Решение № 2732 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6484/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Д. Н., чрез адв. Т. Радуцов, срещу Решение 1444/05.03.2024 г., постановено по адм. дело 5630/2022 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-21-191/28.04.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София- град и потвърденото с него разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване (ПО), с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на И. Н.. Поддържат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. В условията на алтернативност, делото да се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд предвид допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ София- град, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Д. Петрова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-191/28.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване (ПО), с което, на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО и §4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 55, ал. 1 от АПК, е възобновено административното производство по заявление с МП-133432/11.11.2014 г., подадено от И. Д. Н. и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н., тъй като същият не отговаря на изискванията за навършена възраст 63 години и 8 месеца и общ осигурителен стаж от трета категория 37 години и 08 месеца. По делото от фактическа страна е установено, че със заявление от 11.11.2014 г. И. Д. Н. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на и §4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към заявлението е представил документи, удостоверяващи необходимия му стаж и за категория труд, съгласно изискванията на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), сред които Трудова книжка 1408, издадена от ЖПЗ Г. Димитров, удостоверение, образец УП 30 с 204/29.12.1989 г., издадено от Железопътен завод Георги Димитров София, удостоверение, образец УП 3 302-3/16.10.2002 г., издадено от ДФ СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ, както и Удостоверение ОА-ЕУП 13-646/20.10.2014 г. и Удостоверение ОА-ЕУП 15-1500/20.10.2014 г., последните две, издадени от Архивохранилището към ТП на НОИ София-град и Удостоверение УП -2 1, издадено от Емин Телефон ЕООД София. С разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване не е зачетен удостоверения стаж по представените документи, издадени от ЖЗП Г. Димитров и ДФ Строймашинженеринг. Посочено е и че трудовата книжка се явява ненадлежно оформена от осигурител СО Вагоностроене. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ София-град, който с Решение 2153-21-191/28.04.2022 г. оставя жалбата без уважение. За да постанови този резултат, пенсионният орган е извършил задълбочена проверка на представените документи като са зачетени само тези, които са редовни от външна страна. Въз основа на представените редовни от външна страна документи от Н., е преценено, че същият не отговаря на законовите изискванията на чл.68, ал.1 и ал.2 и §4, ал.1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което е постановен отказ. Пенсионният орган не е зачел осигурителен стаж, удостоверен с документи, издадени от ЖПЗ Георги Димитров- София за периода от 18.05.1973 г. до 01.06.1975 г. и от 01.06.1975 г. до 19.03.1976 г., вписани в Трудова книжка 1408 като стаж в ЖП завод Георги Димитров София, както и в периодите от 18.05.1973 г. до 19.03.1976 г. и от 10.04.1975 г. до 29.12.1989 г., вписани като трудов стаж на длъжност износвач на гореща шлака в леярен цех. Пенсионният орган не е зачел осигурителен стаж, удостоверен с документи, издадени от ДФ Строймашинженеринг за периода от 01.01.1990 год. до 31.12.1999 год. Установено е, че представеният от Н. обр. УП-3, изх. 302-3 от 16.10.2002 год. е с посочен БУЛСТАТ, който не е съществувал към датата на издаване на документите, не е посочено местонахождението на изплащателните документи, въз основа на които е издаден документа, което представлява липса на изискуем реквизит. В образеца на бланката на документа е отразено, че се издава на основание чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, изменението на заглавието на наредбата е обнародвано в ДВ бр.19/2003 год., което е основание да се приеме, че документът е антидатиран. С решение от 03.01.1997 год. на СГС, ДФ Строймашинженеринг е обявена в несъстоятелност и за синдик е назначено лицето Г. Т. Х.. Издадените от името на ДФ Строймашинженеринг документи са подписани от И.Радев, който е ръководител на едно от четирите подразделения на дружеството, но който не е подписал документите. В представената Трудова книжка 1408 е налице нередност по отношение на вписания стаж за периода 01.01.1990 год. до 31.12.1999 год., тъй като за работодател е вписано СО Вагоностроене. Същото към момента на осъществяване на трудовата дейност е с прекратена дейност, т.е трудовата книжка е нередовен документ за установяване на трудовия стаж за горепосочения период. Съгласно данните от Търговския регистър, ДФ Строймашинженеринг е пререгистрирана служебно по Закона за търговския регистър на 15.06.2011 г. Регистрация 20110615095538. При тази служебна пререгистрация фирмата е получила ЕИК 176091441, т. е. този ЕИК ( а не БУЛСТАТ ) съществува от датата на служебната пререгистрация. Това противоречи на удостоверение обр. УП 3 302-3 от 16.10.2002 г., издадено от ДФ Строймашинженеринг. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателнитеведомости и затова записванията в трудовата книжка трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Жалбоподателят е представил удостоверение за осигурителен стаж обр.УП-30 204/29.12.1989 год., издадено от ЖПЗ Георги Димитров София, където е посочено, че лицето е придобило осигурителен стаж, придобит на длъжност извозвач на гореща шлака в леярен цех и е предложено стажът да бъде категоризиран от първа категория труд на основание т. 4 н от ПКТП. Изменението в т.4 н от ПКТП е обнародвано в ДВ бл.58/1990 год., т.е. към датата на издаване на удостоверението цитираната редакция на т.4 не е обнародвана и влязла в сила, което е доказателство за антидатиране на документа. На удостоверението е положен печат с абревиатура ДСО БДЖ, която е била в сила до 1976 год., когато е образувано Стопанско обединение Български държавни железници. Стажът, удостоверен с УП-30 204/29.12.1989 год. е оформен и в трудовата книжка на лицето с 1408, издадена на 18.05.1974 г. от ЖПЗ Георги Димитров- София и с положен печат с абревиатура М.Т. и С. Това е абревиатурата на Министерство на транспорта и съобщенията. Към датата на издаване на удостоверението обаче съществуват Министерство на транспорта и Министерство на съобщенията. Във връзка с така установеното, пенсионният орган е преценил, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО за отпускане на ЛПОСВ, тъй като съгласно тази норма до 31.12.2015 год. вкл., лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете за първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Административен съд София- град е извършил анализ на приложените по делото и административната преписка писмени документи. В съдебното производство ответникът по оспорването е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК представените от Н. документи - Трудова книжка 1408, издадена на 18.05.1973 г. от ЖЗП Г. Димитров София; Удостоверение, обр. УП-30 204/29.12.1989 г., издадено от ЖПЗ Георги Димитров- София в частта на вписванията с отразенстаж за периода от 18.05.1973 г. до 01.06.1975 г. и от 01.06.1975 г. до 19.03.1976 г., вписани в Трудова книжка 1408 като стаж в ЖПЗ Г. Димитров София, както и в периодите от 18.05.1973 г. до 19.03.1976 г., и от 10.04.1978 г. до 29.12.1989 г. Съдът е сравнил оспорените документи с другите безспорни такива и установил, че не е доказано записите в оспорваните документи да се отнасят до действително положен труд при тези работодатели от И. Н. в посочените периоди. Първоинстанционният съд е съобразил отразеното в протокол от 09.04.1997 год. от събранието на кредиторите на ДФ Строймашинженеринг, че към датата на издаване на образеца- 17.05.2001 год, архивът на фирмата е унищожен, като още през 1994 год. е предаден на Вторични суровини. Съгласно този протокол фирмата на практика не извършва каквато и да е дейност, архивата му е унищожена, а издадените две други удостоверения- удостоверение УП-15 ОА-ЕУП15-1500.20.10.2014 г. и удостоверение УП-15 ОА-ЕУП15-1501/20.10.2014, удостоверяващи стаж на жалбоподателя в периода 01.01.1990- 31.12.1992 г. и от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г.са издадени от осигурител, който не съществува- ДФ Строймашинженеринг-п.Червено знаме- гр.Бургас. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от разплащателните ведомости не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. Предвид изложеното, административният орган законосъобразно е отказал да зачете осигурителния стаж на И. Н. за посочените периоди. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал и удостоверения трудов стаж в посочените удостоверение УП-15 ОА-ЕУП15-1500.20.10.2014 г. и удостоверение УП-15 ОА-ЕУП15-1501/20.10.2014 г., издадени от Архивохранилището на ТП на НОИ София град. Съгласно Инструкция 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, разплащателните ведомости на осигурители, които са прекратили дейността си без правоприемник, какъвто е случаят с ДФ Строймашинженеринг се уреждат от Наредбата. От разпоредбата на чл. 2 е видно, че за ТП на НОИ е създадено задължение за приемане на разплащателни ведомости от осигурители с лимитативно изброени изключения, които касаят само външни недостатъци на документите, но не и съдържанието им. Актът на предаването и приемането на документи за съхраняване в ТП на НОИ не узаконява вписаните в тях данни и не предава на последните задължителна доказателствена сила. Следва да се отбележи, че в мотивите на проверявания съдебен акт са изложени подробно аргументирани съображения, от които могат да бъдат направени изводи, идентични с тези на административния орган за отсъствие на предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от И. Д. Н.. Н. няма навършена възраст от 63 години и 8 месеца към 2014 г./датата на заявлението/ и необходимия стаж от 37 години и 8 месеца от трета категория да придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО, както и не притежава осигурителен стаж, положен при условията на първа или втора категория труд, за да придобие право на пенсия. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по сходни казуси: Решение 11012 от 02.11.2021 г. по адм. дело 6585/2021 г., Решение 13152/22.12.2021 г. по адм. дело 8525/2021 г., Решение 4803/18.05.2022 г. по адм. дело 749/2022 г., Решение 6727/06.07.2022 г. по адм. дело 1246/2022 г. и др., всички по описа на ВАС, шесто отделение. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателна се явява акцесорната претенция за разноски на касационния ответник, на основание чл. 143, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като се дължат разноски от касатора в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция, определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,