Решение № 4988 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13259/2017 г.

Решение № 4988 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13259/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на А. Г., с ЕГН [ЕГН] срещу Заповед № ЗС-225 от 23.10.2017 г., издадена от министъра на отбраната. С нея, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) е наредено изземване от Г. на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната (МО), находящ се в Област София – град, Община Столична, район "Красно село", ж. к. "Бъкстон" (нов адрес – ж. к. "Красно село"), бл. 205, вх. "А", ет. 6, представляващ ап. 17, с предназначение: двустаен апартамент – самостоятелен обект в сграда, състоящ се от две стаи, самостоятелна кухня и сервизни помещения и принадлежащо мазе № 17. Наред с това, със заповедта е определен срок за доброволно освобождаване на имота до 24.11.2017 г., а в случай на неосвобождаване е насрочено принудително изземване по административен ред на 01.12.2017 г., от 11, 00 ч. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалния закон. Позовава се на настъпили изменения в Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и изплащане на компенсационни суми (Наредба № Н-22), в частност на пар. 4 от ПЗР на нормативния акт. Моли за отмяната на заповедта. Ответникът – министър на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за настаняване № 357 от 18.07.1969 г. на началника на Гарнизонна жилищна част - София, майката на жалбоподателя - Кипра Иванова Стоянова от поделение АТО – търговска база и двучленното й семейство, са настанени в жилище, представляващо апартамент № 17, в бл. 205, вх. "А", състоящо се от една стая, хол, кухня, баня, таван и мазе. Сключен е и договор за отдаване под наем на жилището, представляващо частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на МО. Жилището е държавна собственост, предоставено за ползване на МО, което се установява от представения в административната преписка Акт за държавна собственост № 7543 от 22.04.1971 г. Кипра Стоянова е починала на 30.11.2006 г. През 2008 г. до Г. било изпратено писмо, за да бъде уведомен, че ползва без основание описаното по – горе жилище. Поискано е неговото освобождаване и предаването му с протокол – опис. Указано му е, че доколкото ползва жилището без правно основание, му се начислява месечно обезщетение в размер на 91, 48 лв., което Г. следва да заплаща до освобождаване на жилището. По делото не се представени доказателства за получаване на писмото от неговия адресат. През 2010 г. до Г. е изпратено писмо, за да бъде уведомен, че договорът за наем, на основание който той ползва описаното по – горе жилище ще бъде прекратен, тъй като не отговаря на условията за настаняване в него. Посочено е също така, че писмото следва да се счита за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Г. е поканен да освободи апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж. к. "Красно село", бул. "Бъкстон", бл. 205, вх. "А" и да предаде имота. След изтичане на този срок е посочено, че ще бъде начислявано обезщетение в размер на 91, 48 лв. за ползване на жилището на отпаднало основание, което е длъжен да заплаща до освобождаването му. По делото не се представени доказателства за получаване на писмото от неговия адресат. На 14.09.2017 г. е съставен протокол за извършена проверка в посоченото жилище в изпълнение на Заповед № 996 от 18.09.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" (Изпълнителна/та агенция), с който е констатирано, че Г. живее в него. С Докладна записка от 11.10.2017 г. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция предложил на министъра на отбраната да се изземе по административен ред процесния недвижим имот, доколкото Г. не попада в кръга на лицата, имащи право да ползват жилище от жилищния фонд на МО, с него няма сключен договор за наем по реда и условията на Наредба № Н-22 и обитава имота без основание. Въз основа на докладната записка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция с констатация, че Г. държи жилището без основание и предложение за изземване на апартамента, министърът на отбраната издава спорната заповед. Като фактически основания за изземване на недвижимия имот в административният акт е посочено, че жилището се държи от Г. неправомерно - без основание, доколкото той няма права на наемател/ползвател. Посочено е също така, че лицето не попада в категориите правоимащи по чл. 226 б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и с него няма сключен договор за наем по реда и условията на Наредба № Н-22. На 01.12.2017 г. имотът е принудително иззет по реда на чл. 80а ЗДС. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. В заповедта са изложени фактическите основания за издаването й. При това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и заповедта е съобразена с целта на закона. Административният акт е издаден след предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция до министъра на отбраната за изземване на имота по реда на чл. 80а ЗДС след констатация, че Г., син на бивш наемател, държи имота без основание и отказва да го освободи. Съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на МО, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая, предмет на оспорената заповед е апартамент - жилище, частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на МО, който се държи без правно основание от Г. След смъртта на неговата майка, Г. е ползвал имота без основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 80 а ЗДС са изпълнени, тъй като са налице предвидените в закона условия за изземване на имота. В случая спрямо Г. не са налице предпоставките на § 4 от ПЗР на Наредба № Н-22. Въпреки, че твърди относимост на нормата към него, той не установява и не доказва по делото, че попада в категорията на лицата по ал. 1 (т. е. наемател на жилище от жилищния фонд на МО по пар. 165 (отм.); от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (обн. ДВ бр. 49 от 2000 г., изм. бр. 34 от 2001 г.) или ал. 2 (преживял съпруг на лице по ал. 1, за което е издадена нова настанителна заповед и е сключен нов договор за наем) на посочената разпоредба. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. С оглед на изложеното се налага извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона и с неговата цел, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, Г. следва да бъде осъден да заплати на МО сума в размер на 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение