Решение № 6163 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2017 г.

Решение № 6163 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез законния си представител В. К., против Решение № 1443/25.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1570 по описа за 2017 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ОП-108-0228505/12.06.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Б., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, вр. чл. 186, ал. 3 и чл. 187 ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – зоомагазин, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] стопанисван от [фирма] за срок от седем дни, като е забранен достъпа до обекта – зоомагазин, находящ се в [населено място], [жк], бл. [номер] за срока на ПАМ. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че от административното нарушение са причинени незначителни вреди за фиска. Издаването на ПАМ, наред с наказателно постановление, съдържащо имуществена санкция, съществено затруднява стопанската дейност на жалбоподателя и нарушава принципа на съразмерност. Липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. В нарушение на принципа на съразмерност бил определен7 -дневен срок на мярката, при игнориране на обстоятелствата, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Липсата на мотиви относно определения срок на мярката е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта, макар определянето на срока да е по целесъобразност. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповедта за наложена ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка при извършена покупка на 19.05.2017 г, в 17. 46 часа на 1 бр. дрешка за куче на стойност 8,00 лева, заплатени в брой. Издаден е служебен бон № 0000534/19.05.2017 г. с изписана операция по служебно въвеждане на сумата от 08,00 лева. За установено съдът е приел, че при проверката са били представени документите на ФУ като паспорт, свидетелство за регистрация, договор за техническо обслужване, валиден до 21.07.2017 г. На 07.06.2017 г. при извършена контролна покупка в 13, 45 часа на 1 бр. креда за гризачи на стойност 1, 60 лева, заплатени в брой, също не е била издадена фискална касова бележка, като е констатирано при проверката разминаване в касовата наличност, изразяващо се в установена сума в размер на 05, 05 лева вповече от регистрираните във ФУ. Решението валидно, допустимо и правилно. На първо място не може да бъде споделен довода на касатора, за липса на компетентност на лицето издало обжалваната ПАМ. В чл. 7, ал. 1 от Закона за НАП е посочен кръга на лицата включени в определението орган по приходите. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая както правилно е приел АС, съгласно заповед № ЗЦУ -1657/29.12.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК са определени директорите на дирекция "Контрол" в териториалните дирекции на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ "запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената в акта за установяване на нарушението фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Фактическият състав на налагане на принудителната административна мярка не съдържа резултат от административното нарушение, още по-малко преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска. Законът допуска издаването на ПАМ, наред с наказателно постановление, съдържащо имуществена санкция и същественото затруднение за стопанската дейност на жалбоподателя е в резултат на създадената от него самия организация на търговската дейност. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност е определен 7-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, което съответства на обстоятелството, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,