Решение № 7641 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 739/2015 г.
ВАСVI отделение24.06.2015 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 441 от 11.11.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 313 по описа за 2014 г. . ОСЪЖДА Христо Христов Данаилов от гр. Велико Търново да заплати на "Соколов" ООД, гр. Велико Търново, разноски за тази инстанция в размер на 100 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7641 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 739/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Христов Данаилов от гр. Велико Търново срещу решение № 441 от 11.11.2014 г. по адм. д. № 313 по описа за 2014 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0192 от заседание 037 на 18.03.2014 г. на специализиран състав на НЕЛК по ортопедични болести в частта на т. 16 относно причините за инвалидността. Изложените доводи за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Ответникът "Соколов" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Ответниците Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново, Агенцията за хора с увреждания, гр. София и РД "Социално подпомагане" - Велико Търново не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Христо Христов Данаилов от гр. Велико Търново срещу експертно решение № 0192 от заседание 037 на 18.03.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по ортопедични болести, с определена на жалбоподателя крайна степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 60 на сто, в частта по т. 16, с която е определена степен на ТНР 52 на сто за общо заболяване и 24 на сто за трудова злополука. За да постанови решението си, Административен съд - Велико Търново е съобразил обстоятелството, че оспореното експертно решение е издадено от НЕЛК - специализиран състав по ортопедични болести при ново произнасяне, след като с влязло в сила съдебно решение № 2291 от 08.04.2013 г. по адм. дело № 14396/2012 г. Административен съд София - град е отменил по-рано издаденото експертно решение № 0745 от 13.11.2012 г. с определени степени на ТНР 46 на сто за общо заболяване и 20 на сто за трудовата злополука (крайна степен ТНР 50 на сто). Преписката е била върната на НЕЛК за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. След извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства Административен съд - Велико Търново обосновано е приел, че при новото решаване на въпроса по същество НЕЛК е изпълнила дадените указания в отменителното съдебно решение и видно от съдържанието на мотивната част на експертното решение, крайното заключение е основано изцяло на кредитираната съдебно-медицинска експертиза в производството пред Административен съд София-град. Назначената нова съдебно-медицинска експертиза също е дала заключение, че здравословното увреждане е причинено не само от трудовата злополука (падане от три метра височина), но и от отслабването на здравината на костта поради вродено заболяване (хемангиом), съществувало много преди травмата и фрактурата. При определяне на степента на ТНР за общото заболяване и за заболяването с причинна връзка трудова злополука са спазени отправните точки по Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение. С решение № 2291 от 08.04.2013 г. по адм. д. № 14396 по описа за 2012 г. Административен съд София - град е отменил експертно решение на НЕЛК № 0745 от заседание № 146 от 13.11.2012 г. с определена на Христо Христов Данаилов крайна степен ТНР 50 %, от които 46% за общо заболяване и 20 % за трудовата злополука и е върнал преписката на НЕЛК за ново решаване на въпроса по същество с дадени указания за определяне степента на ТНР съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза: за наличния остатъчен дефицит след състояние след счупване на дясната седалищна кост - 20% ТНР по част 1, раздел IV, т. 3.1. от Приложение № 1, за хемангиоми в прешленните тела - 40% ТНР по част 1, раздел IV, т. 5.2 от Приложение № 1, за остатъчен функционален дефицит на поясния отдел на гръбначния стълб, дължащ се на налична хемангиоматоза на няколко прешлена, сколиотична деформация и дегенеративни промени в областта на Л4-Л5 с вертебрален синдром - 30% ТНР по част 1, раздел IV, т. 2.3. от Приложение № 1, за неврологичен дефицит - 30% ТНР по част 7, т. 15 от Приложение № 1, за фрактури на прешленното тяло на ЛЗ и Л1 с ограничени статични отклонения и ограничена деформация - по 10% ТНР съгласно част 1, раздел IV, т. 2.2 от Приложение № 1. Вещото лице д-р Каменов е определило краен процент ТНР 60, от които 24 % (20 +10+10) за трудова злополука и 52 % (40+30+30) за общо заболяване. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съответния компетентен административен орган. Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни (чл. 177, ал. 2 от АПК). С издаденото експертно решение № 0192 от 18.03.2014 г. НЕЛК - специализиран състав по ортопедични болести се е съобразила изцяло с дадените в отменителното съдебно решение указания относно правилното определяне на степените на отделните увреждания в проценти съгласно Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Определена е крайна степен ТНР 60 на сто, от които ТНР 52 на сто за общо заболяване и ТНР 24 на сто за трудова злополука, в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти - Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение при конституирането на осигурителя "Соколов" ООД като заинтересована страна по делото по негово искане. Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето определя заинтересованите лица и органи, които са легитимирани за обжалват актовете на органите на медицинската експертиза. Осигурителят "Соколов" ООД е заинтересовано лице по силата на закона, за което оспореното експертно решение е благоприятно и на основание чл. 153, ал. 1 от АПК има качеството на страна в съдебноадминистративното производство. С цитираното в касационната жалба определение № 825 от 22.01.2014 г. по адм. д. № 7255/2013 г. ВАС, VI о., се е произнесъл по допустимостта на касационната жалба на "Соколов" ООД против решение № 2291 от 08.04.2013 г. по адм. дело № 14396/2012 г. на Административен съд София - град, след като е приел, че преценени в съвкупност, обстоятелствата по спора и постановеното съдебно решение не засягат по неблагоприятен начин правата на подателя на касационната жалба. С решението си Административен съд - Велико Търново обосновано и правилно е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта, с която в полза на заинтересованата страна "Соколов" ООД са присъдени разноски за водене на делото в размер на 150 лв. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в случаите, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Основателно е искането на "Соколов" ООД за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 100 лв. за адвокат Червенков, който е изготвил и представил писмен отговор. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,