Решение № 610 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 888/2009 г.

Решение № 610 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 888/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 751/10.7.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, касационно обжалване на въззивно решение № 19/11.02.2009 г. по гр. д. № 1541/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, I-ви граждански състав, по материалноправния въпрос за давността при непозволеното увреждане при наличието на извършено престъпление от страна на увреждания. Сочи се, че обжалваното решение противоречи на ТР № 5/5.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, и на решение № 1055/17.10.2008 г. по гр. д. № 4458/2007 г. на ВКС, II г. о. Касационното обжалване е допуснато поради противоречие между обжалваното решение и посочените от касационния жалбоподател съдебни актове. В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, висящото наказателно производство е основание за спиране па погасителната давност. До този извод съдът е стигнал, позовавайки се на ППВС № 3/1980 г. на ВС и р. № 456/18.05.2000 г. по н. д. № 435/1999 г. на ВКС. В т. 2 ТР № 5/5.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, е прието, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както и в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. В решение № 1055/17.10.2008 г. по гр. д. № 4458/2007 г. на ВКС, II г. о., е прието, че с предявяване на гражданския иск с наказателното производство и конституирането на гражданския ищец спира на тече давността, съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД и до момента на прекратяване на наказателното производство давността не е текла. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., намира, че приетото в обжалваното решение е неправилно. Посоченото по-горе тълкувателно решение на ВКС е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ. В касационната жалба се моли за отмяна на обжалваното решение поради неправилно приложение разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД от страна на въззивната инстанция. Твърди се, че визираната правна норма е неотносима в конкретния случай. Сочи се нарушение на т. 2 от ТР № 5/5.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Постъпили са и писмени бележки от процесуалния представител на касационния жалбоподател И. Л. М. - адв. г. Претендират се разноски. Ответникът по касация И. В. А., посредством процесуалния си представител адв. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, с който оспорва касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид изложеното в писмените бележки на касационния жалбоподател, отговора на ответника по касация и отговорът на въпроса, поради който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, намира следното: Решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно. В нарушение на материалния закон и с оглед отговора на въпроса, поради който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, неправилно е прието, че давността е спряла да тече по време на наказателния процес. При установения за безспорен факт, че иск по чл. 45 ЗЗД не е бил предявен по време на наказателния процес, не е налице спиране на погасителната давност за вземането от непозволено увреждане. С оглед изложеното и при извършен деликт /престъпление/ на 25.09.1999 г. погасителната давност е изтекла на 25.09.2004 г. След като исковата молба е депозирана в съда на 3.07.2007 г. искът се явява погасен по давност. Касационната жалба се явява основателна, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и предявения иск - отхвърлен като погасен по давност. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател направените от последния деловодни разноски за трите инстанции в размер на 1350 лева. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал. 1, хипотеза трета ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.