Решение № 14558 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2016 г.

Решение № 14558 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Д., против решение № 1555/29.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2789/2014 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-160-6500/4715 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, като неоснователна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. Жалбоподателят твърди, че съдът, в противоречие на събрания доказателствен материал, е потвърдил наличието на основания за отказ от субсидиране, като по този начин неправилно е валидизирал и оспорения административен акт. Моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва жалбата, като моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - П. е образувано по жалба на Н. Д. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-160-6500/4715 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период на касатора. Н. Д. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 415555 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2013 г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 16/070613/33506 от 15.05.20134 г., както и коригиращи заявления от 29.05.2013 г. и 30.05.2013 г., като е заявил искане за подпомагане по следните схеми и мерки за директни плащания на площ: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) -239,35 ха и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) - 223,53 ха. Към заявлението е приложена таблица на използваните от заявителя парцели през 2012 г. в землището на с. И. В. и с. П., общ. К., обл. П. с посочени номер на блока на земеделското стопанство (БЗС) от ИСАК, култура код, основание за ползване и схеми за подпомагане, както и карти на съответните блокове на земеделското стопанство. По схема за единно плащане на площ /СЕПП/ е приета площ от 142,05 ха за наддекларирана с изброяване на изброените за подпомагане парцели в табличен вид с посочване на причината за наддеклариране, а именно чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, относно площта, за която не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. По схема за национални доплащания на хектар земя е приета за наддекларирана площ от 142,05 ха. Посочено е от административния орган, че съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., при процентно отношение на наддекларирана площ към установена площ над 50 %- санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период /3 години/ до сумата отговаряща на разликата между декларираната и установената площ /наддекларираната площ/. Наложени са санкции от административния орган, както следва: На основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за СЕПП в размер на 44 009,69 лв. и за СНДП в размер на 1339,53 лв. Съответно на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 за НР2 в размер на 8517,41 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ- РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. С оглед фактическите установявания по делото, съдът e приел, че е осъществено правното основание за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Съдът е приел, че правилно административният орган е спазил процедурите по чл. 17, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания при изясняване на застъпените площи на жалбоподателя. Съответно, според чл. 17, ал. 6 /редакция ДВ, бр. 22 от 11.03.2014 г./ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. - Когато кандидатът се яви в ОПМСП в срока по ал. 2, лично или чрез упълномощен представител, той попълва "Декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин". Към декларацията се прилагат документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване на застъпените площи. Съответно, според чл. 17, ал. 7 /същата редакция/ от Наредба № 5/2009 г. - Когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи, че съдът неправилно е изследвал и анализирал проведената от административния орган процедура по отстраняване на констатираните застъпвания между площите заявени от касатора и тези заявени от друг бенефициент. Съгласно чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009), заявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от ползвателите към 31.05. за годината, за която се подават заявленията за подпомагане. В чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата и редакция) е предвидено, че когато за една и съща площ, за което е установено застъпване, се представят документи по чл. 2а, ал. 2 на двама или повече кандидати, след прилагане на процедурата по чл. 18 се отказва субсидия за застъпената площ и се налагат санкции съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. В конкретния случай във връзка с подаденото от касационния жалбоподател заявление при извършени административни проверки са установени наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, за което жалбоподателят е бил уведомен с писмо изх. № 02-160-6500 от 12341 от 14.09.2013 г. Към писмото е приложена таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи, в която са посочени номерата на парцелите и размера на застъпените площи. На жалбоподателя е дадена възможност в 20-дневен срок да представи документи, доказващи правното основание за ползването на земеделските земи. По делото е приложено писмо изх. № 01-6500/14231 от 20.11.2013 г. на Заместник директор на ДФ "Земеделие", от текста на което е видно, че от страна на жалбоподателя са били подадени две молби, съответно с вх. № 02-2600/10819 и 02-160-6500/12342 от 11.11.2013 г., с които е поискано удължаване на срока за предоставяне на документи за правно основание за ползване съгласно чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., както и че от страна на административния орган е отказано исканото удължаване на срока, като е прието, че в случая не са налице форсмажорни обстоятелства, които да са попречили на Даскалов да представи съответните документи. В тази насока, според молба вх. № 02-160-6500/12341 от 01.10.2013 г., подадена от Н. Д. до ДФ "Земеделие" по повод УП № 02-160-6500/12341/14.09.2013 г., жалбоподателя е заявил изрично, че е получил писмото на 01.10.2013 г. (което обстоятелство се установява и от приложената по делото обратна разписка съпроводила писмото), както и че е заминал в командировка на 15.10.2013 г. По делото са представени: Декларации за запознаване с определенията за нередност /съгласно Регламент /ЕО/ № 1848/2006 г./ подписани съответно на 15.05.2013 г., на 29.05.2013 г., на 30.05.2013 г. от Н. Д., резултати от автоматични проверки на въведените данни от 29.06.2013 г. и от 30.05.2013 г., уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, адресирано до П. К., ведно с приложение, декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, заявена от П. К., договори за отдаване под наем на земеделска земя, сключени между П. К. и различни физически лица и кооперации. Правилен е изводът на съда, че в случая, назначеното по делото вещо лице, след като е извършило всички необходими проверки е изготвило детайлно и коректно заключение, в което е изложило констатациите си за това /л. 1353/, че са налице двойно заявени площи между Н. Д., П. К. и Д. Т.. Съобразно, детайлно изготвената справка, двойно заявената площ за която Н. Д. е представил по делото документ за правно основание за ползване (Договор за наем на земеделска земя, сключен с "Е. С." ООД от 01.10.2012 г.; Договор за преарендоване на земеделска земя, сключен с "Е. С." ООД от 03.10.2012 г.; нотариален акт за собственост; Договор за аренда на земеделска земя, сключени с отделни физически лица), възлиза на 125,9288ха. (от всичко заявени 239,358ха.). В заключението на вещото лице обаче, също така детайлно са описани по отношение на всеки отделен имот, документите относно правното основание за ползване представени от П. К. (договори за наем на земеделска земя, сключени с физически лица). Съобразно тези данни, правилно е приел първоинстанционният съд, че трябва да се съобрази, че според разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площ не е отстранено. Правомощията на административния орган в случаите на установени застъпвания са установени в чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като той може само да преценява формалната редовност на документите по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата, но разбира се, не и тяхната правна стойност и последици. Въз основа на установените по делото данни, включително и въз основа на констатациите, съдържащи се в приетите основно и допълнително заключение по съдебноагротехническата експертиза, както и при липсата на заявени и установени данни за противното, правилно е прието, че от заявените от Даскалов за директни плащания по схеми и мерки кампания 2013 г. площи: по СЕПП - 239,35ха.; по СНДП - 239,35ха. и по Мярка 212 (НР2) - 223,53ха. е налице наддекларирана площ от 142,05ха. В тази насока, съобразно чл. 58, ал. 3 от Регламент 1122/2009 (чл. 16 от Регламент 65/2011 за НР2) - ако разликата е по-голяма от 50 %, земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от настоящия регламент. Съответната сума се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Необходимо е да се поясни още, че правилата на Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. (съобразно действащата понастоящем редакция на Наредба № 5/2009 г.) не са приложими в случая, доколкото той е относим за заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г. Настоящият съдебен състав кредитира фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са направени въз основа и на приетата по делото СТЕ и допълнителната експертиза, като споделя и правните изводи на съда. Настоящият съдебна инстанция приема, че административният орган може да преценява само формалната редовност на представените документи и не е задължен от законодателя да изяснява в това производство кои твърдения и на кой кандидат са доказани. Видно от приложената по делото административна преписка и приетата по делото експертиза органът е провел предвидената процедура като е изпратил Уведомително писмо за констатирано застъпване до всички бенефициенти, като в следствие на това П. К. е приложил документи по чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5/2009, удостоверяващи правото му на ползване върху застъпените площи, докато касатора не е представил нужните документи в дадения му двадесетдневен срок. Релевираните доводи за недействителност на договор за аренда от 27.05.2012 г. сключен между П. К. и Кооперация "З. К. П."- с. П. удостоверяващ правото на ползване по смисъла на чл. 2а от Наредба № 5/2009 по своята правна природа представляват спор за материално право между частноправни субекти касаещ правото им на ползване върху определени имоти. Този материално правен спор, не е възможно да бъде разрешен нито от административния орган в рамките на административната процедура, нито пък от съда в рамките на съдебното административно производство. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че административният орган е спазил изискването на чл. 17 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата и редакция), като е отказал субсидия за застъпената площ на Н. Д.. Постановеното съдебно решение в частта, в която е осъден Н. Д. да заплати държавна такса в размер на 2144,66 лв., съгласно чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ е незаконосъобразно. Първоинстанционният съд не е определил правилно характера на образуваното пред него производство. За да постанови описания в решението резултат за осъждане на Н. Д. да заплати по сметка на Административен съд П., сумата от 2144,66 лв., представляваща дължима държавна такса за съдебното производство, първоинстанционният съд е констатирал, че по делото е внесена държавна такса в размер на 10,00 лв. и в тази връзка е счел, че трябва да съобрази разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съобразно която - при оспорването на индивидуалните административни актове държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес. С., според чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева. При това положение, доколкото в случая материалният интерес е в размер на 53866,63 лв., съдът е определил, че дължимата държавна такса е в размер на 2144,66 лева. Оспорено е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., които дела са по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както всъщност е разпределено видно от протокола за избор на съдия-докладчик, а не са по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (във всичките редакции - първоначалната обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; изм. в ДВ, бр. 58 от 18.07.2017 г.; изм. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по Заявлението за подпомагане 2013 - Форма за физически лица от Н. Д., приложено по адм. дело № 2789/2014 г. по описа на Административен съд - П., е проведена по ЗПЗП и относимите за случая издадени въз основа на закона наредби и по-конкретно, на основание чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ е издадена и цитираната в обжалваното уведомително писмо Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната субсидия. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за плащане по схема - СЕПП, за която Н. Н. Д. е кандидатствал, видно от Заявление за подпомагане 2013 - Форма за физически лица. След като по този вид дела за схеми и мерки за директни плащания, посочени в ЗПЗП и по-конкретно процесното: в чл. 38а, ал. 1, т. 1 - Схема за единно плащане на площ (СЕПП, е неотносим размерът на претендираната субсидия и е без значение каква част от исканата сума е уважена, оторизирана, отказана, прихваната, санкционирана, редуцирана, намалена, задържана и както още да е наречена, но не е изплатена реално, то спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Д. аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от последното изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично като без определен материален интерес са посочени административните дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. При това положение, държавната такса се определя на основание действащата ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, в която тарифа в Раздел А. "Такси, събирани от съдилищата", в точка 2б е регламентирано, че "По жалби срещу административни актове се събира проста такса, както следва: а) от юридическите лица с нестопанска цел и от физическите лица, които не са търговци - 10 лв.; б) от юридически лица, без посочените в буква "а", и от физическите лица - търговци по смисъла на Търговския закон - 50 лв.; в) за касационни жалби таксите се събират в половин размер". Относима за случая е буква "а" и жалбоподателя Н. Н. Д. правилно е внесъл държавна такса в размер на 10 лева за жалбата си срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-160-6500/4715 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", което писмо, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което безспорно носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. В тази връзка, както се каза вече по-горе, ЗУСЕСИФ и по-конкретно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 (независимо в коя редакция - първоначалната, на която се е позовал съдът; изменението в ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., или допълнението в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), не намира приложение, след като производството е по ЗПЗП. В тази част обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. В този смисъл е решение № 13810 от 15.11.2017 г. по адм. д. № 13558/2016 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 150 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение