Решение № 7891 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 323/2017 г.

Решение № 7891 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 323/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Й. Г., с адрес в гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 7426/25.11.2016 г. по адм. д. № 9607/2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 2926/18.09.2016 г., издадена от полицейски орган при 06 РПУ-СДВР. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и излага подробни съображения. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът - полицейски орган при 06 РПУ-СДВР, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт състав на АССГ е приел, че със Заповед за задържане рег. № 2926/18.09.2016 г., издадена от полицейски орган при 06 РУ-СДВР, е заповядано задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя В. Й. Г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От приложената по делото с административната преписка по издаване на обжалвания акт, докладна записка от 18.09.2016 г. на полицай Въжаров към 06 РУ, се установява, че на 18. 09. 2016 г. около 21.50 ч., като част от автопатрул са изпратени от дежурния на адрес в гр. С., бул. "Г. С." .№..., за две лица които източват банкомат на Централна кооперативна банка, като при пристигането на място са задържани лицата П. Б. и жалбоподателят Г. В джоба на Батинов е открита метална пластина, а до мястото на произшествието захвърлена банкова карта, като двете лица са задържани по чл. 249, ал. 1 и ал. 3 от НК и заведени в 06 РУ, където е издаден обжалвания акт, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Наличието на опит за монтиране на скимиращо устройство се потвърждава и от протокола за разпит на свидетеля Н. Стоев - установил при видеонаблюдение извършеното манипулиране на банкомата от две лица от мъжки пол, както и че други лица не са били в непосредствена близост до банкомата към момента на пристигане на автопатрула. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че не са налице основания по чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Твърдението на касатора, че фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд, не се подкрепя от доказателствата по делото, не се споделя от настоящия състав. Съдът е изяснил релевантните факти за съдебната проверка по чл. 168 от АПК като е обсъдил доказателствата, възраженията на страните и относимата правна уредба. По делото са приети протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпит на свидетел - очевидец, от които при съвкупна преценка се установява наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 249, ал. 3 от НК а именно който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума. Заповедта за полицейско задържане е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР реализирана при условията на оперативна самостоятелност като преценката на полицейския орган се основава на наличието на данни, които от своя страна не следва да доказват категорично извършването на престъпление от страна на задържаното лице, а само да съществува вероятност лицето да е извършило престъпление по НК. Тези факти се подкрепят от съдържащия се в административната преписка протокол за разпит на свидетел - очевидец на действията на задържания по банкомата в чийто служебни задължения е видеонаблюдение на банковия клон и банкомата, предшестван от устно подаден сигнал със същото съдържание, от които е направен обоснован извод, че други лица, освен задържаните, не са били в непосредствена близост до банкомата и не са извършвали действия по него; намерено е инсталирано скимиращо устройство на самия банкомат, както и метална пластина за инсталиране на скимиращо устройство, намерена в задържаните и иззета от полицейските органи. Следователно обоснован е изводът на АССГ, че към момента на задържането са съществували данни, обосноваващи предположение за извършване на престъпление от задържаното лице Г.. На следващо място разпоредбата е издадена с правно основание разпоредби на ЗМВР по прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Тези мерки се реализират на самостоятелно основание, независимо от възможността за ангажиране на друг вид отговорност - в случая наказателна. В този смисъл са неоснователни и доводите на касатора, че приложимият ред по временното задържане на Г. следва да е този по НПК, вместо този по ЗМВР. Твърдението, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради отказ от обединение на две дела - това, предмет на първоинстанционното дело и адм. дело № 9608/2016 г. по описа на АССГ, образувано по жалба на Г. против друга заповед за задържане е неоснователно, тъй като другото дело касае оспорването на издаден различен административен акт. В този смисъл правилно е преценено, че не е налице хипотезата на чл. 213 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Оспорването на съдебния акт в частта на присъдените в полза на ответника разноски, имащо характер на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските същото е неоснователно. Доводът, че не е представен списък на разноските от ответника касае случаите в които същият е поискал изменение относно претендираните в негова пола разноски, каквато не е настоящата хипотеза. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в поза на касатора. В полза на ответника следва присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 150 (сто и петдесет) лева Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение