Решение № 1707 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12909/2012 г.
ВАСII отделение05.02.2013 г.докладчик т Ангел Калинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2022 от 24.07.2012 г. по адм. д. № 4285/2011 г. на Варненски административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1707 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12909/2012 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на РДНСК - Североизточен район срещу решение № 2022 от 24.07.2012 г. по адм. д. № 4285/2011 г. на Варненски административен съд, като се иска отмяна на същото и да се постанови друго, с което да се потвърди оспорената заповед. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Варненският административен съд е отменил заповед № ДК - 02 - СИР - 205/04.10.2011 г. на началника на РДНСК - Североизточен район. За да постанови решението си съдът е приел, че е недопустимо несъобразяване от РДНСК - СИР, на разпорежданията на комисията по чл. 196 ЗУТ и тези на кмета на района, което е довело до неправилно и незаконосъобразно квалифициране на изпълнените СМР по укрепване и обезопасяване на сградата и апартамента като подлежащ на премахване незаконен строеж. Решението е правилно. За строителните действия, дължими по чл. 195, ал. 3 ЗУТ за предотвратяване на увреждането или разрушаването на строеж в резултат на авария или други обстоятелства, не са необходими строителни книжа. Целта на нормата е да премахне възникналата опасност за строежа, затова предпоставянето на необходимите укрепителни или възстановителни работи от издаването на строителни книжа е несъвместимо с изискването на нормата за тяхната незабавност. Достатъчно за законосъобразността им е те да са предприети при налична към момента на извършването им опасност за строежа и без тях запазването му да е невъзможно, ето защо, ако са в тези рамки, не могат да бъдат третирани като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Правилно съдът е отменил незаконосъобразната заповед, поради което решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение