Решение № 4744 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2010 г.

Решение № 4744 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2010 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по три касационни жалби, подадени от: Областния управител на област с административен център - гр. Варна, от Симеон Иванов Маринов от гр. Варна, чрез пълномощника му - адв. Сийка Христова и от Живка Тодорова Адамова и Димитра Тодорова Янчева от гр. Варна, чрез пълномощника им - адв. Росен Димитров, против решение № 423/26.02.2010 г., постановено от Административен съд - гр. Варна, първо отделение, Х състав, по адм. д. № 2932/2008 г. Касационните жалби са подадени от активно легитнимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалбата на Живка Тодорова Адамова и Димитра Тодорова Янчева, заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, землище Виница, област Варна, относно имоти № 838, № 843 и № 826 и е върнал преписката на областния управител за съобразяване на ПНИ в отменената част със законовите изисквания и указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част е отхвърлил жалбата. Присъдил е и направените разноски. Областният управител обжалва решението в частта му, с която е отменена неговата заповед по съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е неправилно-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възможността за образуването на имот от разликата над 600 кв. м от имот № 826 не е изследвана от вещите лице и не е ясно този имот ще отговаря ли на техническите изисквания, както и възможно ли е да се проектира път съгласно дадените указания. В останалата част счита решението на съда и изложените мотиви за правилни. В касационната жалба на Симеон Иванов Маринов се правят доводи за недопустимост на съдебното решение по отношение на него и имот № 838, евентуално-за неправилно-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Жалбоподателите нямат правен интерес да обжалват процесната заповед относно имот № 838 и относно записването в регистрите на същия като собственост на Симеон Иванов Маринов. По делото е представено влязло в сила решение № 1353/30.04.2009 г., постановено по гр. д. № 8628/2007 г. на ВРС, влязло в сила на 04.06.2007 г., от което се установява, че са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК от настоящите жалбоподателки Живка Тодорова Адамова и Димитра Тодорова Янчева срещу Симеон Иванов Маринов и съпругата му Иванка Стефанова Маринова за установяване, че целият имот с площ от 799 кв. м, съставляващ имот № 383 по плана на землището на гр. Варна, не е тяхна собственост, поради което нямат правен интерес да оспорват заповедта по отношение на този имот. Решението като недопустимо следва да се обезсили. Освен това счита, че решението е недопустимо изцяло, тъй като по делото е релевирано възражение за нищожност на решение № 1429/27.11.2006 г. на ОСЗГ - Варна, с което жалбоподателките се легитимират като собственици и установяват правния си интерес от оспорване. Съображенията им за неправилност на решението са следните: В регистъра към ПНИ е вписан Симеон Иванов Маринов като собственик на 600 кв. м. ид. части от имот № 838 с приетия по делото оценителен протокол № 973/08.02.1994 г., но по делото освен него е приет и нот. акт № 34,том ХIV, д. № 6615/94 г. на ВН. Същевременно е приложено и влязлото в сила решение на РС. Като е игнорирал влязлото в сила решение на ВРС, с което са отхвърлени исковете на настоящите жалбоподателки по отношение на целия имот № 838 и е отменил заповедта на областния управител по отношение на целия имот № 838. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗ, съгласно която всеки нов имот се образува от една или повече разлики, които се възстановяват на един и същ собственик, тъй като разликата от 199 кв. м, която би могла да бъде отделена от имот № 838, не може да бъде включена в имота на жалбоподателките, пред вид влязлото в сила решение, отнасящо се за целия имот с площ от 799 кв. м. Изводът на съда, приел безкритично заключението на тройната СТЕ, че е допустимо за жалбоподателките образуването на нов имот с площ от 414 кв. м /от разликите от имот 838 и от имот № 843/, е в пълно противоречие със закона и нормите по ЗУТ. Освен това за имотът има издаден нот. акт и границите на имотите, за които има издаден акт за придобиване, следва да се нанасят без изменение. В касационната жалба на Живка Тодорова Адамова и Димитра Тодорова Янчева се прави искане за отмяна на решението само в частта му, с която е отхвърлена жалбата им срещу заповедта на областния управител досежно имота с площ от 1009 кв. м, находящ се западно от имот № 826, без номер, попадащ в границите на стар имот № 3523 от комбинирания план на местността. В останалата част считат решението на съда за законосъобразност. Доводите са за неправилност на решението в посочената част, изразяващи се в следното: Съдът неправилно не е възприел заключението на вещото лице Юлия Христова, която е категорична в извода си, че "площта от 965 кв. м. от имот 2841 /оцветена в жълто на комбинираната скица и представляваща гола поляна и съгласно вещите лица от тройната СТЕ/, попадаща в стар имот № 3523,може да се обособи в самостоятелен парцел, като достъпът до имота може да се предвиди и за сметка на имот № 822 и № 2841, достигайки до път № 9701.Този правилен и обоснован извод според жалбоподателките е следвало да бъде включен в мотивите и да е основа на задължителните указания до областния управител. Съдът неправилно отказал искането, направено в съд. заседание на 03.02.2010 г. да конституира и собствениците на имот № 822 като страни в производството по съображения, че по отношение на имот № 822 жалба от наша страна няма. Вярно е, че не е обжалвана заповедта по отношение на този имот, но това е поради факта, че възможността за неговото засягане им е станала известна едва в светлината на изслушване на СТЕ. С оглед на това нововъзникнало обстоятелство жалбоподателките считат, че съдът е следвало да конституира като страни в производството и неговите собственици. С три писмени отговора заинтересованата страна Неделчо Иванов Неделчев оспорва касационната жалба на областния управител, заявява, че касационната жалба на Симеон Иванов Маринов касае имот № 838, който е през един имот и през път от неговия и не засяга интересите му, а по отношение на жалбата на Живка Адамова и Димитра Анчева предоставя на съда да прецени основателността и законосъобразността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби на областния управител и жалбите на физически лица са в срок. Предвид представените в днешното съдебно заседание, влезли в сила решения по иск по чл. 97 ГПК и частични възражения на процесуалния пълномощник, моля са се съобрази решението в тази част. В останалата част са неоснователни доводите - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Решението е постановено при спазени процесуални норми, в съответствие с разпоредбите § 4, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 28 ППЗСПЗЗ и е обосновано. В производството по чл. 168 вр. чл. 145 АПК, в съответствие с правилата на доказване в чл. 170 - 171 АПК са изследвани доводите на страните и е формиран обоснован извод за изменение на плана на новообразуваните имоти, съобразно приетите експертни становища и нормативната уредба. Наведените от С. Маринов доводи за недопустимост на първоинстанционната жалба правилно са отхвърлени по изложени в мотивите съображения. Предявеното възражение на административния орган за неизследвани технически възможности на предложените промените в ПНИ от експертите се въвежда едва в касационната инстанция и следва се отклони. Разгледана по същество, касационните жалби на Областния управител и на Симеон Иванов Маринов са неоснователни, а решението в тази му част е правилно и законосъобразно, по следните съображения: При постановяването на решението си в частта му, с което е отменена заповедта на областния управител съдът е преценил правилно представените писмени доказателства и заключението на приетата тройна СТЕ и направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви относно посочената част от решението, които настоящият състав на ВАС възприема. Правилно е прието, че от разликите от имоти № № 838 и № 843 може да се образува нов имот с необходимите площ и лице, който да се отреди за бившите собственици /респективно-наследниците/, като е осигурен и достъп до път. Правата на ползувателите също не са нарушени и за тях се обособяват имоти съобразно признатите им права и при съобразуване със съществуващите в имота сгради. Неоснователни са доводите във втората касационна жалба на Симеон Иванов Маринов. Същият е бивш ползувател, на когото са признати права в размер на 600 кв. м. от имот № 838 и тези права не се нарушават при отделянето на останалата част от имота, надхвърляща признатите му права, за образуване на нов имот за бившите собственици, включващ и разликите от съседния имот № 843. Видно от приложения нот. акт № 34/1994 г., той е признат за собственик на 600 кв. м. идеални части от имот пл. № 838. Видно от приложеното решение по гр. д. № 8628/2007 г., предявените искове от Живка Тодорова Адамова и Димитра Тодорова Янчева срещу ответниците Симеон Иванов Маринов и съпругата му Иванка Стефанова Маринова с правно основание чл. 97 от ГПК - за приемане за установено, че ответниците не са собственици на имот № 838 по ПНИ, са отхвърлени, но по изложените в мотивите съображения, а именно: че не е доказана активната материално-правна легитимация, тъй като с представеното решение на ОСЗГ - Варна е признато за възстановяване на собствеността, но върху зем. земи, които се възстановяват при условията на § 4 - 4л от ЗСПЗЗ и това решение няма конситутивно действие, тъй като границите на имотите, които се възстановяват по този ред се определят не с него, а с ПНИ, като правото на собственост се възстановява със заповедта на кмета по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ /§ 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ/. Прието е, че до приключване на процедурата по възстановяване на собствеността искът им е преждевременно предявен. Прието е също, че в полза на ответниците е възникнала възможността да трансформират правото на ползване в право на собственост и се легитимират като собственици. В настоящото производство съдът също е приел, че Симеон Иванов Маринов е собственик на 600 кв. м. ид. части от имота, които е заплатил, установено и от представения нот. акт. Това обстоятелство обаче не е пречка за бившите собственици да бъде отреден имот съобразно изискванията на чл. 28, ал. 7, съгласно която разпоредба, разликите над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуването на нов имот /имоти/ с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики които се възстановяват на един и същ собственик. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, имотите на правоимащите по § 4а, запазват границите си, но когато площта им не надвишава 600 кв. м. В случая площта на имота надвишава площта от 600 кв. м. и от разликата над тази площ, ведно със разликата от съседния имот, може да се образува нов имот за бившите собственици, както правилно е приел съда. Неоснователно е и оплакването на този касатор, че съдът не бил разгледал доводът му за нищожност на решението на ОСЗГ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността на жалбоподателките. Това решение не може да бъде предмет на разглеждане в производството по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Правилни са изводите на съда, че и от разликата над 600 кв. м. от имот № 826, също може да се образува нов имот за бившите собственици. Възражение в касационната жалба относно някаква непълнота в СТЕ не може да се вземе пред вид, тъй като е направено едва в касационното производство. Отделно от това, от доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, както е сторил и съда, че от разликата може да се образува самостоятелен имот, като достъпът до път се осигурява от тясната и дълга ивица, намираща се между имоти № 825 и № 827. Логично е по този начин да може да се осигури и достъпът до частта от имот № 626, обособена за бившите собственици по заключението на СТЕ. Решението на съда, с което е отменена оспорената заповед на областния управител относно имоти № № 838, 843 и 826 е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият състав на ВАС намира за основателна жалбата на Живка Тодорова Адамова и Димитра Тодорова Янчева срещу решението на съда в частта му, с която е отхвърлена жалбата им досежно имот с площ от 1009 кв. м., находящ се западно от имот № 826,попадащ в границите на стар имот 3523 от комбинирания план на местността, по следните съображения: Жалбоподателите твърдят, че този имот е без номер по ПНИ, но в заключението на тройната СТЕ е посочено, че в ПНИ, новообразуван имот № 2841, целият с площ от 10.172 дкр. е записан на Държавно лесничейство"-залесена горска територия. Съдът е приел, че жалбата в частта и по отношение на имот с площ от 1009 кв. м. е неоснователна, тъй като този имот е без номер и не е отразен в ПНИ, като се е позовал и на разпоредбата на чл. 14 от Закона за горите. В тази част решението противоречи на отразеното в СТЕ и на обясненията на вещите лица в съд. заседание от 03.02.2010 г. Ако имотът от 1009 кв. м., който попада в границите на стар имот № 3523 от комбинирания план на местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", идентичен с имот № 7919 от КП от 1956 г. не попада в границите на ПНИ, то жалбата срещу заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ по отношение на този имот би била недопустима - поради липса на предмет, а не неоснователна. В тройната СТЕ обаче е посочено, че в ПНИ е отразен новообразуван имот № 2841,с площ от 10.172 дкр., записан на Държавно лесничейство. От скиците към заключението е видно, че претендираната част от стар имот 3523 се намира между други имоти, образувани за бивши собственици или ползватели, по ПНИ. В съдебното заседание от 03.02.2010 г. вещите лица са обяснили, че тази част от имота представлява празно място-гола поляна, няма дървета, има само камънаци. Ако този имот е включен в границите на територията по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ /границите, върху които собствеността се възстановява по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ и съответно е включен в границите на ПНИ, не е приложим Закона за горите, а съдът следва да изясни дали са спазени изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ при изготвянето на ПНИ. По делото няма данни правото на собственост върху процесния имот от 1009 кв. м. да се възстановява по реда на ЗВСГЗГФ, а има данни, че се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Вещите лица са дали вариант за образуване на самостоятелен имот-новообразуван имот № 5 с площ от 1.420 дкр. /оцветен в сиво на скицата/, представляващ сборната площ от имот № 2 - с площ от 454 кв. м./ представляващ разликата над 840 кв. м. от имот № 826 и имот № 4 с площ от 965 кв. м. -държавен горски фонд. Предложението за достъп до път на СТЕ е през имот 822,но жалбата не е насочена към него. Не е предвидена възможността достъпът до новообразувания имот с площ от 1.420 дкр. да се извърши през имот № 826. Вещите лица освен това са заявили, че можело и да има горски път за достъп, но не можели да го твърдят, тъй като не са проверили. По изложените съображения решението в тази му част следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, като изясни чрез поставени задачи на СТЕ, включен ли е спорния имот в границите на ПНИ и ако е включен - да се изследват възможностите за образуване на самостоятелен имот и достъп до път. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,