Решение № 1469 от 11.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3694/2007 г.

Решение № 1469 от 11.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3694/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Т. Г. М., П. Р. М., Р. Т. М., В. Д. М., С. Я. С., Я. С. Б., Г. А. Ж., Я. А. Ч., Й. С. К., Р. Б. К., Д. Т. Ч., Л. Х. Ч., А. Г. М., В. Р. С., Г. И. Д., Н. А. Д., Е. К. Б. са поддали касационна жалба срещу решение № I* от 16.07.2004 г. по гр. д. № 1* от 2003 г. на Бургаския окръжен съд, с което са уважени предявените от "Х" А. гр. С., Б. област, к. к. "К"/"Смокиня"/, представлявано от Е. З. Г. против касаторите установителен и осъдителен иск за собственост на три имота, находящи се на територията на къмпинг "К", м. Созопол . В жалбите се инвокират оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. С решение № 826 от 17.07.2006 г. по гр. д. № 616 от 2005 г. на Върховния касационен съд, Четвърто "а" отделение решението на Бургаския окръжен съд е потвърдено. С решение № 325 от 25.06.2007 г. на Върховния касационен съд, петчленен състав е отменено решението на тричленният състав на ВКС на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК и делото е върнато на ВКС за произнасяне по касационната жалба. Ответника "Х" А., гр. С. е оспорил касационните жалби . Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационните жалби са допустими, защото са подадени от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Бургаския окръжен съд е уважил предявените положителен установителен иск за собственост на "Х" А. гр. С., Б. област, к. к. "К" и ревандикационен иск срещу Т. Г. М., П. Р. М., Р. Т. М., В. Д. М., С. Я. С., Я. С. Б., Г. А. Ж., Я. А. Ч., Й. С. К., Р. Б. К., Д. Т. Ч., Л. Х. Ч., А. Г. М., В. Р. С., Г. И. Д., Н. А. Д., Е. К. Б. за лозе с площ от 1 600 кв. м. в м. "К", заснета като имот № 0* по картата на землището, лозе от 1 600 кв. м., заснето като имот № 010469 и лозе от 1 422 кв. м. заснето като имот № 0* землището на гр. С., местността "К" Решението е необосновано и материално неправилно. С решение № 1* от 17.03.1999 г. на ПК "С" е възстановена в полза на наследниците на Я. Т. М., поч. на 29.04.1954 г./ у-ние за наследници № от 1999 г. / земеделска земя, съставляваща нива с площ от 4 622 кв. м. заснета като им. № 0* в м. "К", землището на гр. С.. Няма спор, че този имот е бил собственост на Я. М. преди образуването на ТКЗС и че се е намирал на първа линия до морето . Имота е представлявал малопродуктивна земя - пясъци. С н. а. № 49, т. 02, рег. № 2* н. д. № 6* от 1999 г. Т. Г. М., П. Р. М., Р. Т. М., В. Д. М., С. Я. С.,, Г. А. Ж., Я. А. Ч., А. Г. М., В. Р. С., Г. И. Д., Н. А. Д. продават на Я. С. Б., който е в брак с Е. К. Б. и на Р. Б. К. и Й. С. К. идеална част от посочената по-горе нива. С договор от 13.11.1999 г. имота се поделя като в дял на Р. К. се поставя лозе с площ от 1 600 кв. м., десета категория, м. "К"/ къмпинг "С"/, заснето като имот № 0* в дял на Я. С. Б. се поставя лозе с площ от 1 600 кв. м., десета категория, м. "К", заснето като имот № 0* и в дял на Т. Г. М., Т. М., В. Д. М., С. Я. С., Г. А. Ж., Я. А. Ч., А. Г. М. се поставя в дял лозе с площ от 1 422 кв. м., десета категория, м. "К", имот № 0* Този имот е продаден с н. а. № 61, т. 07, рег. № 8* н. д. № 1* от 1999 г. на Д. Т. Ч. и Л. Х. Ч., които го препродават на Г. И. Д. и В. Р. С. Ищеца- търговско дружество е следвало да установи по пътя на пълното и главно доказване, че е собственик на спорния имот. Настоящия състав намира, че този факт не е бил установен. Не са представени доказателства за правоприемство по отношение на спорния имот между ТК"Б" и дружеството- касатор. По делото е приета и изслушана съдебно счетоводна експертиза, изготвена от в. л. Христо П. Х., изводите на който съвпадат с останалия писмен доказателствен материал. През 1990 г. е регистрирана ДТФ "Х" вследствие разделяне и прекратяване на ТК"Б" С. като между тях няма встъпителен баланс. През същата година ДТФ "Х" се преобразува в ДФ"Х". През 1991 г. при влизането в сила на Търговския закон Държавната фирма се преобразува в ЕТД "Х". Липсва баланс към 1991 г. земята да е била апортирана в дружеството, но е отразена по баланса в актива на дружеството през месец декември 1995 г. По отношение на териториално градоустройственият статут на имота е установено следното|: Действително териториалната схема за разпределение за курортното строителство е била утвърдена с ПМС № 9 от 1966 г. Площадките са били утвърдени с протокол на междуведомствения експертен съвет на ДКП от 9.05.1972 г. и заповед № 648 от 1.07.1972 г. на Председателя на ИК на ОНС, гр. Б. По тези въпроси по делото са изслушани две заключения на в. л. Мариета Р. Г., която установява, че земеустройствения план на ДЗС"Л", изработен през 1963 г. включва спорния терен, който е заснет като "пясъци" и е причислен към необработваемата земя на стопанството. В същото време не е налице основанието по чл. 21, т. 6 от Закона за трудово поземлената собственост земята да бъде причислена за държавна като необработваема. Няма данни изготвения план от 1963 г. да е бил утвърден от Министерския съвет, което да налага извод, че върху терена е осъществено мероприятие.. Липсват също така доказателства, че е изработен околовръстен полигон или застроително- регулационен план. По делото липсват доказателства, че е проведена процедурата по чл. 50, ал. 5 от ППЗОЗЗ, поради което не е извършена трансформацията на земята от земеделска земя в такава за стопански нужди. Няма данни ТК"Б" да е внесъл в републиканския бюджет стойността на земеделската земя, нито пък съществуват данни тази земя да е била заплатена. В момента в имота се извършва ново строителство, поради което съществуващите постройки са вече съборени. От изброеното по-горе следва да се направи извод, че липсва категорично доказателство, че имота е държавна собственост от една страна и от друга, че той по силата на чл. 17а ЗППДОбП е включен в актива на ищеца. При тези данни и при липсата на доказателства за правоприемство следва да се направи извод, че търговското дружество- ищец не е установило правото си на собственост върху спорния терен. Решението е неправилно и следва да се отмени, като се постанови решение по съществото на спора, предвид липсата на допуснати процесуални нарушения във въззивната инстанция. Търговското дружество не е установило по категоричен начин правото си на собственост върху спорния имот, поради което и предявените в обективно съединение установителен и осъдителен иск следва да се отхвърлят. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.