Решение № 2889 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14135/2012 г.

Решение № 2889 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14135/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Регионален отдел "НСК"-Ямбол при РДНСК Югоизточен район против решение № 120/12.10.12 г. по адм. д. № 201/12 г. по описа на Административен съд-Ямбол с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, "Яница Енерджи" ООД със седалище и адрес на управление гр. Елхово, ул. "Странджа" № 20, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, позовавайки се на разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ дава заключение, че касационната жалба е процесуално недопустима. Върховният административен съд по допустимостта на касационното оспорване, намира следното: Обжалваното решение Административен съд-Ямбол е постановил по жалба на "Яница Енерджи" ООД, гр. Елхово, против Заповед № ДК-07-Я-114/29.06.12 г. на Началника на РО "НСК" - Ямбол при РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК е оттеглено Разрешение за ползване № ДК-07-Я-80/28.06.12 г. за строеж "Кабелна линия средно напрежение / СрН/ 20 kV за присъединяване на "Фотоволтаична централа към разпределителната мрежа на "ЕВН България ЕР" и БКТП 0,4 k V, 400 kVA", находящ се по улици и тротоари между о. т. 149 и 150 и УПИ IХ, кв. 65 по плана на с. Кирилово. Правното основание за издаване на заповедта - по чл. 91, ал. 1 АПК, изключва приложението на специалната разпоредба на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, предвид което решението е обжалваемо на основание чл. 208 АПК и подадената срещу него касационна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд -Ямбол е уважил оспорването по жалбата на "Яница Енерджи" ООД срещу Заповед № ДК-07-Я-114/29.06.12 г. на началника на РО "НСК" при РДНСК Югоизточен район с прогласяване нищожност на последната. Този правен резултат съдът е обосновал с доводи по приложението на чл. 91, ал. 1 АПК и чл. 214а, ал. 1 ЗУТ. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. С обжалваната заповед е оттеглено разрешение за ползване - индивидуален административен акт по чл. 214, т. 2 вр. с чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 214а, ал. 1 ЗУТ, специален по отношение общите разпоредби на АПК, на оттегляне в седемдневен срок от получаване на жалбата подлежат индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове или за одобряване на комплексни проекти за инвестиционна инициатива. Оттегленият с обжалваната заповед индивидуален е извън тази категория, предвид което издалият обжалваната заповед административен орган е действал при липсата на компетентност. При издаване на заповедта административният орган е бил и ненадлежно сезиран. Обжалваната заповед е издадена не в седемдневен срок от постъпване на жалба срещу разрешението за ползване, а по повод писмо на министъра на икономиката, енергетиката и туризма с рег. № 92-00-1111/28.06.12 г. до началника на ДНСК-София относно "искане за постоянен контрол при издаване на разрешения за ползване на фотоволтаични инсталации", препратено в РО "НСК" при РДНСК Югоизточен район в копие, с рег. № СТ-2170-11-474/29.06.12 г. Предвид горното издадената на основание чл. 91, ал. 1 АПК при ненадлежно сезиране и при липсата на компетентност, предметна на оспорването заповед законосъобразно е обявена за нищожна. Следва обжалваното решение да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение