Решение № 2194 от 23.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2023 г.
ВАСШесто отделение23.02.2024 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3906 от 13.06.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 0 3049/2022г.
ОСЪЖДА М. ЦОКОВ с [ЕГН] с адрес гр. София, [жк], [адрес] да заплати в полза на ТП на НОИ София град сумата от 200/двеста/ лева представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА/п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Цоков, чрез адвокат М. Чечова срещу Решение 3906/13.06.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 3049/2022г. С него се отхвърля жалба на М. Цоков срещу Решение 2153-21-110/1.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалба на Цоков срещу Разпореждане 21221353569/1.01.2022г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване, с което е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО в размер на 744.65 лева. Поддържа доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на касационната жалба се извеждат като касационни основания за отмяна, необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ София град, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид в становище и писмена защита за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с изведените касационни доводи от съдържанието й, доводите на ответника, обжалваното решение и доказателствата по делото констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на Директора на ТП на НОИ София град. Предмет на спора пред него е размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, определен с Разпореждане 21221353569/1.01.2022г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване, считано от 25.12.2021г. на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО в размер на 744.65 лева. Разгледаните възражения в жалбата пред Директора на ТП на НОИ София град са, че пенсията следва да се осъвремени, преизчисли и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24.12.2021г. като следва да се отчете характерът на труда от първа категория в среда на вредни лъчения като счита, че размерът е 835.13. лева. С това решение на Директора на ТП на НОИ Възраженията са приети за неоснователни поради което жалбата е отхвърлена. Възраженията, направени пред Директора на ТП на НОИ София град са фактическо основание на жалбата на М. Цоков пред Административен съд София град. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна от доказателствата по приложената преписка и заключения на експертизи, параметрите за изменение на отпусната пенсия с приложението на § 7е от ПЗР на КСО. Доводите от фактическа страна са приети за неоснователни и е изведен правен извод за правилното приложение на материалния закон. Така постановеното решение правилно. Разпоредбата на § 7 е от ПЗР на КСО предвижда осъвременяване, преизчисляване и индексиране съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24.12.2021г. включително, с по благоприятния размер, като изчисляването на осигурителния стаж не е предмет на настоящето производство. При тези констатации съдът правилно е приел за установено, че размерът на пенсията при спазване на материалните предпоставки на § 7е от ПЗР на КСО е правилно изчислен, и е изведен верен правен извод, че материалната норма е правилно приложена. Всички доводи на касатора са обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение. Тези доводи, повторени в касационната жалба не обосновават касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила при споделяне изцяло на мотивите на основание чл. 221, ал 2, пр. последно АПК. При този изход на делото е основателно искането на ответника за разноски, които съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 200 лева за настоящата инстанция. Воден то горното и на основание чл. 221, ал. 2 , пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение