Решение № 15386 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2009 г.

Решение № 15386 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на АЕБТРИ, подадена чрез адв. Иван Крумов, срещу решение № 73 от 22.04.2009 г. по адм. дело № 4696/2006 г. на СГС, АК, III Ж състав, с което е отхвърлена жалбата на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ) гр. София против ППСПДВ № 35/24.06.2002 г. на началника на Митница-Кулата. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Софийски градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и да се постанови друго, с което да се отмени ППСПДВ и потвърждаващото го решение на РМД. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът - началникът на Митница Кулата не изразява становище. Заинтересованата страна - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на АЕБТРИ срещу ППСПДВ № 35/24.06.2002 г. на началника на Митница Кулата, с което на АЕБТРИ е определено задължение за митни сборове - мито и ДДС в общ размер на 66 891, 12 лв. За да постанови това решение съдът е установил, че на 08.07.1998 г. под покритието на ТИР карнет № 20999988, заведен под вх. № 25483/14.05.1999 г. е осъществен внос на стоки - 579 броя телевизори, като същите не са представени в Митница София, а режимът транзит е приключен в Столична митница чрез злоупотреба и/или измама - заверка чрез личен митнически печат, снет от употреба поради фалшифициране (л. 21). Уведомени са установените длъжници, както и АЕБТРИ - в качеството на гарантираща асоциация, за доброволно заплащане на сумите. Съдът е констатирал, че срещу "Еврокомерс" ООД е издадено ППСПДВ № 37/24.06.2002 г. на началника на Митница Кулата, влязло в сила на 13.07.2002 г. (л. 84-85), като сумата по процесния ТИР карнет не е изплатена (л. 120). Цитираното ППСПДВ № 37 частично е изменено с ППСПДВ от 02.06.2003 г. досежно адресата: от "Еврокомерс" ООД на ЕТ "Еврокомерс - Митко Митков", поради очевидна фактическа грешка спрямо наименованието на задължената фирма, като сумата по ППСПДВ № 37 е увеличена със законната лихва за забава от 08.07.1998 г. до датата на окончателното погасяване на главницата. По цитираното постановление е образувано изпълнително дело № С-394/2002 г. срещу длъжника ЕТ "Еврокомерс - Митко Митков" (л. 166), като няма преведени суми от ответника, нито събрани от АДВ - управителят има три фирми с едно и също седалище. По отношение на фирмата получател - ЕТ "Ромекс - Мирослав Янков", СГС е установил, че спрямо нея не са предприети действия, тъй като не е вписан в регистър БУЛСТАТ (л. 168). СГС е приел, че действително обжалваният акт, издаден срещу АЕБТРИ, е постановен преди образуване на изпълнителното дело в производството по събиране на публичните вземания с длъжник ЕТ, но според него следва да се отчетат изложените в него факти за несъбираемост на тези вземания. С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 7 от КТИР и обяснителните бележки към него е прието, че са изпълнени изискванията, а именно компетентните органи да предприемат мерки, с които да изискат плащането от пряко задълженото лице, като трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане. Съдът е, счел, че правилно е потърсена отговорността на АЕБТРИ, тъй като е направено възможното за събирането им от пряко дължащите ги лица, като не е налице нарушение на нормата на чл. 8, ал. 7 от КТИР досежно поредността на предявяване на вземанията. Тази отговорност според съда произтича от чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР. Отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица и в тази връзка СГС е приел, че законосъобразно с обжалваните актове е ангажирана отговорността на жалбоподателя за заплащането на митните сборове. По повод възражението за началния момент, от който започва да тече законоустановената лихва, СГС е приел, че правилно административния орган е определил датата - 08.07.1998 г., т. е. от датата на отклонението на стоката от митнически контрол, тъй като жалбоподателят е солидарно отговорен за процесните задължения, то акцесорното задължение за лихва се определя по начин както за останалите длъжници, а не след изтичане на тримесечния срок за доброволно плащане по аргумент от чл. 11, ал. 3 от КТИР. С оглед изложеното СГС е отхвърлил жалбата на АЕБТРИ като неоснователна. Решението на СГС е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Поначало правилно първоинстанционният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 8, т. 7 от Конвенцията е въведена поредност на търсене на вземанията, но необосновано е направен извод, че тази поредност е била спазена от митническия орган. Тълкуването на разпоредбите, които регламентират отговорността на касатора, е дадено в Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. В него се посочва, че при осъществяване на митнически режим "транзит" под покритието на карнет ТИР титулярът на режима е длъжен да превози стоките в непроменено състояние със знанието и разрешението на митническите органи, т. е. под митнически надзор, от отправното митническо учреждение до получаващото митническо учреждение. Това задължение на превозното предприятие, титуляр на режима транзит и на съответния карнет ТИР, е обезпечено с финансова отговорност на националната гарантираща асоциация, одобрена от митническите власти на една договаряща страна, като поръчител на лицата, ползващи режима ТИР. За територията на Република България гарантиращата асоциация е Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ), която издава карнети ТИР по определени в договор с ГУ "Митници" условия и поръчителства за тях (чл. 314, ал. 1, т. 1 и чл. 2 от Правилника за приложение на Закона за митниците (ППЗМ). Съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация отговаря за заплащането на изискуеми вземания на страната, в която е била установена нередовност на операцията ТИР, съвместно и солидарно с лицата, които ги дължат. В т. 7 на същия член е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Следователно с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Само след изчерпване възможностите за изпълнение по отношение на тези лица компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. Това означава, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Когато титулярът на карнета не е изпълнил задължението си по чл. 21 от Конвенция ТИР да представи пътното превозно средство, съчлененото превозно средство или контейнера, заедно с товара и със съответния карнет ТИР на определеното място митническите власти трябва да предприемат спрямо него възможните фактически и правни действия за заплащане на дължимите суми, независимо от това дали е местно или чуждестранно лице. Преценката за това дали са предприети възможните действия следва да се прави за всеки конкретен случай, с оглед наличната информация за лицето, както и това дали то е местно или чуждестранно. Този извод е в съответствие с регламентирания в чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР специален ред за ангажиране на отговорността на гарантиращата асоциация, а тя е международен договор, ратифициран по конституционен ред с Указ на Държавния съвет № 1144 от 29.07.1977 г., обнародван в ДВ, бр. 61 от 1977 г., и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното ни право, с предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които й противоречат. Съпоставяйки това тълкуване с конкретните факти по делото, не може да бъде направен изводът, че митническата администрация е предприела необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица и отговорността на АЕБТРИ е ангажирана преждевременно и в нарушение на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР. Неправилно СГС е приел, че "действително обжалваният акт, издаден срещу АЕБТРИ, е постановен преди образуване на изпълнителното дело в производството по събиране на публичните вземания с длъжник ЕТ, но според него следва да се отчетат изложените в него факти за несъбираемост на тези вземания". В нарушение на съдопроизводствените правила СГС не е обсъдил част от приложените по делото доказателства, други е тълкувал превратно, което от своя страна е довело до формирането на погрешни правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. От приложеното на л. 166 от делото писмо на публичния изпълнител Виолета Атанасова изх. № С-21-00-20-34352/394/30.06.2003 г. до Агенция "митници", Митница Кулата направление ППС безспорно се установява, че изпълнително дело № С-394/2002 г., образувано въз основа на ППСПДВ № 37/24.06.2002 г. на началника на Митница Кулата срещу "Еврокомерс" ООД е прекратено на 20.05.2003 г., поради очевидна фактическа грешка спрямо наименованието на задължената фирма. Цитираното ППСПДВ № 37 частично е изменено с ППСПДВ от 02.06.2003 г. досежно адресата: от "Еврокомерс" ООД на ЕТ "Еврокомерс - Митко Митков", като сумата по ППСПДВ № 37 е увеличена със законната лихва за забава от 08.07.1998 г. до датата на окончателното погасяване на главницата. Въз основа ППСПДВ от 02.06.2003 г. е образувано изпълнително дело № С-394/2002 г., за което липсват данни да е приключило или да е прекратено, още повече да е установено по безспорен начин Д несъбираемост на тези вземания" спрямо ЕТ "Еврокомерс - Митко Митков" (превозвач на внесената стока), както погрешно е приел СГС. По делото има данни за фирмата получател по вноса, а именно ЕТ "Ромекс-Мирослав Янков", гр. София, както и адреса на едноличния търговец, но не и доказателства митническите органи да са направили опит да потърсят от него информация за приключването на операцията или да го уведомят за заплащането на дължимите митни сборове. При това положение следва бъде прието, че отговорността на АЕБТРИ е ангажирана в нарушение на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР, тъй като митническият орган не е спазил законово установената поредност и не е предприел необходимите законни действия за събиране на публичните вземания от дължащите ги по закон лица. Поради това издаденото ППСПДВ № 35/24.06.2002 г. на началника на Митница Кулата се явява незаконосъобразно. Поради недължимост на главницата от касатора се явява безпредметно обсъждането на направените в касационната жалба оплаквания за допуснато нарушение на закона при определяне на началния момент на лихвите за забава. След като е стигнал до други правни изводи и е отхвърлил жалбата на АЕБТРИ като неоснователна, Софийски градски съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът решене по същество, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено процесното ППСПДВ. С оглед изхода на спора и претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции, Митница Кулата следва да бъде осъдена да заплати на АЕБТРИ сумата от 325 лв. (75 лв. - ДТ, 250 лв. - адвокатско възнаграждение в доказания размер, съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.08.2002 г. (л. 6). По отношение на адвокатското възнаграждение за адв. М. Айдарова, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 10.01.2003 г. (л. 64), същото не може да бъде присъдено, тъй като липсват доказателства за плащането му. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I А отделение,