Решение № 2361 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15803/2014 г.

Решение № 2361 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15803/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Росица Рогова, срещу решение № 13968 от 21.11.2014 г. по адм. д. № 6091/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Д-р Максим Димитров Гайдев след 07.02.2014 г. е изпълнявал длъжността "държавен експерт" в дирекция "Управление на медицинските дейности" на Министерството на здравеопазването.

1. С § 2, т. 7 от заключителните разпоредби на ПМС № 53 от 11.03.2014 г. (обн., ДВ, бр. 24 от 18.03.2014 г.) е изменено приложението към чл. 17, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, с което се определя числеността на персонала в организационните структури и административните звена в Министерството на здравеопазването. От съпоставката му с предишната редакция на приложението (обн., ДВ, бр. 64 от 19.07.2013 г.) се вижда, че числеността на персонала на Дирекция "Управление на медицинските дейности" е намалена от 19 на 18 щатни бройки (длъжности). От тях преди изменението 5 бройки са били за длъжността "държавен експерт" и 2 за длъжността "младши експерт". Една длъжност "държавен експерт" и една длъжност "младши експерт" са били незаети.

1. След посоченото по-горе изменение в приложението към чл. 17, ал. 3 на Устройствения правилник, министърът на здравеопазването е утвърдил ново длъжностно разписание и ново поименно длъжностно разписание (в сила от 26.03.2014 г.). Промяната в Дирекция "Управление на медицинските дейности" се изразява в намаляване броя на държавните експерти от 5 на 3 и увеличаване на броя на младшите експерти от 2 на 3, а в персонален аспект промяната се състои единствено в отпадането на Максим Гайдев от състава на дирекцията, защото заеманата от него длъжност "държавен експерт" е съкратена, а свободната длъжност "държавен експерт" е трансформирана в "младши експерт". От съществуващите преди изменението две длъжности "младши експерт" само едната е била заета. Така след изменението в щатното (длъжностното) разписание две от съществуващите 3 длъжности "младши експерт" са били свободни (незаети).

1. Със заповед № РД-15-175 от 27.03.2014 г. министърът на здравеопазването е прекратил служебното правоотношение с д-р Максим Димитров Гайдев поради съкращаване на заеманата от него длъжност "държавен експерт" в Дирекция "Управление на медицинските дейности" и още в същия ден със заповед № РД-15-449 от 23.07.2014 г. министърът на здравеопазването е трансформирал (отново) една от свободните (незаетите) 2 длъжности "младши експерт" в същата Дирекция "Управление на медицинските дейности" в длъжност "държавен експерт" или с други думи казано министърът на здравеопазването е възстановил свободната (незаетата) до изменението на длъжностното разписание длъжност "държавен експерт", която за много кратък период от време - от 26.03.2014 г. до 27.03.2014 г. е била трансформирана в "младши експерт".

1. При тези данни с посоченото по-горе решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменил уволнението на д-р Максим Димитров Гайдев като незаконно. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че заповедта на министъра, с която прекратява служебното правоотношение на д-р Гайдев поради съкращаване на заеманата от него длъжност "държавен експерт" в Дирекция "Управление на медицинските дейности", е издадена в нарушение на принципа за пропорционалност (чл. 6 АПК).

II. Доводите в касационната жалба са за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Основани са на аргумента, че "за да възникне основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за едностранно прекратяване на служебното правоотношение следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя ... не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с изпълнението й (а) в случая е налице намаляване на щатните бройки на съответното структурно звено, като е ирелевантно дали функциите на звеното са запазени, както и функциите на другите щатни длъжности "държавен експерт" - при реално извършване на структурни промени въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е как и кои лица и на кои длъжности, съобразно новосъздадената структура да бъдат преназначени".

III. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд напълно споделя изразеното от тричленния състав становище, че при издаването на отменената заповед министърът на правосъдието е нарушил правилото на чл. 6, ал. 1 АПК, според което административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Съдебната проверка, дали в случая е било спазено това правило, е проверка за законосъобразност и не представлява контрол за целесъобразност на взетото от министъра решение. Нещо повече - според чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Нарушението на принцип (основно начало) на административния процес има за последица материална незаконосъобразност на издадения при това нарушение административен акт. При намалена численост на персонала с 1 (една) щатна бройка, при съществуващи в същото време 2 (две) незаети щатни бройки, съкращаването на заета щатна бройка (длъжност) не може да бъде основано единствено на намалената численост с довода, че това е решение по целесъобразност. Дискрецията (или оперативната самостоятелност) е инструмент за избор на управленско решение, което е осъществимо най-икономично и е най-благоприятно за държавата и обществото, но при спазването на принципа за пропорционалност на причинените с него неблагоприятни последици (сравни чл. 6, ал. 4 АПК). Министърът на здравеопазването не е посочил никакви други причини (напр. отпадане на функциите, възложени на съкратената заета длъжност, от дейността на дирекцията), освен намалената с една бройка численост на щата в Дирекция "Управление на медицинските дейности".

По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,