Решение № 12301 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16094/2013 г.

Решение № 12301 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16094/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е образувано по въззивна жалба на "ГБГ" ЕООД със седалище и адрес на управление град Шумен, чрез пълномощника си адв. А. Аспарухова срещу решение № 453/1.11.2013 г., постановено в производство по чл. 83а и сл. от ЗАНН по адм. д. № 431/2013 г. по описа на Шуменски административен съд /АС/, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3493.85 /три хиляди четиристотин деветдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/ лв. за това, че е получило имуществена облага в размер 3493.85 лв., представляваща неплатено данъчно задължение по ЗДДС, в резултат на извършено от представляващия дружеството престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК, съгласно влязла в сила Определение от 10.10.2012 г., по НОХД № 428/2012 г. по описа на Окръжен съд град Шумен. В жалбата са изложени оплаквания, че обогатяването по реда на чл. 83а от ЗАНН е внесено в бюджета, ведно с лихвите, което налага препращане към разпоредбата на чл. 83а, ал. 4 от ЗАНН. На следващо място се излагат доводи, че процесната сума е внесена, възстановена преди образуване на настоящото производство от жалбоподателя, а не от физическото лице, като след приключване на наказателното производство е издаден РА на дружеството, който е обжалван и е налице висящо съдебно производство, с който на ЮЛ повторно са установени задължения за ДДС в същия размер. На последно място жалбоподателят счита, че твърдяното обогатяване е настъпило преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 83а от ЗАНН, като липсва законодателно предвидено обратно действие на същата. Моли да бъде отменено обжалваното решение и отхвърляне предложението на прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Шумен за налагане на имуществена санкция по чл. 83б, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Ответникът по жалбата- Окръжна прокуратура - гр. Шумен, редовно призован не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Шуменския административен съд е било проведено по реда на чл. 83а и сл. от ЗАНН по предложение на прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Сливен за налагане на имуществена санкция по реда на чл. 83б, ал. 1, т. 1 ЗАНН Съдът е обсъдил установеното по делото, че с Определение от 10.10.2012 г., имащо характер на влязла в сила присъда на основание чл. 383, ал. 1 от НПК, състав на ОС гр. Шумен по нохд № 428/12 г. е одобрил споразумение, по силата на което е прието, че Георги Борисов Георгиев е виновен в това, че на 14.01.2008 г. в град Шумен, в качеството си на управител и представител на "ГБГ" ЕООД град Шумен, затаил истина /невписвайки извършени продажби за периода от 1.12.2007 г. до 15.12.2007 г. включително и неотразявайки дължимия ДДС за тях/ в подадена в ТД на НАП град Шумен СД по ЗДДС, с вх. № 270000926617/14.01.2008 г., за данъчен период месец декември 2007 г. и по този начин избягнал плащане на данъчни задължения в размер на 3493.85 лв., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение, ведно с дължимите до датата на плащането /26.09.2012 г./ лихви в размер на 1946.50 лв., или общо сумата в размер на 5440.35 лв., са внесени в бюджета - престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК. За това престъпление е наложено наказание "Пробация" с определени пробационни мерки. Първоинстанционният съд за да приеме за законосъобразно предложението на Окръжна прокуратура - гр. Шумен за налагане на имуществена санкция по чл. 83а ЗАНН е приел, че са налице всички предпоставки за това, тъй като дружеството е получило неправомерна облага и е налице връзка между извършителя и юридическото лице и е установен безспорно размера на облагата в размера на неплатените данъци и затова следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на "ГБГ" ЕООД Съдът не е приел за основателно възражението на дружеството, че за едно деяние се налагат две наказания, тъй като съгласно чл. 83а, ал. 3 ЗАНН имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателна отговорност на извършителя на престъпното деяние по ал. 1. За неоснователен е приет и доводът, че за същото деяние дружеството вече е понесло финансова санкция с издадения ревизионен акт, който е обжалван. В тази връзка в обжалваното решение са изложени мотиви, че облагата за дружеството в процесния размер представлява публично държавно задължение за ДДС, което дружеството не е заплатило, заради престъпното поведение на неговия управител. Доколкото облагата е възстановена по реда на НК, съдът е приел, че същата не следва да бъде отнета в полза на държавата, в което е и смисълът на разпоредбата на чл. 83а, ал. 4 от ЗАНН. В тази насока съдът е приел за неоснователно възражението, че на ЮЛ се налагат три санкции за едно и също нарушение или сумата ще бъде заплащана три поредни пъти. Неоснователно е възприето и възражението, че доколкото престъплението е осъществено през 2008 г., а е въведено в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН едва през 2011 г., то не следва да бъде налагана имуществената санкция по реда на чл. 83а и сл. от ЗАНН. Решението е правилно. Установено е по делото от представените удостоверения за регистрация на дружеството в търговския регистър, че Георги Борисов Георгиев към момента на приключване на устните състезания по делото е управител и представляващ "ГБГ" ЕООД. Със споразумение състав на ОС гр. Шумен по нохд № 428/12 г. е одобрил споразумение, по силата на което е прието, че Георги Борисов Георгиев е виновен в това, че на 14.01.2008 г. в град Шумен, в качеството си на управител и представител на "ГБГ" ЕООД град Шумен, затаил истина /невписвайки извършени продажби за периода от 1.12.2007 г. до 15.12.2007 г. включително и неотразявайки дължимия ДДС за тях/ в подадена в ТД на НАП град Шумен СД по ЗДДС, с вх. № 270000926617/14.01.2008 г., за данъчен период месец декември 2007 г. и по този начин избягнал плащане на данъчни задължения в размер на 3493.85 лв., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение, ведно с дължимите до датата на плащането /26.09.2012 г./ лихви в размер на 1946.50 лв., или общо сумата в размер на 5440.35 лв., са внесени в бюджета - престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК. Престъпленията са сред изброените в чл. 83а и са извършени от лице, представляващо юридическото лице по чл. 83а, ал. 1, т. 2. Правилно е приел административният съд, че сумата от 3493.85 лв.. представлява публично държавно вземане, което дружеството не е заплатило и което би дължало и платило при законосъобразно развитие на данъчните правоотношения. Неплащането на това задължение представлява имуществена облага и между нея и престъпното деяние съществува връзка. Размерът на имуществената облага е установен. При така установените факти по делото, законосъобразен е изводът на съда, че са налице предпоставките по чл. 83а и чл. 83д от ЗАНН за налагане на имуществена санкция на юридическото лице. В това отношение в касационната жалба не се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Нормите на чл. 83а- чл. 83е от ЗАНН са нови, обн. ДВ, бр. 79/4.10.2005 г., влезли в сила след периода на извършване на престъпното деяние /28.02.2002 г. - 12.03.2005 г./. Доводът за това, че на посочените разпоредби като санкционни не следва да се придава обратно действие, е наведен и в жалбата пред административния съд. Законосъобразно е приетото от съда в мотивите на неговото решение, че тези норми не съдържат правило за поведение, при неизпълнението на което се предвижда налагане на съответното административно наказание. Предвидените материално-правни предпоставки за налагане на имуществена санкция на юридическото лице не представляват състав на административно нарушение. Съгласно чл. 83а от ЗАНН, санкционира се юридическо лице, което вече се е обогатило в резултат на извършени престъпления от лица, свързани с него, което показва, че нормата не изключва това обогатяване да е станало и към момента на влизането й в сила. В тази насока е неоснователен довода в жалбата, че процесната сума е внесена, възстановена преди образуване на настоящото производство от жалбоподателя, а не от физическото лице. Неоснователен е довода за приложимост на разпоредбата на чл. 83а, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която облагата или нейната равностойност се отнема в полза на държавата, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс. Този довод е би обсъден от АС и изводите му се възприемат изцяло от настоящия състав. Както правилно е приел съдът доколкото облагата е възстановена по реда на НК, то в настоящото производство същата не следва да бъде отнета в полза на държавата. Това е смисъла на разпоредбата на чл. 83а, ал. 4 от ЗАНН, като както е приел АС по същите съображения е неоснователно и възражението в жалбата, че на ЮЛ се налагат три санкции за едно и също нарушение или сумата ще бъде заплащана три поредни пъти. С оглед на така изложените съображения, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение