Решение № 11871 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6109/2011 г.

Решение № 11871 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6109/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова С решение от 07.03.2011 г. по адм. д. № 2827/2010 г. Варненският административен съд е отменил решение № 1732 - 13 по протокол № 17/13/14.10.2009 г. на Общински съвет Варна, прието повторно с решение № 1809 - 2 по протокол № 18/13 от 13.11.2009 г. г. на Общински съвет- Варна, с която е одобрен ПУП - ПУР на СО" Ален мак" в частта за ПИ 1243 по ПНИ на СО" Ален мак"и е върнал преписката на органа за ново произнасяне . Решението се обжалва с касационни жалби от кмета на община Варна и Общински съвет Варна. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационните жалби не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С обжалваното пред Варненския административен съд решение на Общински съвет Варна е одобрен ПУП - план за улична регулация на СО " Ален мак" на основание чл. 21, ал. 1 т 11 от ЗМСМА, вр. с чл. 129, ал. 1 ЗУТ". В него е предвидена улица тупик за обслужването на имота на ответникът и се се отнема площ от повече от 25%, а предвижданията на плана засягат съществуваща сграда. Варненският административен съд е отменил заповедта в частта относно имота на ответника, като е приел, че административният акт е неблагоприятен за ответникът от гледна точка на приложения варият в хода на администрацията в сравнение с друг предложен и реално съществуващ от в. л. за за урегулиране на имота, при който улицата - тупик се проектира до о. т. 654 и обслужва същия. Съдът е приел, че е нарушен принципа за съразмерност и не е постигната целта на закона, след като е налице и друга техническа възможност за осъществяване на предвидената по одобрения план задънена улица. При постановяване на решението Варненският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Установено е, че предвидената улица тупик преминаваща през имота, собственост на ответника по касационните жалби е нецелесъобразно дълга и ще обслужва едниствено този ПИ - 1243.Т. Установено е, че това не е единственото техническо решение. Техническата експерниза, чието заключение не е оспорено от страните предлага няколко други варианта за улицата тупик и урегулиране на този имот, един от които е по икономично осъществим и дава по- добри възможности за целесъобразно устройване на процесния имот на ответника, съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, която в конкретния случай не е била спазева с обжалвания административен акт. Законосъобразно и обосновано Варненският административен съд е приел, че решението на ОС Варна в обжалваната му част е в противоречие с основния принци на за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК при постигане целта на закона. Административният орган е следвало да приложи по-благоприятните мерки по отношение на собстввеника на процесния имот, след като и по този начин може да бъде постигната целта на закона, съгласно чл. 6, ал. 3 АПК. Тази норма има приоритет пред следващата по чл. 6, ал. 4 АПК, поради което приложеният от административния орган по-икономичен вариант на регулация е в нарушение на материалния закон, още повече, че този вариант е незначително по-икономичен от предлаганите други технически възможности, съобразени с посочените по-горе принципи за постигане целта на закона. Нред с това липсват и съображиния дали възприетото с ПУР урегулиране е най-икономично осъществимо и по-благоприятно за държавата и обоществото . Правилен е извода, че липсата на съображения на административния орган не могат да бъдат замествани от тези на съда, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от този административен орган. Решението на Варненския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В настоящата производство разноски от ответника не са претендирани, поради което съдът не следва да се произнася. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд