Решение № 8505 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16194/2011 г.

Решение № 8505 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16194/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалбата на Мариян Василев Субашки от гр. Пловдив против заповед № К-10295 от 18.10.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която, в качеството му на държавен служител в МВР, за нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на това основание е прекратено служебното му правоотношение от длъжност разузнавач IV степен в група 02 на сектор 03 "Пловдив" към отдел 06 при СДОТО - МВР, категория Г - III степен. Оспорва се по същество извършването на вмененото нарушение на служебната дисциплина, тъй като същото не било предвидено като такова в законов или подзаконов акт, а в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), който не попадал в тези категории актове. Моли съда да отмени заповедта, като претендира и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна - адресат на обжалвания индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в съвкупност, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Дисциплинарното производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР от жалбоподателя Субашки, изразяващо се в това, че на 20.08.2011 г. около 20,30 часа на бул. "Карловско шосе" гр. Пловдив управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 2,5 промила, установено с техническо средство е участвал в пътнотранспортно произшествие, с което виновно е нарушил т. 7 и 17, буква "в" от ЕК. Производството е започнало със заповед № К-8727 от 31.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Със същата е назначен дисциплинарно разследващ орган, разяснени са правата на служителя по чл. 230 ЗМВР. Заповедта е връчена лично на служителя на 07.09.2011 г. В хода на дисциплинарното производство са извършени административнопроизводствени действия по събиране на писмени доказателства, като жалбоподателят е поканен с писмо рег. № 37-С-4894/07.09.2011 г. да даде писмени обяснения и на същата дата е депозирал такива, в които е признал извършеното деяние - управление на МПС след употреба на алкохол на 20.08.2011 г. Дисциплинарното производство е приключило с изготвяне на обобщена справка, с рег. № 37-С-5010 от 16.09.2011 г. Изготвена е покана за запознаване със същата от 19.09.2011 г., изготвен е и протокол от който е установено, че жалбоподателят няма допълнителни обяснения или възражения по обобщената справка. Въз основа на изготвената обобщена справка, е дадено становище по чл. 244, ал. 1 ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е издадена на 18.10.2011 г. Посочените в нея нарушения на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, се свеждат до тези, отразени в заповедта по чл. 230 ЗМВР - че на 20.08.2011 г. около 20,30 часа на бул. "Карловско шосе" гр. Пловдив управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 2,5 промила, установено с техническо средство е участвал в пътнотранспортно произшествие, с което виновно е нарушил т. 7 и 17, букви "б" и "в" от ЕК, които са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. Основното възражение на жалбоподателя се свежда до твърдението му, че ЕК не е годен подзаконов нормативен или вътрешноустройствен акт. В случая тези разсъждения са ирелевантни за спора. Безспорно по делото е, че ЕК е утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. като след това отново с надлежни заповеди е изменян и допълван, при което нормите му са задължителни за служителите на МВР. Същевременно в ЗМВР по чл. 224, ал. 2, т. 4 изрично законодателят е предвидил, че неспазване на правилата на ЕК е дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е предвидено наказание "уволнение". Безспорно в случая са установени нарушенията по т. 17 букви "б" и "в" от ЕК, повеляващи държавният служител на МВР, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството му на участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, както по време на изпълнение на служебните си задължения или какъвто е и конкретния случай в извън установеното работно време. Същият следва да се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване управлението на МПС след употреба на алкохол, в случая видно от докладна записка от 20.08.2011 г. Субашки е отказал да даде кръв за изследване по издадения му по акт № 10402/2011 г. талон за медицинско изследване № 0359986. Това поведение на служителя безспорно е в нарушение на разпоредбата на т. 7 ЕК, задължаваща държавният служител в МВР да пази доброто име на институцията, която представлява. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед № К-10295 от 11.05.2011 г. е издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 1 ЗМВР при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 246 ППЗМВР и в срока по чл. 255, ал. 2 от закона. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Налице е съвпадение между фактите, вменени като нарушение на служебната дисциплина със заповедта за образуване на дисциплинарното производство по чл. 230 ЗМВР и фактите, послужили като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в заповедта на министъра на вътрешните работи от 11.05.2011 г. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Установено по безспорен начин е извършеното дисциплинарно нарушение. Нарушаването на ЕК съставлява тежко дисциплинарно нарушение, наказуемо с уволнение - наказание, приложено от наказващия орган. Посоченото обосновава материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение