Решение № 7075 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3620/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – гр. Бургас /ОД на МВР-Бургас/, чрез юрк. Димчева, против решение № 1400/13.02.2026 г. на Административен съд – Бургас, постановено по административно дело № 1843/2025 г., в частта, с която касаторът е осъден да заплати на И. П. Р. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в периода 07.01.2025 г. – 12.02.2025 г. в резултат на отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0769-000022/08.01.2025 г., издадена от полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция", при ОД на МВР Бургас, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2025 г. до окончателно изплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на АС-Бургас - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Сочи се, че исковата молба е недоказана, тъй като за наличието на неимуществена вреда са ангажирани гласни доказателства от свидетел, близък на страната, което предполага заинтересованост от страна на свидетеля. Навеждат се доводи, че размерът на така определеното обезщетение не е справедлив. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли исковата претенция, алтернативно обезщетението да бъде определено в по-нисък размер. Претендират се разноски за процесуално представителство. Прави се възражение за прекомерност в случай, че претендираните от ответника разноски не са в минимален размер. Ответникът – И. П. Р., чрез адв. Каров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по подробно изложени доводи в писмен отговор. Моли съда да остави в сила решението и претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя неоснователна. С решение № 1400/13.02.2026 г. на Административен съд – Бургас, постановено по административно дело № 1843/2025 г., ОД на МВР-Бургас е осъдена да заплати на И. П. Р. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в периода 07.01.2025 г. – 12.02.2025 г. в резултат на отменена ЗППАМ № 25-0769-000022/08.01.2025 г., издадена от полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция", при ОД МВР Бургас, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2025 г. до окончателно изплащане на сумата и искът е отхвърлен в останалата част за разликата до 2000 лв. За да обоснове извод за основателност на исковата претенция, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищецът И. П. Р. бил спрян на 07.01.2025 г. за проверка от служители на с-р Пътна полиция Бургас, при която с тест "Дръг тест 5000" е установена положителна проба за амфетамин. Издаден бил талон за изследване и ищецът дал биологични проби за анализ. На 08.01.2025 г. била издадена ЗППАМ № 25-0769-000022 от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, с която на Р. на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и било образувано досъдебно производство. Впоследствие от заключението на химико-токсикологичната експертиза, извършена от ВМА, било установено, че в изследваните биологични проби на Р. не са налице наркотични вещества или техни аналози, в резултат на което със заповед № 769з-13/15.05.2025 г., издадена от началник група АНДОАПТПВ в сектор ПП Бургас била отменена ЗППАМ № 25-0769-000022 от 08.01.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас. По делото е разпитан св. П. Д. П., който е дал показания, че за периода от два месеца, в които СУМПС на Р. било отнето, последният се сринал психически. Не можел да закара приятелката си до София за операция, загубил част от работата си, както и се появили проблеми между Р. и приятелката му, тъй като тя приела, че той употребява наркотици. Въз основа на така установената фактическа обстановка Административен съд – Бургас е приел, от правна страна, че исковата претенция е частично основателна, тъй като в периода между отнемането на СУМПС на 07.01.2025 г. до връщането му на 12.02.2025 г., ищецът незаконосъобразно е бил лишен от правото на правоуправление на МПС и е понесъл натоварващи психически преживявания поради невъзможността да ползва автомобила си за работни ангажименти, както и поет ангажимент към трето лице. Съдът е обосновал извод, че е налице причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради което исковата претенция е доказана по основание. Относно размера на обезщетението в решението са изложени мотиви, че с оглед продължителността на периода на претърпяното неудобство и понесените затруднения от личен характер, справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди следва да се определи в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2025 г. - датата, на която е отменена процесната ЗПАМ № 25-0769-000022/08.01.2025 г. Искът е отхвърлен в останалата част за горницата над 1000 лв. до претендирания размер от 2000 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно частичната основателност на предявения иск и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Изводите на административния съд са формирани въз основа на относимите писмени и гласни доказателства и съответстват на приложимия материален закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на претендираните от Р. неимуществени вреди. По делото безспорно е установено наличието на претърпени неимуществени вреди, както и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и незаконосъобразната заповед, с която ищецът е бил лишен от право на управлява МПС за период от около два месеца, вследствие на което е претърпял множество неудобства в личен план, както и реално претърпени вреди във вид на психически стрес, нарушаващ обичайния му начин на живот. Претърпените неимуществени вреди са напълно доказани по основание въз основа изслушаните свидетелски показания на св. П. Д. П., които противно на изложеното в касационната жалба следва да се кредитират, тъй като са дадени под заплаха от наказателна отговорност, както и свидетелят като близък на ищеца е имал пряко впечатление от психическото му състояние и от неудобствата, които е понасял в резултат от неправомерно отнетото СУМПС. При определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка на всички установени по делото обстоятелства, имащи значение за характера, интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди. Настоящият състав на ВАС намира, че присъждането на сума в размер на 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от незаконосъобразна ЗПАМ отговаря най-пълно на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с оглед на което касационната жалба като неоснователна следва да се отхвърли и в тази й част. Предвид изложеното не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора и неоснователността на подадената касационна жалба, разноски на ответната страна не следва да се присъждат за настоящата инстанция, тъй като въпреки че такива са претендирани, по делото не е представен нито списък с разноски, нито доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение