Решение № 8159 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2017 г.

Решение № 8159 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2017 г., VI о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив, срещу Решение № 2346 от 09.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1684/2016 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-152 от 17.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, ведно с потвърденото с него разпореждане № [номер] от 11.01.2016 г., издадено от ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Пловдив. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че осигурителният стаж след 1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за част от този период е основание пенсията да бъде определена в минимален размер. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба – Е. К. С., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е отменил оспорения акт, като е приел, че на лицето следва да бъде определен действителен размер на пенсията въз основа на данните от осигурителния доход през периодите на зачетения осигурителен стаж след 1997 г. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд – Пловдив е отменено решение № 2153-15-152/17.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Е. К. С. срещу разпореждане № [номер]/ПР № N01011/11.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определено изплащането й в минимален размер. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон, като при изчисляване на размера на пенсията административният орган не се е съобразил с императивните норми на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а, ал. 1 от КСО. Според съда неправилно не е изчислен действителният размер на пенсията, поради това, че не били внесени окончателни осигурителни вноски за периода от 01.01.2000 г. – 31.01.2001 г. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че за изчисляване на действителния размер на пенсията при самоосигуряващите се лица, е релевантен осигурителният стаж и доход за периодите, за които са внесени всички дължими осигурителни вноски за ДОО, а по отношение на периода, за който не са внесени окончателните годишни изравнителни вноски, той не следва да се зачита за осигурителен стаж, поради което административният орган, не е имал законова забрана да приложи чл. 70, ал. 3 от КСО и да определи действителния размер на пенсията. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Е. К. С. е подала до директора на ТП на НОИ – Пловдив заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-15-1488/11.09.2015 г. При преценката на правото на пенсия е взет предвид и констативен протокол № КП-5-15-00100127/19.01.2016 г., издаден от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пловдив за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Е. К. С., от които се е установило, че заявителката е самоосигуряващо се лице, като за периода 01.01.2000 г. – 31.12.2001 г. е внесла авансово дължимите осигурителни вноски в пълен размер върху минимален месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но в информационната система на НОИ липсват данни за внесени осигурителни вноски за годишно изравняване, при установен размер за довнасяне за 2000 г. - 2 314. 24 лв., а за 2001 г. съответно - 204. 16 лв. С разпореждане № [номер]/11.01.2016 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив е отпусната пенсия на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, пожизнено, като е определена в минимален размер по чл. 70, ал. 9 от КСО, считано от 03.08.2015 г., при зачетен осигурителен стаж от трета категория 35 г. 00 м. 00 дни и навършена възраст 60 г. и 8 м. В мотивите на това разпореждане е посочено, че пенсията не може да бъде определена в действителен размер, поради това, че лицето не е внесло окончателните осигурителни вноски за периода от 01.01.2000 г. до 31.01.2001 г. като самоосигуряващо се лице и не може да се приложи чл. 70, ал. 3 от КСО. Това разпореждане е било обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, който е оставил жалбата без уважение с решение № 2153-15-152/17.06.2016 г., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В мотивите на решението е изложено, че лицето е внасяло авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2000 г. – 31.01.2001 г., но не е внесло окончателните осигурителни вноски за двете години. Административният орган е приел, че е недопустимо изчисляване на реален размер на пенсията въз основа на наличните редовни документи, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 и чл. 70а от КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент се вземат предвид дохода на лицето от три последователни години преди 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода след тази дата до пенсионирането му, като за самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителните вноски. По делото е безспорно установено, че Е. К. С. е започнало дейност като [фирма], но е продължило да се осигурява чрез осигурителя [фирма], в което дружество е била съдружник, т. е. заявителката се е осигурявала като самоосигуряващо се лице и за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г. е внасяла авансови осигурителни вноски. За двете години са подадени годишни декларации, въз основа на които са дължими годишни изравнителни вноски, които не са внесени от лицето. Както бе посочено по-горе, посочените обстоятелства са отразени и в констативен протокол № КП-5-15-00100127/19.01.2016 г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за периода, за който лицето, в качеството на самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителните вноски по годишното изравняване като самоосигуряващо се лице и съответно заверената осигурителна книжка за този период – 01.01.2000 - 31.12.2001 г., е била анулирана. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 от КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 от КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член, като един от компонентите, участващи при изчислението е средномесечният осигурителен доход. Съгласно чл. 70а, ал. 1 от КСО, средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от дохода, върху който са внесени осигурителните вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на Е. К. С. не е зачетен периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г., за който от нея, като самоосигуряващо се лице, не са внесени годишни изравнителни осигурителни вноски. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителният стаж за определен период поради невнасяне на осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителният доход на лицето за този период. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат право да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случая лицето е отказало да ги внесе, с твърдение, че са недължими и че са погасени по давност. На първо място, следва изрично да се отбележи, че при невнасяне на осигурителните вноски за определен период от самоосигуряващото се лице, според императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, този период не следва да се зачита за осигурителен стаж. Без значение е дали става въпрос за невнасяне на пълния размер на вноските, или само за годишната изравнителна вноска, ако такава е дължима. В посочената разпоредба не е направено разграничение между авансови вноски и окончателна изравнителна вноска, поради което се налага извода, че се визира пълният размер на вноските. Наред с това в определението за осигурено лице, дадено в § 1, т. 3, изр. последно от ДР на КСО, изрично е посочено, че самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В случая за периода 01.01.2000 г. – 31.12.2001 г. правилно не е зачетен осигурителният стаж, тъй като от самоосигуряващото се лице не са внесени изравнителните осигурителни вноски, които са декларирани от същото лице в подадените от него годишни данъчни декларации за двете години. На следващо място, поради незачитането като осигурителен стаж за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на периодите, за които не са внесени осигурителните вноски в пълен размер, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по свое усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като спорният период изобщо не е зачетен за осигурителен стаж и е невъзможно да бъде зачетен, след като за този период лицето не е внесло осигурителни вноски, в частност – годишни изравнителни вноски, като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионният орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по приложимите правила на КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 от КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се лице и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Следва изрично да се отчете, че зачетеният осигурителен стаж на Е. С. е достатъчен, за да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, което е сторено с разпореждане № [номер]/11.01.2016 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив. След като осигурителният стаж, който има лицето е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляване на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителният доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход (заверена осигурителна книжка) за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. При положение, че осигурителните вноски за спорния период са били дължими от Е. С., осигурителните органи са имали възможност да проведат производството по тяхното установяване и събиране, но такова производство не е проведено до произнасянето на оспорения административен акт (според данните по делото дължимите осигурителни вноски за годишното изравняване, са погасени по давност). Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 от КСО, което се прави от административният орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието им в осигуряването. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съответствие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа – размера на пенсионното плащане с участието им във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Следва да се посочи, че в същи смисъл е решение № 11059/20.10.2016 г. по адм. дело № 13556/2015 г. на ВАС, шесто отделение, както и цитираните в него решения на различни състави на ВАС, шесто отделение, всички постановени по сходни случаи. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, тъй като първоинстанционният съд е пропуснал да извърши посоченото действие с диспозитива на обжалваното пред настоящата инстанция решение. В настоящото производство, ответната страна, в чиято е полза е изхода на спора, не е взела участие, поради което не са направени и искания за присъждане на разноски, и съдът не следва да се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,