Решение № 6491 от 29.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДВ. Образувано е по касационна жалба на ЕТ АИППИМП - Д-р К. Александрова, със седалище и адрес на управление гр. Полски Тръмбеш, подадена чрез адв. Ж. Димова, против решение 438/07.01.2022 г., постановено по адм. дело 583/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради и което се иска то да бъде обезсилено, евентуално отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Национална здравноосигурителна каса, чрез юрк. Н. Манчева, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице посочените касационни основания за обезсилване или отмяна на съдебното решение Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковата молба на ЕТ АИППИМП - Д-р К. Александрова, със седалище и адрес на управление гр. Полски Тръмбеш, против Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ за присъждане на сумите от 134,06 лв., от които 100 лв. за заплатени финансови неустойки по Заповед за налагане на санкция РД-09-695 от 25.06.2017 г. на директора на РЗОК Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 34,06 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата от 26.07.2017 г. до предявяване на иска, причинени от обявено с решение на Върховен административен съд за нищожно Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК. В полза на НЗОК са присъдени и 100 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат, от фактическа страна по делото е установено, че между ЕТ АИППИМП - Д-р К. Александрова и НЗОК е сключен индивидуален договор за окозване на първична извънболнична медицинска помощ 040135/12.02.2015г. и допълнително споразумение 2/12.05.2016 г. Във връзка с изпълнение на договора и допълнителното споразумение, на 25.06.2017 г. била извършена проверка от страна на РЗОК Велико Търново, при която проверяващият екип констатирал нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО и чл. 48, ал. 1 от Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК, поради което била издадена заповед за налагане на санкция РД-09-695/25.06.2017г. на директора на РЗОК Велико Търново по отношение на ЕТ АИППИМП - Д-р К. Александрова, с която на основание чл. 263, ал. 1 от Решение РН-НС-04-24-01/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК на търговеца били наложени две санкция от по 50 лв. (общо 100 лв.). Тази заповед не е оспорена и съответно е влязла в законна сила, поради което на 30.06.2017 г. ищецът заплатил наложените санкции. Наложените санкции били определени във връзка с § 11 от ПЗР на НРД 2017 г., на основание чл. 263, ал. 1 от Решение РН-НС-04-24-01/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, която разпоредба е обявена за нищожна с Решение 1341/31.01.2019 г., постановено по адм. дело 8647/2018 г. по описа на ВАС, оставено в сила с Решение 333/10.01.2020 г., постановено по адм. дело 6284/2019 г. на петчленен състав на ВАС, ІІ колегия. От правна страна административният съд приел, че не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на исковата молба, която попада в приложното поле на ЗОДОВ и съответно е подсъдна на административния съд, а не както ищецът твърди на гражданския, като също така всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдност и ако прецени, че не му е подсъдно, го изпраща за разглеждане на надлежния съд. По отношение на становището на ЕТ АИППИМП - Д-р К. Александрова, че се претендира облигационно вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, а не вземане за вреди, административният съд посочил, че в процесния случай ищецът е понесъл вреди във вид на претърпени загуби намаляване на имуществото му със сумата по заплатените финансови неустойки в общ размер 100 лв., което по съществото си представлява намаляване на имущественото състояние на ищеца, докато пропусната полза представлява неосъщественото увеличаване на имуществото, каквото в случая не е налице. Във връзка с твърденията на ЕТ АИППИМП - Д-р К. Александрова, че така развилото се производство по налагане на двете санкции, е в сферата на изпълнението на договора, сключен между ищеца и НЗОК, съдът посочил, че действително този договор е административен такъв, но ако някоя от клаузите му е нищожна, то тя би следвало да се замести с приложимите в закона разпоредби. В процесния случай обаче не се отнася за иск за изпълнение на административен договор, а за иск за понесени вреди, като получената от НЗОК сума от 100 лв. е на основание заповедта за налагане на санкция, а не пряко на договора. Административният съд приел, че в процесния случай заповед за налагане на санкция РД-09-695/25.06.2017 г. на директора на РЗОК Велико Търново не е била оспорена от ЕТ АИППИМП - Д-р К. Александрова, поради и което няма как обезщетение да се претендира от този акт. Именно поради това исковата претенция е насочена към обезвреда от обявен за нищожен подзаконов нормативен акт. Посочено е подробно и защо ищецът претендира компетентност на гражданския съд по така започналото производство за обезщетение. В оспореното решение е изложено, че от страна на ищеца се претендира липса на основание за плащане на сумата по наложените санкции, което е резултат от обявено за нищожно Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК. За да отхвърли това твърдение на търговеца, първоинстанционният съд се е позовал на Тълкувателно решение 2/27.06.2016 г., постановено по ТД 2/2015 г. на ВАС, където е посочено, че вредите причинени на граждани и юридически лица при или по повод действието на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен, като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като има разписан ред и изрични правомощия на административния орган за това по реда на чл. 195, ал. 1 АПК, от където следва, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици, поради и което исковата претенция по ЗОДОВ е неоснователна. В заключение е посочено, че дори и да се приема тезата на ТР 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т.д. 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че следва да се зачете чл. 15, ал. 3 ЗНА - да не се прилага отменения подзаконов нормативен акт, а да се приложи акт от по-висока степен, то пак не би се стигнало до основателност на исковата претенция, защото в процесния случай заплащането на сумата от общо 100 лв. се основава на влязла в сила Заповед за налагане на санкция РД-09-695 от 25.06.2017 г. на директора на РЗОК Велико Търново, поради и което липсва причинната връзка на претендираните вреди с нищожния подзаконов акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Както правилно административният съд е посочил, в процесния случай не се касае нито за търсене на вреди, понесени от действието на административен договор, нито от облигационно вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, а се претендират вреди, произтичащи от обявен за нищожен с решение на ВАС подзаконов нормативен акт Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Съгласно Тълкувателно решение 2/27.06.2016 г. по тълкувателно дело 2/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В процесния случай, наличието на отменен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не води до основателност на предявения иск за причинени имуществени вреди. С оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК този акт, като подзаконов нормативен акт, се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Същият смисъл е заложен и в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, която предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение. Вече сложилите се правоотношения не подлежат на преуреждане, поради което новият правен ред може да се приложи единствено по отношение на висящи правоотношения, чийто фактически състав не е завършен. Следователно, за периода от приемането му до неговата отмяна/обявяване за нищожен с влязло в сила съдебно решение, нормативният акт се счита за законосъобразен, поради и което поражда валидни правни последици, съответно, не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Съдебното решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя или съответно обявява за нищожен, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Правилно административният съд е посочил, че при разглеждането на исковата молба съдът не е обвързан с това каква правна квалификация е дал ищеца в исковата си молба относно процесуалния ред за разглеждане на делото. Отделно от това, съгласно чл. 130, ал. 1 административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг, още повече че гражданският съд се е произнесъл, че така подадената искова молба е от компетенцията на административния съд, поради и което искът е препратен от Районен съд Велико Търново на Административен съд Велико Търново. Именно поради това, неоснователно е твърдението в касационната жалба за обезсилване на оспореното решение като недопустимо. В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл подробно в решението си относно отново изложените в касационната жалба твърдения за подсъдност на процесната искова молба на гражданския съд, за това, че се отнася за вреди, понесени от действието на административен договор и от облигационно вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, като изводите на съда напълно се споделят от настоящата инстанция, поради и което не следва да бъдат повтаряни при настоящото произнасяне. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. С оглед направеното от пълномощника на ответника Национална здравноосигурителна каса искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден ищецът да заплати на НЗОК разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,