Решение № 10256 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13518/2010 г.

Решение № 10256 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13518/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Варнафарма холдинг" ООД - гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Н. Наков, срещу решение № 119 от 13.08.2010 г., постановено по адм. дело № 98 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение по декларация за такса битови отпадъци № 42 от 14.01.2010 г. на кмета на община Троян, издаден на основание чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, за размера на задълженията за такси битови отпадъци (ТБО) за 2007 г. - 6392,12 лв., за 2008 г. - 5887,49 лв., и лихви за просрочие, изчислени към 13.09.2009 г., в размер на 2594,12 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 62, 66 и 71 ЗМДТ. Неправилно съдът не е приел възражението му, че след като не ползва имота поради неговото лошо състояние, не дължи такси за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Счита за правилно определянето на таксата само по отношение на извършваната от общината дейност по чл. 64, ал. 1, т. 4 ЗМДТ за почистване на уличните платна и площадите. По съображения в този смисъл, развити в касационната жалба, моли съда да отмени изцяло решението и акта за установяване на публично общинско вземане за ТБО. Ответникът по касационната жалба - община Троян, е подал писмено възражение, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като таксата битови отпадъци правилно е определена, след като услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е предоставяна от общината, а дружеството не се е възползвало от възможността да подаде декларация, че няма да ползва имота. Върховният административен съд - I отделение, след преценка на допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения АУЗДТБО № 42 от 14.01.2010 г., с който са установени размерите на задълженията му за ТБО по отношение на притежавания от него имот на територията на община Троян, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е за неоснователно възражението на дружеството за неправилно определяне на размера на таксата, като е посочил, че във връзка с това възражение е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е потвърдила този размер. Все в тази връзка съдът е изследвал приложимите правни разпоредби - чл. 62, 66 и 71 ЗМДТ. Обсъдени са и условията и редът за определяне и заплащане на ТБО не само в ЗМДТ, но и в приетата на основание чл. 9 ЗМДТ наредба на общинския съвет. Обсъдени са подробно представените по делото писмени доказателства и е прието, че е установен редът за определяне на размера на таксите за всеки един от трите компонента. Съдът се е произнесъл относно основанията да не се събира ТБО, като се е позовал на чл. 71 ЗМДТ, но е приел, че общината е предоставяла услугите, посочени в чл. 62 ЗМДТ, поради което законосъобразно е определила дължимост на таксата. Въз основа на така извършения анализ съдът е извел обоснования извод, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е била предоставяна в чертите на населеното място, където се намира и имотът на жалбоподателя, и тъй като дружеството не е подало декларация, че няма да ползва имота, се дължат таксите за предоставяните от общината услуги по чл. 62 ЗМДТ. Така постановеното решение е правилно. Изводите, които е направил съдът, са в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 62, 66 и 71 ЗМДТ, приемайки, че ТБО се заплаща за три компонента: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. От събраните доказателства по делото може да се направи единственият извод, че общината е предоставяла всички услуги по чл. 62 ЗМДТ, размерът на които съгласно решенията на ОбС - Троян, е определен и въз основа на нарочна наредба на общината. Възражението, поддържано и в касационната жалба, че след като имотът поради неговото лошо състояние не е използван, то не се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, правилно е прието от съда за неоснователно предвид това, че не е спазено изискването на чл. 20 от наредбата в тези случаи да се подаде декларация. В чл. 20, ал. 4 от НОАМТЦУ на територията на община Троян е посочено, че лице, което не е подало декларация и заявление по ал. 3 (за деклариране на броя и вида на доставката за необходимите съдове за битови отпадъци), заплаща годишна такса върху отчетната стойност или върху данъчната оценка. Лицето не се е възползвало от тази възможност и спазвайки изискванията на ЗМДТ и наредбата, правилно му е определена с акта дължимата такса. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,