Решение № 12115 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6448/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. Р., С. А. Р. и А. И. Ш., подадена чрез пълномощника адвокат И. Атанасов, против решение 2946 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело 2609/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявен от тях отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК срещу кмета на Община Кричим. Касационните жалбоподатели оспорват съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват изводите на съда и считат, че са налице нови факти, които осуетяват изпълнението на влязлата в сила заповед. Твърдят, че описаният в нея обект не съществува, тъй като същият се квалифицира като помещение за местодомуване на моторно-превозно средство (МПС), а не навес. Позовават се на заключението на вещото лице С. по първата извършена по делото съдебно-техническа експертиза, като считат, че съдът неправилно е дал вяра на заключението на вещото лице М. по втората експертиза за липса на свързаност между сградите. Заявяват, че при премахване на процесния обект ще се наруши конструктивната цялост на съществуващата в имота жилищна сграда, която не е обект на премахване. Освен това през обекта се осигурява единственият вход за достъп до имота. Позовават се на становища на експерти, изготвени извънсъдебно, които считат за нови факти. Намират, че не е спазен принципът на съразмерност, тъй като с изпълнението ще бъдат засегнати правата на собственика. Считат, че неправилно изпълнението е насочено и срещу С. Р. и А. Ш., тъй като те - макар да са наследници на И. А. Р., са прехвърлили частите си от имота на третия наследник - А. Р. през 2022 г. Позовават се на съдружие между А. Р. и кмета на Община Кричим, като изразяват съмнение, че издаването на заповедите за премахване на строежи са в резултат на влошени отношения между тях. Молят за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният от тях иск. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна. Ответникът - кмет на Община Кричим, чрез пълномощника адвокат И. С., в представени писмен отговор, писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и по подробно изложени съображение иска да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Пловдив е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 АПК, вр. чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, от наследодателя на А. Р., С. Р. и А. Ш. - И. А. Р., починал в хода на съдебното производство, предявен срещу Община Кричим за признаване за установено, че не са налице основания за привеждане в изпълнение на влязлата в сила заповед РД-02-09-354/21.09.2017 г. на заместник-кмета на Община Кричим, с която на И. Р. е наредено премахване на незаконен строеж Масивен навес, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ Х-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, попадащ в поземлен имот с идентификатор 39921.501.457, свързан със склад, находящ се под сграда (гараж) с идентификатор 39921.501.457.2 по КККР на гр. Кричим, с административен адрес: гр. Кричим, [улица], поради фактическа невъзможност за изпълнение. В исковата молба се твърди наличие на реална опасност от изпълнението да бъде засегната и значително повредена съществуващата жилищната сграда в имота, която не е предмет на разпореждането за премахване, до степен да стане негодна за живеене, тъй като процесният навес е конструктивно свързан с нея, като този въпрос не е изследван преди издаване на заповедта за премахването му. Към исковата молба се представя и изготвено след издаването на заповедта конструктивно становище от независими специалисти в което е посочено, че изпълнението е невъзможно да се случи, тъй като има риск от нарушаване устойчивостта на съществуващата жилищна сграда, което становище според ищеца представлява ново доказателство, което обосновава извод за недължимост на изпълнението. Твърди се наличие на още едно конструктивно становище, изготвено по възлагане на Община Кричим след издаване на изпълнителното основание, чиито констатации и изводи съвпадат напълно с констатациите по становището, което ищците представят. Първоначално по иска е било образувано адм. дело 216/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, като с постановено по него решение 3402 от 12.04.2024 г. той е бил отхвърлен по отношение на А. Р. и уважен по отношение на С. Р. и А. Ш.. Това първоинстанционно решение е било обезсилено с решение 12237 от 13.11.2024 г. по адм. дело 7525/24 г. на Върховния административен съд (ВАС), тъй като неправилно като ответник е била конституирана Община Кричим. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указание да се конституират надлежните страни. При него е постановено атакуваното сега решение 2946 от 27.03.2025 г., по адм. дело 2609/2024 г. Като ответник е бил конституиран кметът на общината. Съдът се е обосновал, че макар издател на изпълняемата заповед да е заместник-кмета, същата е постановена по делегация от кмета, а последният е инициирал изпълнителното производството по реда на чл. 276, ал. 1 АПК. Позовал се е на чл. 293, ал. 1 АПК, според който искът се подава срещу взискателя. За да отхвърли предявеният иск съдът е приел, че не са доказани нови факти, настъпили след оспорването и след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж и които да водят до отпадане на това задължение. Представените от ищците становище от инж. Кривошапков и инж. Е. и конструктивна експертиза и становище от инж. Ч. не обосновават факти настъпили след издаването на изпълнителното основание по смисъла на чл. 292 АПК. Твърдяната конструктивна свързаност на процесния навес със съществуващата в имота жилищната сграда, дори и да е факт, е била налична и към момента на издаването и оспорването на заповедта и не би могла да се промени впоследствие. Съдът е приел също, че и двете вещи лица по извършените по делото съдебно-технически експертизи, не аргументират фактическа невъзможност да се премахне незаконния строеж. Дал е вяра на заключението на вещото лице М. според което, процесният навес е самостоятелна постройка, тангираща до другата постройка. Установил е, че макар в заключението на вещото лице С. да има съмнения за тенденциозност, становището й е, че конструктивната свързаност на навеса с основната сграда обуславя оскъпяване на премахването му поради нуждата от укрепителни дейности по основната сграда, но не и невъзможност за премахване. Отхвърлено е твърдението за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като същият е приложим при издаването на акта, а не в хода на настоящото исково производство. По отношение представения нотариален акт с който ищците С. Р. и А. Ш. са продали своите идеални части от имота на А. Р. през месец юни 2022 г., т. е. след предявяването на иска, също е прието, че не обосновава извод за настъпили след издаване на изпълнителното основание факти, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение по отношение на тези две ищци. Решението е правилно. Съгласно чл. 292 АПК, задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Различното наименование на процесния строеж - масивен навес, помещение за местодомуване на МПС или гаражно помещение, не променят факта на съществуването му и неговата квалификация като незаконен строеж, която е установена с влязъл в сила и потвърден от съда индивидуален административен акт. Още по-малко това променено от ищците наименование представлява нов факт. Неоснователно е и възражението, че не е възможно изпълнението на заповедта за премахването на навеса, тъй като това би довело до повреждане и нарушаване на конструктивната цялост на съществуващата в имота жилищна сграда. Касационната инстанция също намира, че тези обстоятелства са съществували и към момента на разглеждане по същество на жалбата срещу заповедта и не са нови факти по смисъла на чл. 292 АПК. Правилен е и извода на съда за неотносимост към предмета на спора на представените от ищците частни документи - експертни становища, доколкото същите не обосновават настъпили факти след издаването на изпълнителното основание и не доказват пряка опасност за съществуването на жилищната сграда, гарантирано от професионалното извършване действията по премахване на процесния незаконен строеж, което се презюмира. Представеният нотариален акт с който С. Р. и А. Ш. са продали своите части от имота на А. Р. след предявяването на иска, също не обосновава извод за настъпили след издаване на изпълнителното основание нови факти по смисъл на чл. 292 АПК. Сделката не сочи неизискуемост на дължимото изпълнение по отношение на тези две ищци, защото не е относима към законосъобразността на изпълнителното основание, тъй като е настъпила тогава, когато вече не е могла да бъде приобщени и ценена в производството по издаването или оспорването му. Разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274 АПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, само ако е започнало срещу лица, които са извън тези посочени в чл. 274, ал. 2 АПК, а С. Р. и А. Ш. също са наследници на лицето срещу което е издадена заповедта. Останалите възражения, включително изложените съмнения за предубеденост в действията на кмета, са свързани със законосъобразността на предпоставящата изпълнителното производство влязла в сила заповед, поради което и са неотносими към настоящото производство. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, в тежест на касационните жалбоподатели следва да се възложат сторените от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и платежното нареждане в размер на 1250 лева. По повод направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 АПК, същото е неоснователно. На първо място възнаграждението е в предвидения размер за този род дела, определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Освен това предвид обема на осъществената защита - представени писмен отговор, писмена защита и осъществено представителство в съдебно заседание, както и предвид фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, заплатеното адвокатско възнаграждение се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,