Решение № 8363 от 9.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Смолян, чрез процесуален представител, против решение 347 от 20.11.2020 г., постановено по адм. дело 282/2020 г. по описа на Административен съд-Смолян (АС-Смолян), с което съдът е осъдил кмета на община Смолян да прекрати незаконосъобразното бездействие, изразяващо се в непубликуване на сайта на общината на таксите по чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и е задължил органа по чл. 3 от ЗДОИ да предприеме действия по отстраняване на пропуските в едномесечен срок от влизане в сила на решението, като е присъдил разноски в тежест на община Смолян. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие със събраните доказателства. Излага доводи за неправилно приложение на разпоредите на ЗДОИ, относими към настоящия случай. Твърди, че правилното им тълкуване води до извод за изпълнение на задълженията на кмета на община Смолян съгласно чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ. Наведените в касационната жалба оплаквания сочат на отменителното основание по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. По изложените съображения касаторът иска решението на АС-Смолян да бъде отменено и вместо него по същество жалбата (с характер на искова молба), подадена от П. Запрянов с правно основание чл. 256 от АПК, да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът П. Запрянов, чрез процесуален представител адв. Б. Бойчев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение по изложени в писмен отговор и писмена защита доводи и възражения. Претендира разноски за касационната инстанция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК спрямо претендирания от касатора адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. В случая П. Запрянов е поискал на хартиен носител информация от обществения сектор за повторно използване със заявление с вх. ПИООМП000010 от 14.08.2020 г. За да постанови обжалваното решение АС-Хасково е приел, че таксите по чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ, събирани от общините за повторно използване на информация от обществения сектор, следва да бъдат задължително определени от общинския съвет. Между страните по делото не е спорно, че такива такси не са определени в изричен акт, приет от общинския съвет на община Смолян и не са публикувани на официалната интернет страница на общината, съгласно правилото на чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 11 от ЗДОИ. Установено е, че по отношение на визираните такси за повторно използване на информация в община Смолян е въведен ред, съобразно чл. 33 от Вътрешните правила за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация от община Смолян, утвърдени със заповед РД-0404/10.05.2018г. на кмета на община Смолян, който ред предписва, че повторно използване на информация се предоставя след заплащане на материалните разходи, съгласно чл. 13, ал. 2 от същите правила. Последната разпоредба препраща към нормативите, определени от министъра на финансите, т. е. към разходите, визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДОИ, които в настоящия случай са утвърдени със заповед ЗМФ-1472/29.11.2011 г. на министъра на финансите. Тази информация е налична на сайта на общината. Съдът е приел, че таксите, уредени в чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ, са различни от разходите, уредени в чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ, тъй като става въпрос за две отделни процедури за предоставяне на обществена информация, за които законодателят е предвидил съответен ред за определяне на разходите, които биха могли да възникват във връзка с предоставяне не информацията. При безспорно установен факт, че община Смолян не е публикувала на сайта си документ, съдържащ размера на таксите, които да са приети от общинския съвет и са дължими за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване, съгласно чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ, съдът е достигнал до извод за основателност на предявения от П. Запрянов иск с правно основание чл. 256 от АПК.Развити са мотиви, че кметът на община Смолян не е изпълнил задължението си, произтичащо пряко от разпоредбата на чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ, не е публикуван и няма издаден акт на общинския съвет, с който да са определени таксите за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно ползване. Административният съд е приел наличие на бездействие на кмета на община Смолян да изпълни задължението си по чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ, вр. с чл. 41ж1 от ЗДОИ, съгласно което всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт следва периодично да публикува актуална информация относно таксите по чл. 41ж от ЗДОИ за предоставяне на повторно използване на информацията от обществения сектор. Кметът на община Смолян е осъден да прекрати незаконосъобразното си бездействие и е определен едномесечен срок, в който да отстрани допуснатия пропуск. Присъдил в полза на П. Запрянов 700 лева адвокатско възнаграждение. Решението на АС-Смолян е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните норми на закона и поради необоснованост. По силата на чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ таксите за предоставяне на информация за повторно използване (които съгласно ал. 1 на същата разпоредба не могат да надхвърлят материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията), когато задължен субект е общината, се определят с акт на общинския съвет, като така определените такси не могат да надвишават таксите по чл. 41ж, ал. 5, т. 1 от с.з., а именно таксите, определени с тарифа на Министерския съвет. В чл.41ж, ал. 6 са установени критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на визираните в ал. 5 такси, включително тези, определяни от общинските съвети. В случаи че такава тарифа не е приета, разпоредбата на чл. 41ж, ал. 9 изрично предвижда, организацията предоставя тази информация за повторно ползване безплатно или след заплащане такса, определена с тарифата по чл.5, т.1. Точното и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 41ж, ал. 9 от ЗДОИ води до обоснования извод, че законодателят не е вменил задължения на кмета на общината да определя такси в хипотезата на предоставяне на информация за повторно ползване. Правната норма допуска ситуация, при която размерът на процесните такси не е изрично уреден с акт на общинския съвет, като в този случай информацията следва да бъде предоставена или безплатно, или след заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 41ж, ал. 5, т. 1 от ЗДОИ. Оттук следва, че неизпълнението на задължението на общинския съвет да приеме изричен акт по смисъла на чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ не може да доведе до извод за незаконосъобразно бездействие на кмета на общината, който макар и представител по закон на общината и председател на общинския съвет, притежава самостоятелна правосубектност като орган на изпълнителната власт в общината и като задължен субект за предоставяне достъп до обществена информация, същият не е адресат на задължението по чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ да определя такси за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно ползване. Задължението, произтичащо пряко от нормата на чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ, принадлежи на общинския съвет, който е орган на местното самоуправление съгласно чл. 18 от ЗМСМА, на който законът признава и възлага определени правомощия с оглед осъществяване на политиката за изграждане и развитие на общината. Предвид изложеното, не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на община Смолян да публикува на интернет сайта на общината информация за таксите по чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ с довода, че общинският съвет не е приел такава тарифа. Задължението по чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ се изразява в това на интернет страниците на общината да се обявят данните за нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и на нормативите за разходите за повторно използване на информация от обществения сектор по чл.41ж. След като такива нормативи за разходи не са приети от общинския съвет, не е налице незаконно бездействие от страна на кмета на общината. Предмет на жалбата до АС-Смолян с характер на искова молба по чл. 256 от АПК не е нито отказ да се предостави търсената информация в поисканата форма (до информацията, отразена на хартиен носител, е предоставен пълен достъп, от който няма данни жалбоподателят Запрянов да се е възползвал), нито с жалбата се оспорват основанието или размерът на поисканата от органа и заплатена от искателя такса от 1,62 лв. Предмет на отправената до АС-Смолян претенция е единствено и само твърдяното бездействие на кмета на община Смолян по чл. 15а, ал. 2, вр. с чл. 41ж, ал. 6 и ал. 9 от ЗДОИ да публикува на сайта на общината размера на таксите за повторно използване на информация или да укаже, че такава информация се предоставя безплатно. Липсата на претендираното незаконосъобразно бездействие, по изложените по-горе съображения, обуславя извод за неоснователност на претенцията с правно основание чл. 256 от АПК. Търкуването на разпоредбата на чл. 41ж, ал. 9 от ЗДОИ сочи, че в случаите на неприета тарифа за таксите от общинския съвет, не се издава нарочен друг акт, а организацията от обществения сектор пристъпва директно към предоставяне на информацията безплатно или след заплащане на такса, определена с тарифата по чл.41ж, ал. 5, т. 1 от ЗДОИ, т. е. действията на органа в хипотеза като процесната не са императивно обусловени и предопределени от въвеждането, респективно публикуването на изрични нормативи за разходите за повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж от ЗДОИ. В случая кметът на общината е посочил в чл. 33 вр. с чл. 13, ал. 2 от Вътрешните правила в раздел "Ред за предоставяне на информация за повторно използване", че разходите се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, като на pdf файл е качена на сайта на общината /л.15/ заповед ЗМФ-1472/ 29.11.2011 г. на министъра на финансите. Като е достигнал до извод за основателност на иска по чл. 256 от АПК и е осъдил кмета на община Смолян да прекрати незаконосъобразното си бездействие по чл.41ж, ал.5, т. 3 от ЗДОИ и е определил едноседмичен срок за предприемане на действия, АС-Смолян е постановил неправилен съдебен акт. Решението следва да бъде отменено в неговата цялост и спорът да бъде решен по същество, като се отхвърли иска на П. Запрянов, наименована жалба, против бездействие на кмета на община Смолян. Относно претенцията за разноски. Пред първоинстанционния съд и двете страни са представлявани от адвокати, като платените адвокатски възнаграждения са в размери по 700 лв. Страните не са правили възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения. За настоящата съдебна инстанция касаторът претендира 700 лева, а ответникът 500 лв. Разноските са направени. Ответната страна прави възражение пред настоящата съдебна инстанция за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. При този изход на спора, предвид претендираните и доказани разноски пред двете инстанции, сложността на делото и при съобразяване с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в касационното производство и чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по административни дела без материален интерес, П. Запрянов следва да бъде осъден да заплати в полза на община Смолян сторените от ответника в първоинстанционното производство разноски от 700 лв., за настоящото съдебно производство в размер на 500 лв., както и и 70 (седемдесет) лева, заплатена държавна такса за касационното оспорване, или общо сумата от 1270 (хиляда двеста и седемдесет) лева, разноски за водене на делото пред двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение