РД 15-301/16 април 2015 година и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответниците - Я. Георгиева Пашкулева, М. Костадинов Пашкулев и А. Костадинов Пашкулев, чрез процесуалния им представител адв. С. Коцева, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излагат съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждането на разноски. Ответникът – З. Милков Симеонов в постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител адв. Г. Чорбаджийски, излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници - К. Асенова Василева, А. Ангелова Пенина, А. Николов Пенин, Т. Николова Харалампиева, К. Димитрова Паскалева, Р. Иванов Паскалев и И. Асенова Паскалева редовно призовани, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Я. Георгиева Пашкулева, М. Костадинов Пашкулев и А. Костадинов Пашкулев срещу заповед № РД 15-301/16 април 2015 година на заместник-кмета по "ИПВ" на община Разлог, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен подробен устройствен план за изменение регулацията за УПИ VII-1044, 1045, 1046, кв. 48 по плана на с. Баня, община Разлог и обособяване на УПИ XXXII-1045, УПИ XXXIII-1044 и УПИ XXXIV-1046, кв. 48 с отреждане за "Каптаж и помпена станция" в УПИ XXXIII-1044, кв. 48 по плана на с. Баня. В заповедта е посочено, че се издава с възложители община Разлог, К. Асенова Василева, А. Ангелова Пенина, А. Николов Пенин и Т. Николова Харалампиева по реда на чл. 128, ал. 13 и влиза в сила на основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на относимите материалноправни норми, поради което я е отменил като незаконосъобразна. Решението е допустимо. Изложените в обратния смисъл доводи на касатора са неоснователни. С разпоредбата на чл. 61 от АПК са посочени начините за съобщаване на издадените административни актове. По делото липсват данни оспорената заповед да е съобщена било чрез изпращането на съобщение до заинтересованите лица, вкл. чрез електронна поща или факс, било чрез устното им уведомяване или чрез поставянето на съобщението на таблото за обявления, в интернет страницата на общината или по друг обичаен начин в случай, че адресът на заинтересовано лице не е известен. В случая, заповедта не е била съобщена по надлежния ред на заинтересованите лица, не поради неизвестния им адрес, а тъй като от страна на административния орган е прието, че те не се явяват засегнати от съдържанието й. Поради това, като е приел, че жалбата, въз основа на която е образувано съдебното административно производство, е подадена в срок, съдът не е допуснал нарушение на закона. Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена от лица с право на оспорване и в съответния законов срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. Решението е и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания по отношение на оспорената заповед е законосъобразен. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че липсват конкретни обстоятелства, обосноваващи приложението на посоченото в административния акт основание за изменение на подробния устройствен план – има съгласие на всички собственици на имоти – предмет на изменението, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. Не са налице, както обосновано е приел административният съд, предпоставките за приложението и на останалите изброени в заповедта основания за изменение на плана за регулация на процесните имоти. Законосъобразно съдът е приел, че след като в процесната заповед не са посочени конкретни фактически и съответни правни основания за издаването й, както изисква чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Вместо това, в заповедта има само цитиране на правни норми. По принцип няма пречка фактическите основания за издаването на даден административен акт да бъдат изложени отделно от него, но в конкретния случай това не е направено. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носители на ограничени вещни права върху тях. В случая такова съгласие липсва, а това е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Правилно съдът е приел, че в случая оспорващите се явяват заинтересувани лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ с оглед на което е приел жалбата им за допустима и я е разгледал по същество. След като с изменението се засягат поземлени имоти с идентификатори 02693.501.1045, 02693.501.1044 и 02693.501.1046 в отделни техни части, които са собственост на оспорващите, то това изменение не може да бъде извършено на посоченото основание - чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, поради липсата на визираните в нормата предпоставки. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ изисква изричното съгласие на всички заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, каквото съгласие в случая не е дадено. Органът се е позовал и на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, но не са представени никакви данни за това приложен ли е предишния дворищнорегулационен план, както и изобщо някакви данни, обуславящи изменението на регулационния план на това основание. Тези обстоятелства обосновано са приети от съда като съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, доколкото без посочването им не е ясна волята на административния орган и е пречка за проверката на неговата законосъобразност. Правилно е отчетено от първоинстанционния съд и обстоятелството, че в случая се променя предназначението на УПИ XXXIII-1044 в кв. 48 с отреждане за "Каптаж и помпена станция", поради което при тази хипотеза заинтересувани лица ще бъдат и собствениците на съседните имоти по см. на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Оплакванията на касатора относно обосноваването на правен интерес на оспорващите едва след 2002 година и липсата на вписване на съдебното решение, а от там и липсата на данни за тяхната собственост е неоснователно, тъй като от приложения от вещото лице разписен лист е видно, че в него като собственик за парцел XXVII в кв. 48 е вписан К. Ангелов Пашкулев – наследодател на оспорващите административния акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направените искания за присъждане на разноски от процесуалните представители на ответниците, то касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Я. Георгиева Пашкулева, М. Костадинов Пашкулев и А. Костадинов Пашкулев общо сума в размер на 600. 00 (шестстотин) лева и на З. Милков Симеонов сума в размер на 400. 00 (четиристотин) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,