Решение № 14601 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2016 г.

ВАСVI отделение29.11.2017 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 4.07.2016 г. на Административен съд Х. по адм. дело № 62/2016 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно..

Мотиви

Решение № 14601 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Х. Р. с адрес с. Р., община С. чрез процесуален представител адвокат Ч. от АК Х., срещу решение № 153 от 4.07.2016 г. на Административен съд Х. по адм. дело № 62/2016 г. С него се отхвърля оспорването на А. Р. против решение № 1012-26-4-1/29.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ Х.. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Х. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните решение и разпореждане с които му се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите за отказа в разпореждането се основават на констатациите, че при възраст 65 г., 8 м. и 4 дни и установен осигурителен стаж от втора категория труд 4 г. 4 м. и 18 дни, от трета категория 7 г. 1 м. и 22 дни и общ осигурителен стаж, съгласно чл. 104 КСО, превърнат към трета категория труд 12 г., 7 м. и 15 дни не са налице хипотезите на чл. 68, ал. 1- 2 КСО и чл. 68, ал. 3 КСО. Не е налице 38 г. осигурителен стаж в хипотезите на чл. 68, ал. 1- 2 КСО и 15 г. действителен осигурителен стаж в хипотезата по чл. 68, ал. 3 КСО като зачетения стаж за редовна военна служба не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР КСО. В решението на директора на ТП на НОИ е посочено, че за записите в трудовата книжка за периода 1.01.1971 г. до 1.02.1984 г. не е спазено изискването за форма като липсва запис с цифри и словом изслуженото време, което се зачита за трудов стаж. Отхвърлено е и възражението за по малко зачетен трудов стаж в хипотезата на чл. 96, ал. 7 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите/отм/ действащ към момента на полагане на труд в селското стопанство, включително земеделските стопани кооператори. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Спорният предмет се изразява в това дали в периода 1.01.1971 г. до 31.12.1980 г. с изключение на признатия и зачетен от пенсионния орган стаж за 1975 г. от 1 м. и 26 дни и за 1979 г. 5 м. и 7 дни Р. е полагал труд по трудово правоотношение, съгласно записаното в трудовата книжка. Съдът е установил от приложената трудова книжка, че същата съдържа запис за стаж в ТКЗС "Р." С., АПК Х., АПК -юг Х. и Клоново стопанство с. С. на длъжностите "механик" за периода от 1.01.1971 г. 1.12.1978 г. и "монтьор" за периода 1.12.1978 г. до 31.12.1980 г. Същият документ удостоверява стаж в МТС с. Д. Главанак на длъжност "механик" за периода 1.01.1981 г. - 1.12.1984 г. на длъжност "н-к ремонтна работилница" от 1.01.1981 г. - 1.07.1984 г. и на длъжност "организатор по ремонта" за периода 1.07.1984 г. до 14.04.1984 г. приключен с посочване на продължителността и три подписа за периода от 1.01.1981 г. до 14.04.1986 г. или 5 г., 3 м. и 13 дни. като това приключване не е направено за стажа от 1.01.1971 г. до 31.12.1980 г. При констатацията в трудовата книжка съдът е приел, че според приложимата Наредба за трудовите книжки от 1953 г. /отм/ и Инструкцията за прилагането й № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж, такъв се установява с нея, ако към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е записан с цифри и с думи, подписан от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В настоящият случай спорният период в трудовата книжка не е заверен по описания начин нито цифрово нито словом. При тези доказателства съдът е приел, че трудовата книжка в тази част не е официален документ, поради липса на форма. Изводът е потвърден и от обстоятелствата за липса на данни в други документи и разминавания в съществуващите данни, което подкрепя съмненията за достоверността на записите в нея. При липса на други данни и непълноти в запазените архивни данни съдът не е кредитирал свидетелски показания, тъй като не са налице предпоставките за кредитиране на гласни доказателства в хипотезата на чл. 165, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното съдът е постановил решението си. Решението е правилно. В касационната жалба се съдържат доводи, поддържани и пред административния съд, обсъдени в обжалваното решение като неоснователни. Спорът между страните касае осигурителния стаж за времето от 01.01.1971 г. до 31.12.1980 г. на длъжност "механик" и "монтьор" който жалбоподателят удостоверява с трудова книжка. При преценката на доказателствената й сила първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че същата не е оформена съобразно изискванията на т. 6 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (обн. ДВ бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 1975), издадена във връзка с Наредбата за трудовите книжки от 1953 г/отм/. Обосновани са изводите, че след като липсва подпис на главния счетоводител и няма печат върху двете страници, формалната доказателствена сила на документа е неналична. Съгласно т. 8 от Наредбата за трудовите книжки, одобрена с ПМС № 149 от 20.03.1953 г. всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. В т. 6, б. "в" от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж се посочва, че продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по реда на т. 7 от същата инструкция, се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и се подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. Визираната норма императивно изисква съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка след прекратяване на трудово правоотношение. Последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа. Неоснователни са развитите от касатора доводи, че фактите по процесния спор се установяват с гласни доказателства. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са изброени изчерпателно документите, чрез които се установява осигурителния стаж по чл. 9 от КСО и липсата на други годни доказателства, удостоверяващи съществуването на процесния осигурителен стаж сочи обоснованост на изводите за неговото незачитане. Засилените технически гаранции при попълване на трудовота книжка имат за цел удостоверяване на фактите от значение за установяване на трудовия /осигурителен стаж/ и при опорочаване на тази форма документът няма придаденото му от закона удостоверителна сила на официален документ. Този дефект не може да бъде поправен в административното производство с гласни доказателства, както правилно е приел и административния съд. Хипотезата на чл. 165 ГПК според която в случаите, когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната не е налице в случая, когато документът е съставен, но не е в предвидената законова форма. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК ВАС шесто отделение

Цитирани разпоредби

1