Решение № 2705 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 496/2025 г.

ВАСВторо отделение17.03.2025 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2012 от 22.11.2024 г. по адм. дело 195/2024 г. на Административен съд Кюстендил.

ОСЪЖДА К. К. С., [ЕГН] и М. Д. С., [ЕГН] и двамата от гр. Кюстендил да заплатят на община Кюстендил, гр. Кюстендил, пл. Велбъжд 1 сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на К. К. С. и на М. Д. С. против решение 2012 от 22.11.2024 г. по адм. дело 195/2024 г. на Административен съд Кюстендил, с което са отхвърлени жалбите им против заповед РД-00-475/04.04.2023г., издадена от кмета на община Кюстендил. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Кюстендил да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кмет на община Кюстендил оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Решението на Административен съд Кюстендил е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена, съдържа фактически и правни основания за постановяването й, издадена е след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт 13/15.11.2022 г., с който са установени извършените стоително- монтажни дейности и нарушените разпоредби, като в съответствие с чл. 225а, ал. 2 ЗУТ на жалбоподателите е осигурена възможност да представят възражения. Възражението на касаторите, че предметът на оспорения административен акт е неясен, е неоснователно. В заповедта и в предхождащия я констативен акт пристройката и надстройката към жилищната сграда са описани с точно местоположение, конкретни параметри, конструктивни характеристики и предназначение. Посочени са и изпълнените без строителни книжа отделни строително- монтажни дейности, като са уточнени по вид и начин на изграждане. Така описан предметът на заповедта е конкретизиран по начин, който позволява неговото еднозначно индивидуализиране. В този смисъл са мотивите на решение 3987/ 03.04.2024г. по адм. дело 1689/ 2024г. на Върховния административен съд, второ отделение. В съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед, с която на жалбоподателите К. и М. С. е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ: пристройка, надстройка и реконструкция на едноетажна жилищна сграда, находяща се в УПИXII-1256, кв. 146 по плана гр. Кюстендил, е издадена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2, ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. От събраните по делото писмени доказателства и от заключенията (основано и допълнително) на вещото лице по допусната съдебнотехническа експертиза се установява, че в съществуващата в УПИ УПИXII-1256, кв. 146 по плана гр. Кюстендил едноетажна жилищна сграда, която не е включена в режима на застрояване по плана от 1992г., са изпълнени строително монтажни дейности, включващи изливане на нови основи, колони, греди и пояси за укрепване на сградата, площта на жилищния етаж е увеличена към дъното на имота и към страничните регулационни линии с изграждане на ограждащи стени; извършена е подмяна на подовите конструкции с изливане на стоманобетонови плочи на всички нива (жилищен етаж и тавански етаж), изпълнени са стомабетонови греди над каменни зидове. Съществуващото подпокривно пространство е оформено в тавански етаж, като е излята стоманобенова плоча, поставени са стоманобетонови колони и са изградени вътрешни стени, обособящи отделни помещения, извършен е надзид като е увеличена височината на кота корниз, изградена е и стомобетонова стълба за достъп до таванския етаж. Поставен е нов покрив с дървена конструкция и битумни керемиди. Строителството е извършено през 2022г. без одобрен проект и разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ надстройка, пристройка и реконструкция на жилищна сграда по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория и съгласно легалната дефиниция на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Извършеното строителство е в противоречие и с предвижданията на ПУП- ПЗ за имота, поради което е незаконно и в хипотезата на чл. 225, ал.2, т.1 ЗУТ. Възраженията на касатора, че описаните в заповедта строително- монтажни дейности представляват текущ ремонт, тъй като не се установява увеличение на площта и височината на сградата, са неоснователни. Извършеното строителство включва замяна на основни конструктивни елементи и промяна на цялостната конструкция на сградата, с които се увеличава устойчивостта и трайността на строежа и представлява реконструкция по смисъла на §5, т. 44 от ДР на ЗУТ. Същевременно с останалите строителни дейности е увеличен обема на сградата в хоризонтално и във вертикално отношение, т.е. изпълнени са пристройка и надстройка. Описаното в заповедта за премахване строителство над жилищния етаж по своите параметри, конструктивни характеристики, начин на изграждане и предназначение представлява изцяло нов строеж, който не може да се квалифицира като подпокривно пространство. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се определи като основен ремонт съгласно § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ то извършеното строителство също е незаконно, тъй като за основния ремонт също се изисква разрешение за строеж (чл. 148, ал. 13 ЗУТ във вр. § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ), а в случая такова не е издадено. Доводът, че разрешение за строеж не се изисква, тъй като строежът попада в хипотезите на чл. 151, ал. 1, т. 1 - 15 ЗУТ, също е неоснователен с оглед изложеното по-горе относно характеристиките и категорията на строежа. Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим и подлежи на премахване, също е правилно. Строителството е извършено през 2022г. (доказателства в друг смисъл от касаторите не са ангажирани), поради което попада извън времевия обхват на разпоредбите на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и на релевантните за спора факти и обстоятелства. Допуснатата от административния съд съдебно -техническа експертиза и поставените задачи са в изпълнение на указанията, дадени с решение 3987/ 03.04.2024г. по адм.дело 1689/ 2024г. по описа на Върховния административен съд. Представеното по делото основно заключение правилно е кредитирано от съдебния състав, тъй като не е оспорено, включително от жалбоподателите и не се опровергава от останалия доказателствен материал. Допълнителното заключение е оспорено от жалбоподателите, но с общи възражения, които не са свързани с фактическите констатации на експерта, поради което също правилно е кредитирано от съда. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа подробни мотиви, обосноваващи направените от съда изводи по тълкуването и прилагането на закона. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационните жалби се представлява от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на община Кюстендил, в чиято структура е административният орган, издател на оспорения акт, сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,