Решение № 213 от 10.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 149/2010 г.

Решение № 213 от 10.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 149/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения К. Г. Н. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 5823/2007 г. на Софийския районен съд и внохд № 4120/2009 г. на Софийския градски съд, отмяна на постановените по тях присъда и решение, и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. Основанието за исканото възобновяване е чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, посочените касационни основания са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, а доводите са свързани с неприлагане на закона, който е следвало да се приложи: съобразно чл. 2, ал. 2 НК Н. не е следвало да бъде санкциониран с пробация, каквото наказание не е съществувало към датата на извършване на престъплението, а с глоба; тъй като е възстановил предмета на престъплението в законоустановения срок, е следвало деянието му да се квалифицира по чл. 206, ал. 6, т. 1 НК; поради предвиденото в чл. 206, ал. 6, т. 1 НК наказание до 3 години лишаване от свобода, липсата на предишни осъждания, на освобождаване от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV НК и поради възстановяването на причинените от престъплението имуществени вреди, е следвало да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и да му се наложи административно наказание глоба.

В съдебно заседание Н. и защитникът му поддържат искането за възобновяване, което представителят на ВКПр намира за основателно отчасти: с оглед на чл. 2, ал. 2 НК Н. е следвало да бъде санкциониран с глоба, а не с пробация, но искането му за преквалификация на деянието поради връщане предмета на престъплението е неоснователно, тъй като връщането не е станало доброволно.

Върховният касационен съд установи:

С присъда от 22.IV.2009 г. по нохд № 5823/2007 г. на Софийския районен съд, К. Г. Н. е бил признат за виновен в това, че на 4.VI.2003 г. в София е обсебил собствения на М. З. Д. мобилен апарат ЕРИКСОН К-600 на стойност 272 лева, за което и на основание чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК го осъдил на 6 месеца пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК.

С решение от 25.ХI.2009 г. по внохд № 4120/2009 г. на Софийския градски съд, горната присъда е била потвърдена.

Искането за възобновяване на наказателното производство е основателно. При решаването на делото въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2, предл. второ НПК.

След като е приел, че обсебената от подсъдимия вещ е била върната на пострадалия Д., въззивният съд в нарушение на материалния закон и задължителното по приложението му тълкуване, дадено с Пост. 3-70 г., Пл., е отказал да преквалифицира извършеното от Н. деяние по чл. 206, ал. 6, т. 1 НК, въпреки че възстановяване по смисъла на чл. 197, 205, ал. 1 и 206, ал. 6 НК е винаги налице, когато:

• откраднатите, присвоени или обсебени пари, вещи или ценности бъдат върнати, заместени или внесени на лицето, от което са били отнети, при което е без значение дали връщането, заместването или внасянето е извършено от дееца или от друго лице;

• връщането, заместването или внасянето е станало до приключването на съдебното следствие в първата инстанция;

• при издирването, отнемането и връщането на имуществото от органите на досъдебното и съдебно разследване е било оказано съдействие от дееца - р. IV от цитираното Пост., т. 1, 5, ал. 1 и т. 6.

По делото е било установено - и прието от въззивния съд - че отнетия от Д. мобилен телефон му е бил върнат от подсъдимия посредством негов, на подсъдимия познат и че това връщане е станало 10-ина дни след деянието, т. е. близо 4 години преди внасянето в съда на обвинителния акт, по който е било образувано първоинстанционното нохд № 5823/2007 г. При тези данни, правилното прилагане на материалния закон е налагало въззивният съд да преквалифицира извършеното от Н. престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 НК и с оглед предвиденото в него наказание за извършеното умишлено престъпление и наличието на предпоставките по чл. 78а, ал. 1, б. "б" НК, да го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба.

Не е в правомощията на касационната инстанция а отстрани допуснатото нарушение като измени въззивното решение /срв. чл. 357, ал. 2, т. 1-4 НПК/, затова делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.

Имайки предвид дотук изложеното и чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.